Мъдростта на бабите

300157_10200227304504168_1407598108_nПо време на Великите пости винаги се сещам за баба Стана. Тя си премина от този свят 95-годишна.

Срещнах я случайно няколко години преди това. На връщане от работа минавах през нейната улица и понеже винаги поздравявам (особено възрастните хора), веднъж тя ме заговори.

Бабите са толкова благодарни дори и за малкото внимание, пък и имат какво да кажат.

Нали помните приказката за сина, който запазил живота на мъдрия си баща, въпреки жестоката заповед на царя да бъдат убити всички възрастни хора?

Бащината му мъдрост впоследствие спаси нацията от глад и това промени царската заповед: животът на остаряващите бе пощаден. И така, баба Стана живееше сама. Не, че нямаше роднини, но беше и самотна.

Оказа се, че отдавна не е ходила до черквата, а така й се искаше да запали свещица! На няколко пъти по празници й помагах да го направи. Веднъж, като се видяхме, беше много развълнувана.

Един свещеник отишъл до дома й, за да й даде Причастие след Постите. Много мил жест! С голям възторг баба Стана ми каза: „Той е истински поп, чедо! Има брада!!!

И сега се усмихвам, като се сетя. Така и не казах на баба Стана, че по-важното е какво има малко над брадата и особено педя под нея, но мисля, че тя добре знаеше това.

Ще цитирам и една друга баба на име Гинка. Тя пък казваше: „Аз не зная как се правят проповеди, но знам коя проповед е добра.“

Народът ни никак не е глупав. Мълчаливото мнозинство много добре знае зад чия „брада“ какво се крие.

Надлъгванията, високоумстванията, борбата за надмощие, „замерянето“ с компромати и всички останали мръсни „игрички“, на които сме свидетели, няма да заблудят никого.

Така че, внимавайте кандидат-управляващи! В опитите си да ни манипулирате, не разчитайте на „брадите“ си! Те, бабите добре знаят какво се крие зад „тях“, а и от проповеди разбират – нищо, че не са наясно как се правят.

Тук е мястото да спомена и баба Стоя. Тя също доживя няколко години след деветдесетия си рожден ден. Можеше с часове да разказва, стига да имаше кой да я слуша.

Още когато била девойка, е започнала работа като чистачка в селската черква, а баща й все й повтарял: „Ако намериш някоя стотинка, като замиташ, да не се изкушиш да я вземеш!

Тия пари изгарят джоба, чедо.“ Ех, да имаше повече бащи като нейния! Вероятно днес страната ни нямаше да е на този хал.

И може би нямаше да получавам съобщения, че било по-добре да дам 20 лева подкуп на катаджията вместо 400 лева на държавата.

Но днешните бащи явно на други „ценности“ учат децата си. Защо ли същите хора псуват управляващите, които следват собствената им логика? Въпросът ми е риторичен, просто за размисъл.

Имах и друга интересна случка с баба Стана. На нейната улица живееше една евангелистка, която изглежда не е била особено мил човек.

По тази причина, баба Стана веднъж се изказа не ласкаво за Евангелистката черква. Попитах я: „А какво има на тая църква най-отгоре?“

Тя каза: „Кръст, чедо.“ Викам: „Чий е тоя кръст?“ А баба Стана: „На Господ е, чедо.“

Продължих: „Заради Господ, бабо, и заради Неговия кръст, недей да ги хулиш. Той не е виновен, че някои от хората Му са такива.“

Повече не я чух да казва нищо лошо даже и за нейната съседка. Кръстът. Време е да погледнем към него и да спрем да се мразим. Защо по-добре не работим заедно за благото на тази страна и нейните измъчени хора?

В Швейцария протестантите са малко повече от католиците като съотношение.

Бях много приятно изненадана, когато научих за съществуването на една организация за подпомагане на чужденци, основана и подкрепяна от католическите и протестантските църкви заедно.

Явно те са погледнали към Кръста и са забравили за подробностите – за всеобщо добро. Да погледнем и ние!

Поли Тачева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>