Когато едноличните търговци започват търговска дейност, са изправени пред въпроса кой от възможните режими за облагане е най-благоприятен за тях.

Съгласно Закона за Данъка върху общия доход (LIRPF) съществуват два начина за определяне на данъка, директно облагане, което може да бъде от общ вид или опростено и т.нар. патентен данък (módulos), при който данъкът не зависи от размера на печалбата от дейността, а от показатели като брой на заетите лица, разход на ел. енергия и др.

Директно облагане.

При директното облагане определянето базата за определянето на на облагаемия доход е нетната печалба от дейността, която се изчислява като разлика между приходите и разходите.

Безспорно при директното определяне на облагаемия доход опростената схема включва по-малко формални задължения за данъчно-задължените лица.

От фискална гледна точка облагащите се по опростения ред нямат задължението да водят счетоводство съгл. изискванията на Търговския закон.

Задължени са вместо това да водят книги за продажбите и приходите, за покупките и разходите и за инвестициите.

Като разлика между двата режима на можем да посочим съществуването в опростената процедура за пряко облагане на признаването като разход на допълнителни 5% от нетните приходи като „разходи, които е трудно да се обосноват“.

Също така амортизацията е  по-опростена от нормалната.

Недостатък на опростения режим е невъзможността да отчитат разходи по провизии за задължения, поради което много данъкоплатци с некоректни клиенти предпочитат общия ред за определяне на печалбата от дейността.

Както данъкоплатците, които използват опростения начин на определяне на облагаемата печалба, така и тези, които я определят  по общия ред, могат да прилагат данъчните облекчения за малките фирми.

Непряко определяне на облагаемия доход (модули)

Изискванията, за да може да се прилага този режим на определяне на облагаемия доход, са следните:

1. Да са физически лица.

2. Икономическата активност да се развива в рамките на испанска територия.

За тази цел специално се разглеждат дейностите по колективния градски транспорт, извънградския транспорт, таксиметровите услуги, превозите на товари с автомобилен транспорт и услугите по премествания, които се считат за реализирани на испанска територия.

3. Този режим е приложим само за определен кръг дейности, изброени в Заповедта на Министерството на икономиката и хазната, която регулира упражняването на този режим и показателите за съответните модули, с изключение на тези, за които е задължително да се прилага т.нат. „Режим за еквивалентност“ или Специалния режим за животновъдството и селското стопанство.

4. Да не се превишават ограниченията за брой заети лица и превозни средства, използвани за дейността, установени в посочената Заповед за всяка от дейностите.

Съгласно член 31 от Закона за облагане на доходите на физически лица за съвкупността от всички дейности на данъчно-задълженото лице по отношение на предходната година трябва да са изпълнени следните изисквания:

• Обемът на приходите да не надвишава 450 000 € на година за всички икономически дейности (отнася се за всички икономически дейности, извършвани от титуляра на дейността, включително земеделие, животновъдство и горско стопанство), и 300 000€  за дейностите по земеделието, животновъдството и горското стопанство, предвидени в точка 3.б) от Заповедта.

• Обемът на покупките на стоки и услуги да не надвишава 300 000 € , включително разходите по строежи и външните услуги. Не се взема под внимание придобиването на дълготрайни активи.

5. Задължителна е съвместимостта с опростения режим на Данъка върху Добавената Стойност: за същата дейност ДДС трябва да се определя по същия ред с изключение на някои от дейностите, описани в параграф 2 на Министерската заповед, която се прилага за целите на ДДС относно специалния статут на занимаващите се със земеделие, животновъдство и риболов.

6. Данъчно-задълженото лице да не извършва други дейности, за които да определя облагаемия доход чрез пряко облагане

7. Данъкоплатецът не е отказал прилагането на тази схема изрично или чрез мълчалив отказ.

Отказването от този вид облагане има ефект за минимален период от три години, като след изтичане на 3-годишния период данъкоплатецът може да отмени отказа си през месец декември с ефект от началото на следващата година.

От страна на формалните данъчни задължения данъкоплатците, които определят облагаемия си доход чрез модули, са задължени да водят Регистър за инвестициите и да съхраняват издадените фактури в хронологичен ред.

Независимо от това съгл. изискванията на Търговския закон са задължени да водят Книги за приходите и разходите.

Предвид изброените особености на различните режими на облагане е препоръчително  дейността да се планира и  анализира преди започването й, като се вземат впредвид особеностите на конкретния случай за всеки данъкоплатец, тъй като промяната в начина на облагане не може да се извърши в кратки срокове.

Статията подготви: Галя Душева – Данъчен консултант, Аликанте – Тел: 966 490 849; Ел. поща: gdusheva@economistas.org ;