Мими Иванова и група “СТАРТ” едва ли имат нужда от представяне. Песните им и любовта на публиката са тяхната визитка. А каква е тайната за това, ето какво разказа любимката на няколко поколения специално за Портала на българите в Испания…
Позволявам си да я наричам просто “Мими” – така, както ласкаво ѝ казваме всички от години.
- Мими, кое е най- “жълтото” нещо, което са Ви питали журналистите през годините?
- Мисля, че ние не сме провокативни личности (говори за себе си Развигор Попов, бел. журн.) и не представляваме кой знае какъв интерес за жълтата преса. А и в тези интервюта, според мен, започна да се спазва донякъде добрият тон и ако се пише нещо „жълто”, то е повече забавно, отколкото жестоко и нараняващо личността, както беше в зората на демокрацията у нас. Но да, имало е въпроси от рода на: “С кого спи еди-кой си?”. Е, как да отговориш, когато „не им светиш”?
- Чувствате ли се “звезда”? И кои са звездните моменти в живота Ви?
- Когато с група ”Старт” бяхме ”на гребена на вълната” и правехме концерти пред многобройна и възторжена публика у нас и в чужбина, нямаше как да не се чувстваме по-различни, популярни и обожавани. В такъв период има опасност да се самозабравиш и да решиш, че това е завинаги и ти ще си вечната и единствена ”звезда”.
- Радвам се, че макар и много популярна тогава, винаги съм стъпвала здраво на земята и съм се чувствала като всеки нормален човек с всичките житейски проблеми и радости. А звездните моменти бяха именно тогава, на сцената – огромен брой хора, които пеят екзалтирано всяка твоя песен и са готови на всичко за теб… Велико усещане!
- Толкова много и толкова колоритни моменти сме изживявали, че бихме могли да напишем цял роман. Естествено, повечето са се случили зад кулисите. Преди време излезе автобиографична книга на Развигор, в която той събра някои смешни, абсурдни и весели случки от нашия сценичен живот. В много интервюта вече сме ги преразказвали. Ще спомена само как в един голям български град след концерта ме арестуваха за това, че полата ми е прекалено дълга и по последна мода. А аз току-що си я бях купила в Полша и много се гордеех с нея… Как домашният ни любимец, йоркширският териер Рики, който беше заключен в гримьорната, избяга от нея и се появи на сцената по време на една песен, весело подскачайки към мен, като очакваше да го гушна… Как песента „Вълкът и седемте козлета” за известно време беше забранена за излъчване, заради репликата на Вълка „Ауу, от глад умирам”, защото точно тогава се вдигнали цените на продуктите в България.
- Има ли възраст в шоу бизнеса – момент, в който да се сложи точка?
- Различни са мненията по този въпрос. Едни казват, че когато публиката те иска и можеш, не трябва да спираш. Други мислят, че трябва да се отстъпи мястото на младите и е по-добре да слезеш от сцената. Мисля, че всичко зависи от това дали хората те харесват и купуват билети за твоите изяви. Ако е така, продължавай, защото това е като наркотик – трудно свикваш без него!
- Миналото ни е пълно със спомени, които в никакъв случай не бихме изтрили. А и не можем, нали? Защо трябва да изтриваме каквото и да било от тях? Всичко ни е мило и скъпо. Благодарение на това минало придобиваме опит и мъдрост.
- Повече от 40 години с Развигор Попов! Каква е тайната рецепта?
- Рецепта не съществува, но една констатация ще свърши работа – непрекъснати компромиси в името на трайното приятелство и обич, в което се превръща с годините дори и най-страстната любов. Знаем, че каквото и да сполети някой от двамата, то ще е споделено от другия. Ние вече сме едно цяло и взаимното уважение и търпимост носи хармония и баланс в отношенията. Ако забелязвате, казвам “ние”, а не “аз”. Това сме аз и Развигор и вече е много трудно да говоря само от свое име.
Едно интервю на Росица Василева
“Изкуство в раница с Росица Василева”