Снимка: Темаdaily

Как комунистът Хуан Санчес Гордильо управлява 33 години една община в Андалусия според идеите на Маркс и Кастро от Ангелика ШПУКЕ.

Цяла Испания се огъва под тежестта на икономическата криза.
Как така цяла Испания? Не е вярно. Андалуското село Мариналеда се управлява от комуниста Хуан Санчес Гордильо, който гарантира работа за всички свои съселяни, всички до един живеят в свой собствен дом със градинка отпред. Как комунизмът възтържествува в Маринадела?

Кметът Хуан Гордильо управлява 33 г.

Санчес Гордильо има буйна брада и приликата му с Карл Маркс  никак не е случайна. Всъщност той признава, че идеите му са “мелез” между философията на бащата на “Комунистическия манифест” и практическия опит на Фидел Кастро. Приликата с двамата лидери на комунизма е търсена умишлено, но тя не се ограничава само до външността. Хуан Мануел Санчес Гордильо е кмет на малкото селце в Андалусия Мариналеда и откакто бе избран начело на общината той управлява в стриктно съответствие с комунистическите принципи. Жителите на селото не знаят какво означават безработица и ипотека – не само като понятия, но и като реално явление. И това на фона на останалата част от Испания, където само изговарянето на тези две думи предизвикват паника и ужас.

Стените в Мариналеда са обсипани с думи, наситени с политически смисъл и послания. Най-често се среща “По пътя на утопията”. А лозунгът “Една утопия по пътя към мира” дори е вплетен в герба на Мариналеда.

Това са само външните белези на една борба, която точно 2750-те жители на село Мариналеда водят вече три десетилетия, за да докажат на света, че е “възможен и един друг, по-справедлив и хуманен свят”. И че избраните да управляват могат да провеждат такава политика, която да е в интерес не само на частната собственост и частниците, а на общината и на всички жители на селото.

Животът в Мариналеда не се различава особено от този в много подобни малки селища в Испания. Хората се препитават предимно със земеделие и животновъдство. Повечето продават труда си като аргати в именията на едрите земевладелци в Андалусия, които владеят повече от половината от плодородната обработваема площ в най-бедната испанска провинция. “В Андалусия живее най-безполезната и безхаберна буржоазия в Европа”- казва кметът Гордильо. Тя е виновна за това, че Андалусия десетилетия наред остава най-недоразвитата и бедна испанска провинция”. Според официални данни, Андалусия е най-многобройната испанска провинция с население  от 8.4 млн. Души. В същото време тя е най-бедната и с най-висока безработица в целия Европейски съюз – 31 процента! Затова Хуан Гордильо решава през май 1980 да поеме нещата в свои ръце, като решава да осъществи своята лична социална революция. Първоначално повежда бунт срещу Херцога на Инфантадо – мадридски аристократ, владеещ най-плодородните 1250 хектара в селото, който обаче само веднъж е идвал на място, за да нагледа имотите си. Хуан Гордильо повежда своите съмишленици и с помощта на две дузини селски работници окупират “финка” – имението на Херцога, след което на входа издигат лозунга  “Земята принадлежи на тези, които я обработват”. Това става на 4 май 1980 и въпреки, че полицията на няколко пъти се намесва, той не се отказва от “революционната борба” и през 1991 успява да издейства от провинциалното правителство в Андалусия да закупи имота на Херцога на Инфантадо. След това той е предоставен за ползване от общината в Мариналеда, която създава местен кооператив и осигурява работа за всички жители.

“Светът може да бъде съвсем друг!”

Единственият работодател в Мариналеда става общината, която гарантира на всеки eдин от 2650-те члена на кооператива по 47 евро на ден за  шестчасова работа. Останалата част от спечелените от кооператива пари не отиват в джоба на Херцога, а в хазната на Мариналеда и се реинвестират в различни социални проекти. Земеделските работници отглеждат основно боб, артишок, чушки и маслини, които след това се преработват в собствена консервна фабрика и се продават в цяла Испания и дори се изнасят в редица страни от ЕС. Тази година зимата дори и в Андалусия бе изключително мразовита и цялата реколта от артишок бе унищожена. Затова до края на април, когато започва прибирането на бобената реколта, в кооператива нямаше работа за всички. Поради това безработицата скочи до 10 процента. Но тя е значително по-ниска от официалните данни за Испания, които са около 24 процента.

Основната грижа на кмета е да осигурява работа за всички, а общината поема грижите за всичко останало -  здравеопазване, социални помощи, образование…Всички деца могат да посещават детски ясли и градини на доста ниски цени, а по-големите – да спортуват в модерния спортен комплекс. Месецната такса за детските ясли е 8 евро, а в детската градина – 12 евро. Нито един жител на Мариналеда не знае какво е това да страдаш от непоносим кредит или да изгубиш жилището си заради ипотека. Всички плащат по 15 евро на месец за общинското жилище, което обитават, като след 70 години то може да стане тяхна собственост, защото ще могат да изплатят материалите за строежа. Но те само ще имат право да го обитават безсрочно, но не и да го продават. Изключено е да се прави търговия с недвижими имоти. Въпреки че общината поема по-голяма част от разходите на своите жители, тя като цяло почти няма дълг към банки и институции. За разлика от останалите общини в Испания. Тайната се крие в “спестовността” нса жителите на Мариналеда – казва заместник-кметът Есперанса Сааведра. “Опитът на нашата община е само един реален модел за това, което може да се направи в интерес на хората. При това не само за Испания, а и за целия свят”.

Мариналеда – По пътя към Утопията

“Всички решения в селото се вземат с пълно мнозинство по време на общо събрание на селяните” – споделя кметът Гордильо. “Хората сами определят размера на данъците, които трябва и могат да плащат, както и за какво да бъдат използвани събраните в хазната средства. За да живеем нормално не са ни необходими много пари” – казва кметът Гордильо. “Навсякъде в Испания са пропищели от ипотеки и лоши кредити, тук жителите на Мариналеда изплащат построените от общината къщи, като внасят по 15 евро на месец и кредитът е за 70 години. След това къщите стават наша собственост”.
Кметът знае, за какво говори. Той самият живее в една от къщите, построени с общ  доброволен труд от жителите на Мариналеда. Общината предоставя земята и строителния материал, а селяните – своята работна сила. От средата на 80-те години досега по този начин са построени 350 нови жилища. ”Хората могат да бъдат убедени в нещо, само когато виждат пред себе си положителен пример” – казва кметът Гордильо, който съвсем неотдавна бе избран и за член на парламента на Андалусия в Севиля. Неговата заплата не се различава от месечното възнаграждение на неговите съселяни и тя е определена също единодушно на общо събрание на жителите. Независимо, че той “денонощно работи и служи в името на Революцията”. “Светът може да се промени” е лозунгът, който стои над входа на Народния дворец – сградата, в която се провеждат общите събрания – нещо като местния конгрес.

В селото няма никаква престъпност, тук за последните 30 години не е имало нито едно сериозно криминално престъпление, поради което общината не разполага с полиция и така си спестява поне 300 000 евро. Освен това политическите лозунги украсяват всички стени на селото и по този начин допълнително се икономисват средства за тяхното обновяване и ремонтиране – просто се сменяват лозунгите. Всичик улици са кръстени на известни латиноамерикански революционери – Че Гевара, Алиенде, Виктор Хара, Боливар, Панчо Виля…На всеки пет седмици кметът свиква “Червена неделя” и тогава всеки, който иска, дарява своя доброволен труд за разкрасяването на селото. От 1979 Миранадела се управлява от партията CUT-BAI (Колектив за работническо единство – Андалуски Ляв Блок). През 1986 партията на Хуан Гордильо се присъедини към Обединената Левица и оттогава неизменно е управляваща партия.

“Сраснал се е със стола”

На днешното заседание главният проблем, който обсъждат селяните, е свързан с новите моменти във “външната” политика на Мариналеда. Хуан Гордильо е събрал съселяните си, за да решат, дали комунистите трябва да получат мандат, за да се включат в правителството на провинция Андалусия. От гласа на селяните от Мариналеда зависи, дали мандатът за съставяне на провинциално правителство ще бъде даден на Социалистическата партия (PSOE) или ще бъде предоставен на десницата от Народната партия (PP).  Самият Гордильо се обявява категорично против всякакво сътрудничество със социалдемократите от Социалистическата партия на Сапатеро. И не е склонен на каквито и да било компромиси. Но на фона на острата криза, която преживява Испания, в последно време се забелязва едно сближение и сътрудничество между социалисти и комунисти на провинциално ниво в името на една по-добра политика в интерес на хората.
Преди и след общото събрание Хуан Санчес Гордильо постоянно е атакуван от своите съселяни с молба да намери решение на личните им проблеми. Една жена му се оплаква, че нейният съпруг имал проблеми с разрешителното за работа. Друга пък се нуждае от неговата намеса, за да се намери място в детската градина и за второто й дете. Дори след три десетилетия начело на общината, кметът Хуан Гордильо е все така енергичен, отдаден на хората и на никого не е отказал съдействие и помощ, когато някой е изпаднал в беда. Така, улисан в проблемите на съселяните си той изпусна автобуса до ж.п. гарата, откъдето трябваше да хване влака за Севиля, за да вземе участие в сесията на провинциалния парламент, на която ще се реши съдбата на новото Андалуско правителство. Кметът няма служебна кола, защото общината не може да си позволи подобни разходи. Той няма и собствена кола. Затова се обръща за помощ към хората: “Някой може ли да ме закара до гарата?” Педро му отговаря, че няма нищо против да го качи в колата си. “Но ще трябва да минем през нас, за да си взема куфара” – плахо казва кметът. “Няма проблем, кмете! На ваше разположение съм” – бодро отвръща Педро.

“Десет процента безработица”

Естествено, не всички са съгласни с тази политика, но вече толкова години мнозинството от селяните дават гласа си неизменно само за “Колектива на работническото единство” – както се наричат местните комунисти. “Ние не само мечтаем за един по-добър свят, но и правим всичко възможно, за да го построим” – казва кметът Хуан Гордильо. “Ние сме просто един малък остров, една малка песъчинка в средата на капиталистическата пустиня.”

“Да, кметът е истински революционер, който живее според собствените си убеждения” – казва Иполито Айрес. Но ми прави впечатление, че сякаш се е сраснал със стола и в последно време започва да губи връзка с реалността. Дори още по-лошо – сякаш вече не вижда реалните факти и ги нагажда според идеалите си”.

Айрес е един от двамата представители на опозицията в общинския съвет на  Мариналеда. Те са членове на Социалистическата партия и според местните стандарти те волю-неволю представляват “десницата”. Айрес работи от половин година на единствената бензиностанция в района и се счита за един от най-сериозните политически противници на Гордильо. На последното общо събрание дори си позволи на всеослушание да нарече кмета “Лъжец”. “Кметът твърди непрекъснато, че е решил веднъж завинаги проблема с безработицата. Но аз имам данни, че поне тя е поне 10 процента. Да, това е много по-малко от 24-те процента за Испания като цяло, но въпреки това си остава проблем. И ако си затваряме очите за нея, значи живеем само в мечтите си” – категоричен е Айрес. “И още нещо, много важно: нашият кооператив съществува и работи не благодарение на комунистическите идеи на кмета Гордильо, а на субсидиите от ЕС. Без тях ние сме загубени”.
Хуан Гордильо реагира остро, когато политическият му опонент отваря дума за субсидиите на ЕС. “Щом стана дума за субсидии, ще ви кажа истината” – разпалена отговаря Гордильо. “Знаете ли, че субсидии получава дори Херцогиня Алба – една от най-богатите жени в Испания! Но за разлика от нас, тя отглежда на своите земи само онези продукти, които се субсидират най-щедро от Брюксел. На херцогинята изобщо не й пука каква реколта ще получи, нито как ще реализира продукцията си. Интересуват я само субсидиите. Тя прибира стотици хиляди евро, след което оставя реколтата да изгние на полето”.
Тук всички са на едно мнение: това е самата истина. Много от големите земевладелци в Испания постъпват по същия начин като Херцогиня Алба и обработват само онези земи, които се субсидират от Европейския съюз. Останалите пустеят и това е един от острите проблеми на  Андалусия. Затова на 4 май десетки земеделски работници ще окупират Finca Somonte – Имението Симонте – в провинция Кордоба. Те вече направиха това на 26 април,  но бяха прогонени от полицията. Сега обаче ще се завърнат отново и ще останат там, докато отново не се появи полицията. И така “до окончателната победа на Революцията” и в Имението Симонте. /Източник: http://temadaily.bg