Любов, каква прекрасна дума … като музика за ухото, като развинтено въображение и като сладостно ухание.
Какво представлява любовта? Има ли истинска любов? Как да я разпознаваме?
Кой ли не си е задавал тези и много други въпроси?
Всички закони й се подчиняват. Тя е слънчевата светлина, водата в езерото, усмивката на непознатия, полъхът на морския бриз, който разрошва косите ти, красотата на високите заснежени планински върхове … Любовта задвижва всичко наоколо … където и да било ….

Можеш да я разпознаеш в майчинския инстинкт, в приятелските взаимоотношения, във влюбването и изразяването на влюбването, в доверието, предаността, решителността, вярата, надеждата, спокойствието, толерантността, хумора, прегръдката, целувката…
Любовта е навсякъде, във всяко едно действие, с което изразяваме нашата истинска същност.
Нашата любов се обвързва с условия:
„Ще те обичам повече, ако получаваш хубави оценки в училище”.
„Ще те обичам, ако ми даваш пари”.
„Бих те обичала, ако ме заведеш на Хаваите”.
Каква любов е това, аз бих го нарекла пресметлива разпродажба на чувства.
Любовта е над всичко това: „Обичам те, просто такъв, какъвто си”. „Обичам те! За какво ми е причина?” „Обичам те, това ме кара да се чувствам истински”.
Там, където се поставят условия любовта не е истинска. А където тя се изразява свободно, това вече е истинско чувство.
Любовта е храна за нашите души. Без любов животът е сравним с ад, добива безсмисленост.

Любовта си има оттенъци, макар че е единна цялост. За всеки човек тя си има оттенък, който човекът може да използва според нивото на своето духовно осъзнаване. За всеки е помислено. Отношенията в атмосферата на любовта са съвършени, цялостни и ненакърними. Това е отношението на майката към новороденото. Деца, създадени с любов и които живеят в такива условия, израстват необременени, свободни по дух и съзнание хора, които могат успешно и щастливо да живеят собствения си живот. И обратно – тези, които живеят без любов от страна на родителите си или дори – без достатъчно любов, имат затруднения в най-важните пунктове от живота си като възрастни.
Работата, която вършиш с любов, се превръща в произведение на изкуството.
Мислите, изпълнени с любов, пораждат мир и щастие вътре във вас.
Думите, изказани с любов, внушават сила, вдъхновение, доверие, симпатия у другите.

Любовта не е просто чувство, тя е перманентно състояние на духа. Тя прави най-доброто, на което е способна – дава всичко от себе си, помага, закриля, освобождава, ощастливява. Тя се крие и в изпитаната мъдрост „Прави на другия това, което желаеш за себе си”.
Действието, изпълнено с любов, поражда отговор, изпълнен с любов. Представете си един свят, който работи на този главен принцип! Ако всеки от нас пожертва собствения си интерес и удобство в името на този принцип, няма ли да заживеем на едно по-добро място, няма ли да завещаем на децата си един по-сигурен и по-щастлив свят. Може би днес е твоят ден за едно ново начало …

teenproblem.net