“Законодателството на ЕС е напълно ясно, а Великобритания спазва законите, не ги прилага избирателно.”

Това заяви в петък британският посланик у нас Джонатан Алън, декларирайки, че политиката на Лондон към българите и румънците след падането на ограниченията на трудовия пазар в края на годината по никакъв начин няма да се отличава от тази към всички останали граждани на ЕС.

Дипломатът представи доклад на Националния институт за икономически и социални проучвания (НИИСП) – независима от британското правителство институция, за ефекта от очакваната българска и румънска миграция на Острова. Изследването е поръчано от Форин офис в края на м.г. и не посочва конкретна прогноза за броя на бъдещите български и румънски имигранти.

“Правителството не иска да прави такива прогнози, защото е невъзможно те да са точни, множество фактори ще влияят на миграцията”, обясни посланик Алън. И даде за пример факта, че не само Великобритания, а всички членки на ЕС, които още не са го направили, ще са задължени да отворят трудовия си пазар за нас от 1 януари 2014 г.

“Този доклад има много добър принос към дебата за миграцията, защото ще ни помогне да се подготвим по-добре за вдигането на ограниченията, правителството даде ясно да се разбере, че не е обезпокоено”, каза още Алън. Той цитира изказване на министъра по европейските въпроси Дейвид Лидингтън пред в. “Файненшъл таймс” в петък: “Докладът ни дава доста причини да не се самонавиваме панически.”

Изследването на НИИСП е изложено на 60 страници. Основните му заключения са, че българите и румънците са сред най-мобилните мигранти в ЕС и че най-предпочитаните от тях дестинации са Испания, Италия и в малко по-ниска степен – Германия. Експертите очакват тази тенденция да се запази до много голяма степен.

Във Великобритания мнозинството емигранти от страната ни ще бъдат млади хора до 35-годишна възраст и ще са доста квалифицирани за работните места, които ще могат да намерят там – гледачи, келнери, градинари, строители и т.н. Очаква се най-много българи да се заселят в Лондон и в Югоизточна Англия, където в момента живеят повечето от българите на Острова – 26 000 души, според НИИСП.

Заключенията общо взето оборват насажданите в британската преса опасения, че българите и румънците едва ли не ще сринат социалната система на Великобритания. В доклада се посочва, че източноевропейците, за разлика от други групи имигранти, по принцип не кандидатстват за помощи, освен за детски. Здравната система няма да бъде натоварена заради преобладаващо младите пришълци. Но може да има проблем с местата в училищата и в по-малка степен – с жилищата.

“Този доклад е хвърляне на прах в очите”, разкритикува правителството сър Андрю Грийн, шефът на “Майгрейшън уоч”. Базираният в Лондон мозъчен тръст се определя сам като надпартиен и независим, но често е смятан за организация с ясно изразени десни политически виждания. По нейните прогнози Островът ще бъде заливан от талази по 50 000 българи и румънци всяка година.

Недоволство от липсата на официален прогнозен брой имигранти изрази и депутатът лейбърист от вътрешната комисия на Камарата на общините Кийт Ваз. Той се зарече комисията да поръча отделен доклад.

В София посланик Алън припомни 3 акцента от речта на премиера Дейвид Камерън от миналата седмица за затягането на достъпа на имигрантите до социални помощи. А те са: никой в британското правителство не се опитва да удължи срока на ограниченията за българи, няма да има специални (дискриминационни – б.а.) мерки спрямо нас, отзивите за българите на Острова като цяло са, че сме работливи и че си плащаме данъците.

“Много е важно, че премиерът Камерън изтъкна ясно тези положителни неща за българите и не се поддаде на налаганите негативни стереотипи”, каза още Алън. И отказа да коментира очернящата ни политика на националиста Найджъл Фарадж: “Това не е позицията на британското правителство.” /trud.bg