Кризата ни е виновна?

DSC00025За българина казват, бил трудолюбив, гостоприемен и не знам какво още – все качества, които като, че ли отшумяват като средиземноморския вятър, който скоро ще отнесе последните тръпки на тукашното лято.

Но като стане дума да си спасява кожата, човешкият род сякаш спира да се дели на раси, нации и прочие.

Обаче и тук правилото е със своите изключения: вместо да се обедини, човечеството напоследък май все повече оглупява. Берлинската стена го доказа – издигането и събарянето ѝ.

Защо ли изобщо я вдигнаха, след като се оказа, че после остатъчните ѝ тухли даже за сувенир не стават?

Познавам шотландка, омъжена щастливо за каталунец, която твърди, че имала къс от прословутата „тухла”, но нейна близка го изхвърлила заедно с… боклука!

Погрешка. Тогава? Къде остава за нас, простосмъртните, дето не сме нито политици, нито касапи, нито с покрити лица, нито с петролни кладенци, нелепото утешение, че историята може би се повтаря, но с обратен знак?

Има ли изобщо „о б р а т н а спирала”? Нали още от училищната скамейка ни учеха, че тя – спиралата на Нейно Величество Историята – върви само напред и нагоре?

Значи излиза, че са ни учили на лъжи? Затова ли пращаме децата си на училище – да ги учат на неща, изсмукани от пръстите – за отнети територии, които трябва да бъдат върнати не знам къде си, и за извечни книги, намерени неизвестно как и със съмнителни трактовки от не знам кой си псевдоучен?

И няма отново да ни утеши – нито безпрекословната убеденост на заклетия каталунец за независимост, нито безпардонността на вече поразклатения ни Европейски дом, из който всички – и тукашни, и тамошни, кретаме като осиротели пилци.

Види се, не са ни донаучили  и на математика – отдавна проумяхме, че с оскъдните помощи – социални, детски, които ни подхвърлят оттук-оттам, няма да оцеляваме дълго.

Дори обеднели и озверели, да се научим да делим на хиляда половината – пак няма да е петстотин!

И с географията сме  зле – все повече взехме да проумяваме, че Каталуния не е съвсем точно  в Испания, нито съвсем точно и – извън нея.

Остава само да дочакаме поредната развръзка и от това чудо тридневно, след което изпосталяла подтичква изконната ни българска поговорка: „Всяко чудо за три дни”.

Може, ама тук „чудото” нито е нашенско, нито се очертава съвсем ясно как и кога ще приключи.

Ама за световната криза ми беше думата… Пък тя – думата на журналиста, е като андалуско ветрило – загорещи ли, ветрее дваж по-бързо и неистово.

Само дето не винаги има кой да я чуе, нито пък – отсее. А и понякога е трудно да отсееш сеното от плявата – ¨nunca mejor dicho¨!

А българинът, казват още, бил устойчив, гъвкав и т.н., и т.н. Но май и на него му отеснява около врата след толкова безумно безспирни „влизания-излизания”: от комунизъм в див, хаотичен капитализъм без всякаква логика и като че ли два пъти по-зъл и от „червения” режим; от едно гурбетчийство – в друго – обикаляме като пропъдени пилета из отесняващия ни Дом на европееца, към който всъщност, чисто географски, никога не сме спирали да принадлежим…

И се лутаме до изнемощялост между Балканите, Апенините и Пиренеите…

Или – още по-смело: оттатък Океана, мъчейки се да досегнем мечтаната Статуя на Свободата, иначе построена от французите и подарена на американците в знак на приятелство…

И да, накрая след толкова политически, икономически и какви ли още не логаритми, уморени се питаме: „Абе за какво ли толкова тичане?

Те децата така или иначе ще пораснат и без лидъли, меркадони и прочие!

То сякаш наш’те баби само данон са яли!”. И отрудени, но все по-малко трудолюбиви, след поредните гости и вече далеч не толкова гостоприемни, една сутрин ще теглим дебело чертата и ще се спогледаме един други: „А кому ли е притрябвала тя, моята българщина на хиляди километри от изоставената ми, древна България, след като светът се е преразпределял и без мен, откакто си светува – на нови и нови територии, на богаташи, знамена и палати?”…Кому ли наистина е притрябвала моята носталгия?

Mнения и коментари – Росица  Василева, Тарагона

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>