Кралство Испания (Reino de España)

Mapa de  EspañaКралство Испания (на испански: Reino de España[2], или Испания ( España[3])) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка, както и много необитавани островчета от средиземноморската страна на Гибралтарския проток, например Чафаринските острови, „скалите“ („peñones“) на Велес и Алхусемас, както и малкият остров Алборан.

С площ от 504 645 км², Испания е четвъртата по големина държава в Европа след Русия, Украйна и Франция и втора в Европейския съюз. Със средна надморска височина от 650 м, страната е сред най-планинските държави на континента. Според информацията от общинските регистрации от 2010, населението на Испания е 47 150 800. Конституцията на Испания определя испанския език (кастилски) за официален език, който всички граждани трябва да знаят и използват.[3] Испанският е майчин език за 89% от населението на страната.[4] Други испански езици имат коофициален статут в някои автономни региони.

Поради географското си положение, територията на Испания е подложена на много външни влияния още от праисторически времена. След женитбата на Католическите монарси Исабела и Фернандо в края на XV век, Испания се обединява и успешно завършва Реконкистата на полуострова от мюсюлманите. С откриването на Америка и последвалата колонизация, страната се превръща в първата глобална империя и най-мощната държава в света. Културното и историческо наследството е видимо и днес, като испанският е вторият най-разпространен език в света и е официален в 21 държави.

Според конституцията от 1978 г. Испания е социална и демократична правова държава под формата на парламентарна конституционна монархия. Съвременна Испания е високоразвита индустриално-аграрна страна. Силният следвоенен икономически растеж и развитието на търговията след като става член на Европейския съюз през 1986 г. прави икономиката на страната 13-та в света през 2010, с равнище на БВП на човек на населението е над средното за ЕС, преди Италия.[5] Средната продължителност на живота, общественият транспорт, здравеопазването и инфраструктурата са на много високо равнище, което прави Испания 23-та държава в света по Индекс на човешкото развитие.

География на Испания

С площ от 504 645 км2, Испания е 51-вата по големина държава в света и втора в Европейския съюз след Франция. Разположена върху по-голямата част от Пиренейския полуостров, на запад Испания граничи с Португалия, на юг с Мароко чрез градовете Сеута и Мелиля. На североизток граничи по Пиренеите с Франция и малкото княжество Андора. Освен това, Испания включва Балеарските острови в Средиземно море и Канарските острови в Атлантическия океан, както и множество ненаселени островчета в Средиземно море, включително Чафаринските острови, остров Перехил, „скалите“ (peñones) Велес и Алхусемас срещу Мароканското крайбрежие; малкият остров Алборан и Питиуските острови. На севроизток, в Пиренеите, е разположен малкият анклав Ливия, обграден от френска територия.

Релеф

Вътрешността на Испания се доминира от голямото плато Месета, което заема близо 60% от цялата територия на страната. От север на Месетата се издигат Кантабрийските планини, на изток са разположени Пиренеите, Иберийските планини, Каталонските планини, на юг – Андалуските планини и Сиера Невада с най-високия връх в континентална Испания, Муласен – 3478 m. Месетата е разделена на две почти равни части от средновисоките планини Кордилера Сентрал, които се простират от запад при португалската граница до Иберийските планини на изток. На юг от централното плато се намира депресията на река Гуадалкивир, а на североизток – на Ебро. На Канарските острови има редица вулкани, някои от които са действащи, включително и най-високият връх в Испания, Тейде с 3718 м.

Води

Петте най-дълги реки в Испания са Тахо, Дуеро, Гуадиана, Гуадалкивир и Ебро, като всички те без Ебро текат от изток на запад и се вливат в Атлантическия океан. Останалите реки са по-къси и със сезонно пълноводие. По-значителни сред тях са Сегура и Хукар. В испанските Пиренеи има близо 1,000 ледникови езера, а по средиземноморското крайбрежие има голям брой лагуни и лимани, като най-обширната от тях е Мар Менор (Mar Menor, Малко море) близо до град Картахена. Из цялата страна са създадени хиляди язовири като част от широкомащабна правителствена програма.

Климат

Територията на Испания попада в рамките на три климатични пояса – умерен, субтропичен и тропичен. Климатът в северна Испания е умерен морски, с изразено влияние на Атлантическия океан, което отслабва от запад на изток. Характерно за този климат е влажното време през цялата година. В останалата част от континентална Испания и Балеарските острови климатът е субтропичен – континентален в централните региони с горещо лято, студена зима и големи температурни амплитуди и средиземноморски на юг, отличаващ се със сухо и горещо лято и влажна мека зима. По високите части на Пиренеите и другите планини климатът е планински. На Канарските острови климатът е тропичен, сух на изток и с по-голяма влажност на запад.

Флора и фауна

Животинския и растителния свят са най-разнообразните в Европа. Основните фактори за това са разнообразните релеф и климатични условия, както и наличието на островни групи и анклави на североафриканското крайбрежие.[7] Флората на Испания включва повече от 8,000 вида висши растения, много от които са ендемити. С особено голям ендемизъм се отличават Канарските острови (500 вида за островите и още 500 за района на Макаронезия[8]) и някои региони в южна Испания. Близо до град Елче се намира единствена в Европа естествена палмова гора. Фауната включва средноевропейски видове, като мечка, вълк, лисица, благороден елен, както и множество южни или ендемични видове, като испански рис, генета, мангуста, десман и други. Там се срещат почти всички европейски грабливи птици.

Политика

Държавно устройство

Според настоящата конституция, приета на референдум през 1978 г., Испания е парламентарна монархия, начело с наследствен монарх, Хуан Карлос I – от 22 ноември 1975 г., и двукамарен парламент (Cortes Generales). Законодателна власт се осъществява от Генерални кортеси (парламент), състоящ се от две палати – Сенат (Горна палата – 256 души) и Конгрес на депутатите (350 души), избрани за 4 години. Изпълнителна власт се осъществява от правителство начело с министър-председател, който на испански се нарича президент. Освен това страната е разделена на 17 автономни региона и два автономни града с различна степен на самостоятелност, които имат свои парламенти и правителства, с широки пълномощия.

Административно деление

Aвтономни области

Политически Испания е разделена на 17 автономни области – на север – Галисия, Астурия, Кантабрия, Паис Баско, Ла Риоха и Навара; на изток – Арагон, Каталония, Валенсия и Балеарски острови; в централната част – Кастилия и Леон, Мадрид, Кастилия-Ла Манча и Естремадура; на юг – Андалусия, Мурсия и Канарски острови. Освен това съществуват два автономни града по африканското крайбрежие, Сеута и Мелиля. Сегашните автономни области са образувани през 1983. По територия най-големият регион е Кастилия и Леон, а най-малкият – Балеарските острови. С най-много население е Андалусия, а с най-малко е Ла Риоха.

Административно, страната е разделена и на 50 провинции. Седем автономни региона се състоят от по една провинция – Астурия, Кантабрия, Навара, Ла Риоха, Мадрид, Мурсия и Балеарските острови.

Най-ниската административна единица в Испания е общината (municipio), като техният брой е 8 111. Исторически, някои региони са разделени на комарки (comarcas), които имат различен произход и значение в отделните региони, като в Каталония представляват историческите графства.

Автономните области са с широка законодателна и изпълнителна независимост, обезпечена от автономно парламентарно и регионално управление. Правомощията на отделните области се определят от техния статут на автономност. Има известно разделяне на така наречените исторически области (Баския, Каталония, Галисия и Андалусия) от останалите. Историческите области имат по-широка автономност, включително контрол върху местните избори.

Въоръжени сили

Според член осми на конституцията, въоръжените сили трябва да гарантират суверенитета и независимостта на Испания и да защитават нейната териториална цялост и конституционен ред. Общият персонал към 2011 г. се състои от 230,000 човека[19] с бюджет от € 6,868,000,000, или 0,5% от БВП.[20]

Традиционно въоръжените сили се делят на сухопътни, военноморски и военновъздушни сили. Към тях се числи и Кралската гвардия, чийто задачи са свързани основно с поддържане на сигурността. Испания е сред важните членове на НАТО от 1982 г. и разполага с шестия най-силен флот на света. Испанските морски пехотинци са най-старата институция в този род войски, като корпусът е създаден през 1537 г.

Към 2011 г. момента на мисии извън страната са 2,600 военни в Афганистан, Босна и Херцеговина, Джибути, Кения, Ливан и Чад.

Икономика и инфраструктура

Стопанствo

Според Световната банка, икономиката на Испания е девета по големина в света и пета в Европа. За 2007 БВП на човек от населението е $ 33,700 с което Испания задминава някои страни от Г-7, като Италия и се нарежда непосредствено след Япония и Франция (чиито БВП е $ 33,800). Растежът на испанската икономика за 2007 е 3,7% като по този показател изпреварва всички членове на Г-7 и другите големи европейски икономики за трета поредна година.

Правителството на Хосе Мария Аснар успешно въвежда еврото в началото на 1999 г. и кешово от 1 януари 2002 г.[21], успява да се справи с безработицата, която сега е 7,6% и е сред най-ниските в Европа (през 90-те години безработицата достига 20%). Главната слаба страна на икономиката е сравнитело високата инфлация[22], но въпреки това испанската икономика се очаква да нараства с по-бързи темпове от средните за ЕС, благодарение на индустрията и увеличаващата се търговия с Латинска Америка и Азия.
Преди световната криза икономиката на Испания успява да избегне нулевия растеж за разлика от повечето други големи европейски страни.[23] Между 2000 г. и 2005 г. Испания създава половината нови работни места в целия Европейски съюз.[24] До 2008 г., тя продължава да има една от най-динамичните икономики в ЕС и привлича много чужди инвестиции.[25] В резултат на кризата, икономическият растеж се свива и се стига до рецесия през 2009 г. и 2010 г., безработицата се увеличава от 7,6% от над 20%.

Съвременна Испания е високо развита индустриално-аграрна страна. По обем на промишлено производство е на пето място в Европа и на осмо място в света. Най-силно развити промишлени отрасли са машиностроене, автомобилостроене, корабостроене, самолетостроене, автостроене, електротехническа, химическа, текстилна промишленост. Страната е богата на полезни изкопаеми. Испания е голям производител на вино (3-то място в Европа), ориз (най-високи добиви в света), бадеми, тютюн, маслини (на първо място в света по производство на висококачествен зехтин). Най-големите автомобилостроителни заводи се намират в Марторел (близо до Барселона), Виго, Сарагоса, Валенсия, Мадрид, Памплона, Барселона, Валядолид, Паленсия. Самолети се произвеждат в Севиля (два завода), Хетафе (близо до Мадрид) и Кадис, а хеликоптери – в новия завод в Албасете. Най-големите центрове на локомотиво- и вагоностроенето са Лас Матас (до Мадрид), Сан Андрео Комтал (до Барселона), Беасаин и Ирун (в Баския), Сарагоса, Валенсия и други. Там се произвеждат едни от най-бързите влакове в света.

Важен дял в икономиката на страната има международният туризъм. Годишно Испания се посещава от около 60 млн. туристи (95% от тях са от западноевропейските страни). Страната притежава най-голямата в Европа материално-техническа база за обслужване на многобройните посетители. Голяма част от населението е ангажирано в сферата на туристическото обслужване, а приходите от туризма се равняват на 40 млрд. евро.[26]

До икономическата криза, строителството отбелязва силно развитие в последното деситилетие. Средно на всеки испанец се пада по 45 m² обща площ на жилище (2005 г). За сравнение: В Узбекистан на всеки жител се пада средно 14 m²,в Русия – 20,5 m², в България и Унгария – по 30 m², в Ирландия – по 33 m², в Португалия – по 36 m², във Франция – 37 m², в Германия – 44 m², в Дания – 52 m², в Люксембург – 53 m², в Швеция и Белгия – по 55 m². Делът на собственици на жилищата възлиза на 87 % от населението. По този показател Испания заема 1-то място в Евросъюза.

Транспорт

През по-голямата част от 20 век, транспортната инфраструктура на Испания значително изостава от тази в Западна Европа, но от 70-те години насам, тя е силно разширена и модернизирана и сега Испания разполага с една от най-големите и качествени транспортни системи в Европа.

Дължината на асфалтираните шосета е над 650,000 километра, а на автомагистралите – над 15,621 км, по което отстъпва само на САЩ и Китай. Автомагистралната мрежа продължава да се разширява с бързи темпове. Испания цели да има над 1,000,000 електрически автомобила до 2014 г., като част от правителствения план за енергийна ефективност. Според министъра на промишлеността Мигел Себастиан, електрическите автомобили са двигателя на нова индустриална революция.[27]

За периода 2000-2010 са инвестирани над 40 млрд. евро в железопътната мрежа на страната. Испания има най-голямата високоскоростна железопътна мрежа в Европа и втора в света след Китай.[28][29] Към октомври 2010 са построени 3,500 км високоскоростни линии, като Мадрид-Севиля с отклонение до Малага; Мадрид-Сарагоса-Барселона с отклонение до Уеска, Мадрид-Валенсия а много повече са в строеж или процес на планиране. Под Кордилера Сентрал се строи тунелът Гуадарама, който с дължината си от 24 км ще бъде втория по дължина в Европа, а под Кантабрийските планини се строи друг 20-километров тунел. Със средна скорост достигаща 300 км/ч, испанските влакове AVE са най-бързите в света, следвани японските и френските TGV[30], а по точност (98,54%) са втори след японските Шинкансен.[31]

Силно развит е морският транспорт – над 400 кораба с обща вместимост 3,200 хил. тона. Най-големите морски пристанища са Алхесирас, Билбао, Картахена, Санта Крус де Тенерифе, Барселона, Валенсия, Ла Коруня и други. В страната има над 30 международни летища, най-голямото от които е мадридското Барахас с над 49,8 млн. пътници за 2010 г. Други големи летища са тези в Барселона, Палма де Майорка, Малага. Линията Мадрид-Барселона е най-натоварената въздушна линия в света с полети на всеки половин час и е известна като „въздушен мост“.

Население

Населението на Испания официално достигна 47 150 800 души.[32][33] Гъстотата на населението от 90 човека на км2 е по-ниска от тази на повечето европейски държави, а разположението му е неравномерно. С изключение на Мадрид, долината на река на Гуадалкивир и някои градски ядра, най-гъстонаселените райони са крайбрежието и прилежащите низини.

Населението на Испания се удвоява през 20 век, благодарение на забележителния бум на раждаемостта през 60-те и 70-те години. Растежът на населението е неравномерен поради голямата вътрешна миграция от селските към индустриалните райони. През 20 век населението на единадесет от петдесетте провинции е намаляло. Раждаемостта спада през 70-те години, но населението продължава да се увеличава след завръщането на много испанци, емигрирали от страната по време на режима на Франко, а в последно време и от много чужди емигранти, най-вече от Латинска Америка (38.75%), Източна Европа (16.33%), Северна Африка (14.99%) и Африка на юг от Сахара (4.08%).[34] Около 20.77% от емигрантите идват от други страни от Европейския съюз и живеят главно по средиземноморското крайбрежие и Балеарските острови.

Най-големите градове в Испания са:

Място Град Автономен регион Насел.
1 Мадрид Мадрид 3 255 944
2 Барселона Каталония 1 621 537
3 Валенсия Валенсия 814 208
4 Севиля Андалусия 703 206
5 Сарагоса Арагон 674 317
6 Малага Андалусия 566 447
7 Мурсия Мурсия 436 870
8 Палма де Майорка Балеарски острови 401 270
9 Лас Палмас де Гран Канария Канарски острови 381 847
10 Билбао Баския 353 340
11 Аликанте Валенсия 334 757
12 Кордоба Андалусия 328 428
13 Валядолид Кастилия и Леон 318 461
14 Виго Галисия 297 332
15 Хихон Астурия 277 554
16 Оспиталет де Лобрегат Каталония 257 038
17 Ла Коруня Галисия 245 164
18 Гранада Андалусия 234 325
19 Витория Баския 235 661
20 Елче Валенсия 230 112

Религия

Преобладаващата религия е християнството – 97,6% от населението (от тях католици – 97,4 %, протестанти – 2,6 %). Според Глава 2 от Конституцията, Испания няма официална религия, но все пак католицизмът остава традиционната религия. Според проучване на Испанския център за социологически проучвания, 54% от вярващите ходят рядко на църква или изобщо не ходят, 15% ходят на църква няколко пъти годишно, 10% няколко пъти месечно и 19% ходят на църква всяка неделя или няколко пъти седмично. Около 22% от населението на страната посещава църковни служби поне веднъж месечно.

Испанската конституция от 1976 признава съществуването на региони като част от Испанската нация. Основните етнически групи са кастилци, каталонци, галисийци и баски (2,4%). Освен кастилския испански, който е официалният език в страната, в някои части на Испания се говорят още каталонски, галисийски и баски, като те са официални наред с кастилския в съответните автономни региони.

Култура

Испания е прочута с богатото си и разнообразно културно наследство. Испанската култура е повлияна от многобройните народи, населявали Пиренейския полуостров през вековете – иберийци, келти, римляни, ислямско и католическо влияние. Освен това, свое влияние оказват и Атлантическия океан и Средиземно море, които се явяват връзка с други народи по техните брегове. Днес всяка област в страната има свой собствен културен облик. Испания е втора в света след Италия по брой на обектите в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО-общо 40 /Уикипедия

Официален език испански
Столица Мадрид
40°26′ с. ш. 3°41′ з. д. / 40.433333° с. ш. 3.683333° з. д. (G)40.433333, -3.683333
Най-голям град Мадрид
крал Хуан Карлос I
министър-председател Мариано Рахой
Площ на 51-то място
- oбщо 504 645 km²
Население на 28-мо място
- oбщо 47 150 800[1]
- гъстота 93,17 д/km2
БВП
- oбщо
- на човек
на 9-то място
1,460,250 $
33 350 $
Валута евро (1) (EUR)
Часова зона
- Лятно часово време
CET (UTC+1)(2)
- CEST (UTC+2)(2)
Независимост

-година
Обединение на Кастилия и Арагон
1479
Национален химн Кралският марш
Телефонен код 34

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>