Копитникът е разпространен по влажните и сенчести места, сред широколистните ( букови ) гори. Можем да го срещнем навсякъде из България, до 1200 надморска височина. Многогодишно тревисто растение. Коренището е пълзящо, стъблото късо и полегнало. Листата с форма на бъбрек, с дълги дръжки и сърцевидна основа, лъскави. Цветовете са разположени на къси дръжки – единични и едри от розови до виолетови, виолетово-кафяви на цвят.

Копитникът се бере по време на цъфтенето – през месеците май-юни, или при узряването на семената му през август. За лечебни цели се използва цялото растение.

Билката съдържа до 1 % етерично масло, състоящо се от алдехид, азарон, диазарон, евгенол, метилевгенол и др. ; танини, въглехидрати, смоли, слуз, флавонови гликозиди А и В, алкалоида азарин и т.н. Действа откашлично, пикочогонно, слабително и успокоително.

Употребява се при заболяване на сърцето – хронична сърдечна недостатъчност, при сърцебиене, язва, невроза, мигрена, лумбаго, радикулит, воднянка, хистерия, дизинтерия, кашлица, при отравяне с гъби, против пиянство и др.

Начин на приготвяне: За вътрешен прием: Запарка: 1 чаена лъжичка от билката се запарва в 400 мл вряща вода в продължение на 5 минути. Прецежда се. Приема се по 1 супена лъжица преди хранене 3 пъти дневно.

Как да прогоним проблема с алкохола, или махмурлука? Прибавят се 1 кафена лъжичка от копитника и 1 чаена лъжичка от зелените обвивки на орех в 2 литра червено домашно приготвено вино. Внимание!!! Това е съотношението на билките към виното, но не и употребата му за еднократен прием!

За външен прием се използва също под формата на запарка за жабурене при зъбобол; за бани и промивки при гнойни рани. Да обърнем внимание на това, че билката е противопоказана за болни от стенокардия!

Винаги се консултирайте със специалист преди използването на копитникът, защото в големи дози, растението е отровно! Знаете, че винаги оставям възможност и на вас, мили читатели да допишете по темата – правете го!

Статията подготви: Диетолог Екотерапевт – Теодосия Станева