Ако почине българин, който живее и работи от години в Испания например, кои са наследниците му и по каква част от къщата и нивите му у нас ще получат, ще решат испанските власти въз основа на испанския закон. Фактите ще напишат в европейско удостоверение за наследство, което ще важи и ще е задължително за всички държави-членки на ЕС, включително и за България. Това предвижда регламент №650 на ЕС от 2012 г., който е от 70 страници и ще се прилага от 17 август 2015 г. и у нас.
За разлика от нашия закон, според който наследниците и техните дялове от наследството се определят от закона по местонахождението на имота, еврорегламентът предвижда това да става по закона на държавата, в която е обичайното местопребиваване на починалия, обясни вчера нотариус Ивайло Иванов от ръководството на гилдията.
От 17 август 2015 г. наследяването на апартамент и вила у нас на българин, живял и починал в Испания например, ще става по испанския закон, тъй като там е било обичайното му местопребиваване. По същия начин за наследяването на имоти във франция на французин, живял и починал у нас, ще се прилага българският закон. Не е ясно обаче колко точно години трябва да си живял в друга държава, за да се приеме, че там е обичайното ти местоживеене.
Другата особеност е, че се издава европейско удостоверение за наследство – в него се посочва кои имоти оставя починалият, кои са наследниците му и какъв е делът на всеки от тях. формулярът ще е единен за целия ЕС. Издаваните сега у нас от общините удостоверения за наследници само изброяват лицата, които имат роднински връзки с починалия.
Засега не е ясно кой ще издава европейско удостоверение за наследство. Според регламента трябва да е съд или друг юридически орган, но не и общинска администрация. Евродържавите, включително и България, трябва да кажат до януари догодина кой точно ще ги издава. Тъй като съдилищата са затрупани с дела. Нотариалната камара предлага това да бъде възложено на нотариусите.
Регламентът важи на всички държави-членки на ЕС, с изключение на Великобритания, Ирландия и Дания. Източник: Другата България