Каталуния след изборите – път напред или нова криза

0000252420-article3Когато испанският министър-председател Мариано Рахой свика нови избори в разбунтувалия се Каталунски регион, целта бе да спре политическия хаос след обявяването на независимост от сепаратистите, който отекна в цяла Европа.

Вместо това може да се появят нови катаклизми. Трудно е обаче да се различи истинския победител от вота в четвъртък след кампания, изпълнена с подозрения един към друг и вътрешни борби, коментира Politico.

В крайна сметка каталунските сепаратистки партии спечелиха достатъчно гласове на регионалните избори, за да възвърнат крехкото мнозинство в регионалния парламент. Това обаче трудно може да се нарече категорична победа, защото те въпреки това събраха по-малко гласове с предишния вот през 2015 г. В същото време партия, бореща се Испания да остане единна - Ciudadanos (Гражданите) за първи път стана най-голямата политическа формация в каталунския парламент.

Два месеца откакто бунтовниците бяха спрени от испанските власти, Каталуния остава разделена за това дали, кога и как да се отдели от Испания. А това усложнява допълнително бъдещето на региона, който формира една пета от икономиката на Испания и е твърде голяма и важна да се отдели.

„Ще е нужна сериозно творчество и гъвкавост, за да излезем от това блато“, казва Гилем Лопес Казановас, професор по икономика в Pompeu Fabra University в Барселона. Макар че партиите, подкрепящи независимостта спечелиха повече гласове, “доказателствата от последните две години сочат, че е невъзможно да продължиш напред, когато половината общество не е с теб“.

Бъркотията обаче е по-добрият вариант от организираното и мобилизирано въстание за Рахой. Сепаратистите се подчиниха на властта на испанската държава, след като той спря администрацията. Съд в Мадрид затвори лидерите им по обвинения в бунт, след като незаконният референдум за независимост от 1 октомври доведе до обявяването на отделяне на Каталунска република.

Испанското правителство сигнализира, че може би ще проведе преговори с каталунските сепаратисти, ако си осигурят ново мнозинство, макар че те ще се основават на конституцията от 1978 г. Лагерът, подкрепящ независимостта, иска основния закон да бъде променен, за да му позволи да проведе официален вот за отделяне от Испания.

Испания е категорична, че това не може да се случи. Енрико Мило, представителят на правителството в Каталуния, казва, че Народната партия на Рахой ще гласува за блокирането на всеки опит на каталунците да направят референдума законен.

Ако те успят да спечелят мнозинство, „това ще ни позволи да седнем и да говорим“, каза Мило преди изборите. „Правителството ще обсъди как да се канализират тревогите и желанията на каталунците в рамките на закона“.

Резултатите от изборите сочат, че Пучдемоновата “Заедно за Каталуния”, “Републиканска левица на Каталуния” и антикапиталистическата “Кандидатура за народно единство” заедно спечелиха 70 места, което е с две повече необходимата бройка за мнозинство, но също така две по-малко, отколкото имаха в предишния парламент.

“Гражданите” и другите формации, противници на отцепването на Каталуния – Испанската социалистическа работническа партия, “Каталуния заедно” и Народната партия – събират общо 52 процента от гласовете.

Сепаратисткото движение, включващо трите партии обаче, е раздирано от вътрешни разцепления заради опита за независимост.

Алиансът между партията на Пучдемон и Левицата – традиционни защитници на независимостта, се разпадна миналия месец. Ориол Жункерас – лидер на Левицата и бивш вицепрезидент на Каталуния – остава в затвора в Мадрид заедно с трима други водещи сепаратисти.

Всяко алтернативно мнозинство ще трябва да обедини или прогресивните партии, които бяха от двете страни на битката за независимост, или происпанските групи измежду идеологически спектър. Управляващата Народна партия на Испания обачр отбеляза унизителна загуба, печелейки само 4,2% от гласовеете, или общо 3 места, което допълнително удря легитимността на директното управление на Рахой от Мадрид.

„След изборите ще трябва да има някакъв вид подход или преговори в поне някои области“, казва Пабло Симон, професор по политология в Carlos III University в Мадрид. „Това е от интерес на всички, включително сепаратистките лидери, които трябва да поспрат и да се прегрупират“.

Пучдемон се отказа от обещанието си за раздяла от Испания, ако Рахой отхвърли преговори. Той все още е в самоналожено изгнание в Брюксел, а основна цел на партията му бе просто да си спечели обратно позициите, изгубени след опита за независимост през октомври. Което и направи. Тя иска да възстанови самоуправлението, да задвижи отново публичните инвестиции и да сложи край на разследванията срещу сепаратистките лидери.

Преди изборите директорът на кампанията Елса Артади заяви, че групата ще реши как да преследва целта си за независимост според резултатите. Тя изключи ново драматична конфронтация, поне първоначално.

„Това ще бъде изключително лекомислено“, каза Артади. „Той трябва да се върне с подкрепата на вота, на демокрацията и на парламента, който трябва да го закълне“.

Но дори ако Пучдемон се върне като лидер на региона, заповедта за ареста му остава налице.

По статията работи: Виктория Тошкова
ДНЕС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>