В началото на пролетта испански издания разказаха за кампания за набиране на средства за един необичаен жител на село в Оренсе, провинция в северозападната област Галисия. На пръв поглед 72-годишният Маркос Родригес Пантоха е като всички останали, с една разлика: прекарва част от детството и цялото си юношество, заобиколен само от вълци.
С годините малкият Маркос свиква с елените, птиците, змиите и прилепите, чиито звуци единствени го заобикалят, след като остава сам в природата през 1954 г.
На 19 г. той се оказва изтръгнат от естествената си среда, и се съпротивлява с вой и опити да ухапе испанските гвардейци, които го връщат в света на хората. За в. “Ел паис” той разказва, че 45 г. по-късно в този свят му е студено и усещането не е било толкова силно в планината, въпреки че там трябвало да ходи бос и се обличал в кожи, след като останал без дрехи. “Имах толкова големи мазоли, че за мен да ударя камък, беше като да ударя топка,” обяснява.
Днес Пантоха изнася беседи за живота си сред вълците и учи децата да се грижат за природата. Твърди, че времето, прекарано с тях, е било единственото щастливо, което си спомня – вълците го приели като брат: ”Бяха ми семейството, приятелите, всичко”. Щастлив е обаче и при срещите си с деца.
“Обществото е като дрога”
Когато го намират, ходи на четири крака и е заменил говора с животински звуци. “На 20 г. не знаех, че трябва да даваш пари, за да ядеш,” обяснява за галисийско издание. Трудно се приспособява към живота в “цивилизацията”, неведнъж е експлоатиран и обиждан, докато работи в заведение, а по-късно като зидар. Интеграцията му в Мадрид, Майорка и Андалусия така и не става пълна, а и е борба за оцеляване. Открива го полицай, който се доверява на историята му и впоследствие по помага да се засели в Галисия. Съседите му в Ранте, провинция Оренсе, обаче сега го приемат като “един от своите” – местен колектив организира беседи с негово участие и набира средства, за да му купи печка на пелети. Държавните му помощи не му стигат, за да се погрижи за това.
Роденият в Аньора (Кордоба, на другия край на Испания) Маркос Родригес Пантоха през 1946 г. е сред малкото документирани случаи на деца, израснал сред вълци, далеч от хората. Майка му умира, когато той е на 3 г., а баща му се мести в Сиудад Реал в центъра на страната. Пантоха разказва, че е бил матретиран от майка си, а по-късно – изоставен на грижите на пастир, който гледа 300 кози. След смъртта на пастира за него се е грижила “вълчица, която му оставяла месо на скала”, разказва той в интервю за испанската обществена телевизия през 2016 г. “Взимах го и го ядях сурово, нямаше огън.”
Смята, че “човек ще загуби всичко” и цивилизацията му ще загине заради ужаса, който създават градовете – а също и че “ако имаш пари, хората говорят с теб, ако нямаш – не говорят”. Казва, че е бил воден до зони с много вълци в последните 50 г., за да се види дали те ще го приближат, но вече не го правят. “Защото вече не се мия с кал, нито се обличам с кожи. Мириша на човешки неща и си слагам одеколон.” Правил е опити да се интегрира, но и да избяга от света на хората, но признва, че е “трудно” “обществото е като дрога и по един или друг начин те приклещва.”
На него, освен докторска дисертация е посветен и филмът Entrelobos (“Сред вълци”) на Херардо Оливарес, който му носи известни приходи и слава, а и повече хора започват да вярват на историята му.
“Мисля, че ми се смеят, защото не мога да говоря за политика, нито за футбол,” отбелязва. Лекарят му го посъветвал: “Смей им се и ти. Всички знаят по-малко от теб.” Обуяснява защо не харесва прикаски като тези за Червената шапчица и легенди за върколаци. “Луната не превръща звяра в никого: вълците вият и са по-активни само защото виждат по-добре. Бих забранил тези легенди. Възрастните плашат децата без причина и това не е добре.”
ДНЕВНИК