През първата половина на май обаче всяка година към немалкото забележителности за любопитните туристи се добавя още една – фестивалът на вътрешните дворове. За да ги видят желаещите се редят отново на опашка под палещото вече слънце. Опънати въженца отличават отдалече къщите, които участват в конкурса.

Това чакане обаче се отплаща стократно – не всеки ден можеш да влезеш в двора на местна къща, зад дебелия й зид. А по време на празника това разкрива чудна гледка към бухнали мушката и други цветя, които избуяват от всяко кътче. Човек да се чуди кога успяват да ги поливат.

От 1921 година насам общината по традиция през първата половина на май организира конкурс за най-цветните вътрешни дворове. Собствениците им ги отварят за публиката. Паралелно на празника се организира фестивал, който всеки ден включва различни прояви. На него си дават среща най-добрите танцьори и певци. Празникът естествено е обилно полят с вино и подкрепен с местинте мезета, наричани общо тапас. Фламенкото, което съпровожда вечерите, може да се види и през деня в някои от посещаваните дворове.

Към някои дворове, отвъд въженцата, се опънати червени плюшени пътеки, по които минават гостите. След като с напълно заслужено удивление обиколят дворовете, на излизане е прието да оставят някоя монета на домакините така любезни да ги пуснат в дома си.

Заради сухото и горещо време в Кордоба (а впрочем и в цяла Анадлусия, макар че по крайбрежието е възможно да се диша извън разгара на лятото) жителите на града – първо римляните, а после и мюсюлманите, са адаптирали архитектурата на къщите към това атмосферно неудобство. Така цялата сграда е била “организирана” около вътрешен двор, (патио на испански език), отделен от висок дувар откъм улицата.

В минали времена в средата на двора задължително е имало малък фонтан, а в много къщи и кладенец, в който се е събирала дъждовната вода. Когато арабите се настаняват по тези земи, допълнително внасят промени в това устройство на домовете. Те създават и вход към къщата откъм улицата, при който след отварянето на вратата се влиза в нещо като коридор и едва тогава в двора. В допълнение те внасят много зеленина, която е източник на свежест през горещите летни дни.

В днешно време има два типа дворове в зависимост от това дали къщата е еднофамилна или я обитават различни семейства. Обичайно има два етажа с външни стълби, които водят до второто ниво. От него над двора се надвесват малки балкони.

Докато човек се лута из уличките на стария град в желанието си да се посети колкото се може повече дворове, които участват в конкурса, може да попадне на някой, който е превърнат в заведение. Това, в което аз попаднах, беше буквално затънало в зеленина, която се стелеше и над масите като жив таван. Макар и на практика открито пространство тук пушенето е забранено. Така може човек напълно да се наслади на местните специалитети, които са направо задължителни – опашка от бик, предхождана от студена супа, наречена салморехо. Има много общо с гаспачото, но е значително по-вкусна.

Кварталът, в който има най-много запазени такива къщи от стари времена, се нарича Алкасар Виехо. Еврейският квартал в града също е забележителен с архитектурата си, в която принос имат няколко култури през вековете.

Дори през май температурата през деня клони към 40 градуса. По тесните улички между дуварите винаги има сянка и тя прави тази жега неусетна. Принос за това чувство със сигурност има голямата концентрация на красоти, от които човек се чувства преситен преди да е разгледал и половината. /Източник: Дневник.бг