Думата сол(salt)произлиза от латинския термин “sal”. В миналото, на солта са казвали “бялото злато”, което е било причина за политически борби и войни. На римските войници са заплащали със сол, от където произлиза и думата “salary” заплата. Солта е била много по ценна за оцеляване на хората отколкото златото. Каква сол използваме днес? Това е предимно обикновена трапезна сол или така наречената готварска сол. Готварската сол е 95% натриев хлорид, а останалото са примеси като йод, стабилизатори на йода(като гликоза), алуминиев силикат за да предпази солта от абсорбиране на влага, който е силно токсичен за нервната система и още много други. Готварската сол се добива от солни мини и след това се рафинира, като повечето от минералите се премахват докато остане само натриев хлорид. Обикновено се продава йодирана. Тази сол е агресивна, изолирана и е една непълноценна съставка. По този начин натуралната сол с много минерали се превръща в натриев хлорид, който е една бяла отрова. Морската сол обикновено се смята за нерафинирана сол понеже се добива от океана или морето чрез изпарение. Обикновено производителите не я рафинират, така съдържа следи от различни минерали, включително желязо, магнезий, калций, калий, манганин, цинк, йод и др. За да я използваме трябва да бъдем обаче да сме сигурни, че не е подложена на рафиниране. Натуралната морска сол е здравословен заместител на трапезната сол и съдържа повече от 80 минерали необходими на тялото да запази клетките. Една от най здравословните е Хималайската кристална сол, която съдържа 84 минерали и следи от метали. Нашият организъм се нуждае от сол, за да се поддържа водният баланс в тялото ни. Натрият и хлорът са незаменими елементи за редица важни функции на организма, но високият прием на сол над физиологичните потребности представлява риск за здравето.
Солта постъпва с храната главно чрез консумацията на технологично обработените и консервирани храни, при приготвяне на ястия, както и чрез допълнителното подсоляване на готовите ястия при хранене. Източник на сол са и храните, естествено съдържащи натриев хлорид в състава си. Малко количество натрий се поема и чрез хранителните добавки за технологични цели като овкусителя мононатриев глутамат, консерванта натриев сулфит, сода за хляб (натриев бикарбонат) и др.
Храните с високо съдържание на сол са технологично преработените като колбаси, консервирани меса и риба, сирена, туршии и други консервирани зеленчуци, сухи супи, чипс, солени закуски, сосове за подправки на ястия и салати, соев сос, доматен сок, доматено пюре, кетчуп и др.
Храни от животински произход, като прясната риба и месото, са с естествено съдържание на натриев хлорид, докато храните от растителен произход – плодове, зеленчуци и зърнени храни са с много ниско съдържание на сол, за разлика от съдържанието на калий.
Препоръката за прием на натрий е под 2000 мг – съдържащи се в около 5 грама сол или приблизително 1 чаена лъжичка сол на ден.
По-голяма част от количеството на приеманата сол се дължи на хляба и тестените продукти, добавената сол при приготвяне на ястията, сирената, месните продукти, особено колбасите, пържените картофи и чипса.
Високият прием на сол се свързва с нарастване на риска за високо кръвно налягане и съответно ограничаването на консумацията на сол е един от подходите за намаляване честотата на хипертонията. Високото кръвно налягане от своя страна се явява един от основните рискови фактори за мозъчен инсулт, както и за исхемична болест на сърцето. Съществува връзка между високия прием на сол и риск за рак на стомаха, увреждане на бъбречната функция, увеличена загуба на калций и риск за остеопороза при възрастните индивиди.
Постепенното намаляване на приема на сол довежда до привикване на вкуса към по-ниски концентрации на сол, засилва интензитета на соления вкус и намалява предпочитанията към солените храни.
Практическите стъпки за намаляване на приема на сол са:
• Избирайте храни с ниско съдържание на сол, като намалите консумацията на консервирани храни, колбаси, солена риба, туршии.
• Приготвяйте храната с малко сол.
• Предпочитайте сготвено месо вместо консервираните меса и колбаси.
• Избирайте прясна и замразена риба вместо рибните консерви.
• Консумирайте повече пресни храни.
• Избягвайте да солите допълнително храната на масата.
• При приготвяне на ястията замествайте солта и подправяйте храната с кисели овкусители като лимонов сок и оцет, растителни подправки.
• Консумирайте повече плодове и зеленчуци, които са богати на калий – елемент, благоприятно повлияващ кръвното налягане.
Какво не знаем за солта
5 март, 2013