81 испански пенсионери си създадоха комуна в селцето Торемоча де Харама, пише в. “Ел Паис”.

Местните хора я нарекоха Република на старците. Комуната въведе собствено самоуправление и обитателите й живеят по свои собствени правила.

Идеята за комуната възникнала още в края на 90-те г. на ХХ век. Тогава група жители на столицата Мадрид, прехвърлили половин век, решили, че би било добре да заживеят заедно, когато се пенсионират. Те установили контакти и с други хора, които споделяли идеята им. През 2000 г. стотина пенсионери създали кооперацията “Трабенсол” и започнали да търсят подходящи парцели в цяла Испания. Групички от по няколко души прочесали страната в дирене на идеалното място.

Така те стигнали до Торемоча де Харама в автономна област Мадрид. Тогава селцето имало 917 жители и било управлявано без прекъсване от един и същи кмет, избран през 1979 г.

Там пенсионерите построили свой жилищен комплекс с разгърната площ 6720 квадратни метра. Той се състои от десет двуетажни блока. В тях има общо 54 апартамента. От края на пролетта на 2013 г. групата от 81 души вече живее официално в Торемоча де Харама.

Новоизпечените жители на селото регистрирали автомобилите си в селото. Само че те не харесали местния лекар и си докарали друг от Мадрид. Но продължават да ползват услугите на общественото здравеопазване. Затова, когато им трябват специален преглед или помощ, общината е задължена за своя сметка да вика доктори за целта.

“Някога, когато моите родители остаряха, аз нямах възможност да им отделям достатъчно внимание, защото бях много заета. Сега и с моите деца е същото. Затова се събрахме и решихме да си определим сами бъдещето, да си помагаме взаимно, без да тормозим други хора”, обяснява пред “Ел Паис” Фелиса Лаис, говорителката на новозаселилата се пенсионерска група.

“Вече не зависим и от системата в Испания, която изхвърля зад борда повечето пенсионери. Тези, които имат деца и собствени жилища, не ги приемат в държавните старчески домове. Частните пък не стигат за хора, получаващи средни пенсии”, допълва госпожа Лаис.

“Когато има някакъв проблем или въпрос за разрешаване, винаги се събираме всички без изключение. Дори когато става дума за избиране на строител на някакво съоръжение или за цветовете на стените. Понякога нещо се обсъжда в продължение на дни. Но така е най-демократично”, допълва 73-годишният Хуан Луис Оливес.

5 милиона евро бил бюджетът за строителството на Републиката на старците. Пенсионерите сами събрали пари за строителството на своята комуна. От спестяванията си те събрали 2 милиона евро. Някои дори продали жилищата си в Мадрид. Останалите 3 млн. евро постъпили от ипотечен кредит от малката испанска банка “Фиане”. Тя е собственост на италианската “Банка Пополаре Етика”, поддържана от гаранционен фонд на ЕС и финансираща 29 проекта в Испания.

При влизането в кооперацията всеки кандидат за Републиката на старците трябвало да плати вноска в размер на 145 000 евро. Но тази сума не дава правото на човек да притежава каквото и да било.

“Тук никой не притежава лична собственост. Става дума просто за преотстъпване на жилищно пространство за ползване. Апартаментът, в който живея, не е мой и никога няма да бъде”, обяснява Хосе Мария Гарсия.

Ако човек реши да напусне кооперацията, внесените от него пари незабавно му се връщат. Ако пък умре, те отиват там, където той е пожелал в завещанието си.

Поддръжката на комуната струва по 1050 евро месечно на апартамент, ако там живеят съпрузи. За сам човек сумата е 850 евро. За празните все още жилища се плащат по 682 евро.

Срещу тези пари обаче е осигурена храна три пъти дневно за всички жители на Републиката на старците. Всички жилища са оборудвани с климатици, спортната зала и обширната столова – също.

Такава комуна е добре дошла в тежката криза. Испания е сред най-пострадалите в света страни от рецесията. Пенсиите бяха значително орязани. И може би и други такива републики на старците ще бъдат истинско спасение за пенсионерите. (24 часа)