Обединението на Кастилия и Арагон и последвалото присъединяване на Навара през 1512 поставят основите на съвременна Испания и Испанската империя.

През 16 и 17 век Испания е най-мощната страна в Европа и света.

Страната достига върха на своята сила при кралете Карлос I (1516-1556) и Фелипе II (1556-1598).

През 1571 флотите на Испания и Венеция унищожават османския флот в битката при Лепанто, а през 1586 при Азорските острови е разбита обединената флота на Франция, Англия и Португалия.

В няколко последователни войни през 16 век Франция е разгромена, а през 1580 е завладяна и Португалия.

През 1588 Испанската Армада отплава към Англия, но е силно повредена от буря, а след няколко малки сражения с англичаните, в които не губи нито един кораб, се оттегля на север, където много кораби потъват при друга буря.

Англичаните предприемат няколко атаки към испанските владения, които са разбити. Войната с Англия продължава до 1605 и приключва с изгоден за Испания договор.

В началото на 16 век испанските конкистадори завладяват огромни територии в Америка.

През 1521 Ернандо Кортес унищожава империята на ацтеките, а през 1533 друг испанец, Франсиско Писаро завладява империята на инките.

През 1519-1522, експедицията водена от Фернандо Магелан прави първото околосветско пътешествие, с което кръглата форма на Земята е окончателно доказана.

Испанските колонии се простират в Централна и Южна Америка, Мексико, южните и западните части от САЩ, Филипините, Гуам, а от 1580 и португалските колонии в Бразилия, африканското крайбрежие, части от Индия, Макао и други.

Испания става известна като империята, където слънцето никога не залязва.

Освен ценни метали, скъпоценности и нови култури, испанските изследователи донасят в Европа знания, които променят представите за света.

По това време испанската култура е в период на разцвет, познат като Златния век (Siglo de oro).

В Испания творят световноизвестни художници, писатели, архитекти; появява се интелектуално течение, познато като Школата от Саламанка.

Към средата на 16 век започва да се чувства криза, която постепенно обхваща цялата империя.

Испанските Хабсбурги замесват страната в многобройни религиозни и политически конфликти, които постепенно изтощават ресусрсите на Испания.

През Тридесетгодишната война (1618-1648), Испания застава на страната на Католическата лига и въпреки че успява да затвърди и разшири католицизма в Германия, страната претърпята първото си голямо поражение от векове – през 1643 испанската армия е победена от французите в битката при Рокроа.

През 1640 избухват въстания в Португалия и Каталония, като първата успява да се откъсне от властта на испанския крал. Войната с Франция продължава до 1656 и приключва с Пиренейския мир.

До края на века, страната е често във война с французи, англичани, холандци, португалци и османци и въпреки няколко малки териториални загуби, успява да съхрани империята си почти непокътната.

През 1700 умира последният испански Хабсбург, Карлос II и спорът са испанския трон прераства във Войната за испанското наследство (1701-1714).

Войната струва на страната всичките ѝ европейски владения и е сериозен удар върху позициите на Испания като европейска сила.

По време на войната, на трона стъпва нова династия, Бурбоните. През 18 век, страната постепенно се възстановява и империята просперира.

Новата Бурбонска монархия модернизира администрацията и икономиката по френски модел.

Започват да проникват идеи от Просвещението, а към края на века търговията отбелязва силен подем.

Страната се възстановява и във военно отношение – още при Фелипе V (1700-1741), Испания си възвръща Сицилия и Южна Италия, а по-късно сериозно допринася за победата над Англия в Американската война за независимост, което подобрява международното ѝ положение. /Уикипедия