Раздираната от кризата Испания се сблъсква с ръст на националистическите настроения. Каталония, Андалусия, Астурия, Канарските острови отказаха да подкрепят плана на правителството за съкращаване на бюджетния дефицит и дълга. Каталония предприе конкретни стъпки в посоката на самоопределение. Резки изказвания направиха и Канарските острови. Кризата донесе реална заплаха за разпадането на страната, коментира “Правда”, цитиран от Фокус. Централното правителство на управляващата Народна партия на Мариано Рахой, което пое ангажимента да извади страната от кризата, е крайно непопулярно в Испания. Правителството не изпълнява своите предизборни обещания и лъже, опитвайки се да прикрие истинското трагично състояние на нещата. Даже сега, когато всички анализатори и икономисти в един глас говорят, че за спасяването на Испания ще бъдат нужни не по-малко от 300 милиарда евро, Рахой се кълне, че ще се ограничи с вече отпуснатите 123 милиарда евро. Четвъртата икономика в еврозоната се разпада пред очите на всички. Безработицата сред младежите достигна 53%. Не спасява дори туристическият бизнес, чиито играчи по разбираеми причини не искат да плащат данъци. Закриват се стотици малки предприятия. Образуват се огромни опашки при раздаването на безплатни зеленчуци, плодове и супа. Стачкуват миньорите, пожарникарите, полицаите, медицинският персонал, държавните служители. На фона на тази ситуация правителството обяви, че до 2014 година бюджетните разходи ще бъдат съкратени с 65 млрд. евро в замяна на финансова подкрепа на ЕС. На автономиите са поставени строги условия. До 2013 година техните правителства трябва да намалят бюджетния дефицит до 0,7% от местния БВП, а през 2014 година – до 0,1%. През 2015 година трябва да има бюджетен излишък от 0,2% от БВП. На фона на тези перспективи стана ясно, че властите в най-голямата промишлено развита автономия – Каталония, не искат да носят общия дългов товар и да поемат предварително неизпълними задължения. Първоначално те поискаха от централните власти финансови средства за своите банки, които обявиха за фалирали, а след това направиха директна стъпка към независимост. Преди седмица, на 25 юли, каталонският парламент одобри предложения от местното правителство нов финансов договор с централните власти за отделянето на своето финансово и данъчно ведомство. Това де факто прави Каталония държава, тъй като дава приоритет на самофинансирането пред държавния бюджет. Рахой бе принуден да сключи споразумение. Все пак, той успя да получи някаква „солидарност” – Каталония обеща да превежда някакви средства в центъра, но при условие, че местният БВП на глава от населението не намалява. По време на криза това е невъзможно, а това означава, че Рахой няма да дочака каталонските пари. Това е сигнал за сериозни промени. В Испания собствени системи за финансиране и данъчно облагане имат Страната на баските и Навара, които заедно с Мадрид са сред четирите най-развити автономии. Но в случая с Каталония за първи път няма строги задължения за отчисления в централния бюджет. Както можеше да се очаква за самоопределение заговориха и други автономии. Преди всичко Канарските острови, където на власт са националисти. Президентът на автономията Паулино Риверо заяви: „Канарските острови се нуждаят от нов мощен национализъм и по-висока самооценка, тъй като централното правителство винаги е било „сляпо и глухо”, а сега съвсем е оставило архипелага на произвола на съдбата. Ако не се решат проблемите на територията, разположена на 2000 км от континента, това може да предизвика големи проблеми”. По думите на Риверо регионалният бюджет не е получил от центъра 800 милиона евро. „Канарските острови не могат да зависят от решения, които се взимат в Мадрид”, каза той и добави, че подобно поведение на Мадрид му дава право да поеме управлението на пристанищата и летищата, на разходите и на външната търговия. Към протеста се присъединиха и Андалусия, и Астурия. Представителите на Андалусия, подобно на тези на Каталония, напуснаха заседанието на Съвета за фискална и финансова политика в Мадрид. При тяхното отсъствие Канарските острови и Астурия гласуваха против програмата за намаляване на дефицита и дълга, представена от министъра на финансите Кристобал Монторо. Останалите гласуваха „за”, но при условие за допълнително финансиране от министерството на финансите (3,5 млрд. евро за Валенсия и 500 млн. евро за Мурсия). Испания сега копира ситуацията в еврозоната, където северът повече не иска да финансира юга. Едните нека живеят както могат, а останалите колкото се може по-добре. Баските също се отличиха. Иниго Уркую – президент на Баската националистическа партия, която е трета сила в местния парламент, предложи горната камара на парламента в Мадрид да бъде разпусната, тъй като не е изпълнила своята функция за интеграция между различните региони на Испания. А може би е по-добре след 37 години Испания да се върне към авторитарния, националистически модел на Франко, който унищожи самото понятие автономия? Може би ако той получаваше толкова пари от Брюксел, не би ги похарчил, за да раздува балона на недвижимите имоти, за строителство на безсмислена инфраструктура от празни пътища и летища, не би допуснал безконтролното използване на кредити и пенсионни средства от банките, които изгоряха в дълговите задължения. Вероятно той спешно би извадил страната от неудачния европроект и след обявяване на невъзможност да изпълнява плащанията по своя дълг би я върнал в реалния сектор. Още повече, че Испания не е Гърция – тя произвежда конкурентоспособна продукция, особено в сферата на селското стопанство и леката промишленост. Но Монторо продължава да се оплаква, че в хазната няма пари. А Рахой се обедини с италианския премиер Марио Монти и се опита да получи от ЕЦБ нови кредити без драконовски мерки за икономии. Но политиците никога няма да уговорят капиталистите да пожертват своите печалби. /news.expert.bg