© Reuters

Испанският премиер Мариано Рахой е под натиск от три фронта, но няма намерение да подава оставка.

Една беда никога не идва сама. В това се убеди испанският премиер Мариано Рахой, който в момента е под натиск от три фронта.

Корупционните скандали, каталунският порив към независимост и възходът на новата партия Podemos затягат примката около него. Но той продължава да демонстрира увереност и отказва да подаде оставка, подкрепян от абсолютното си мнозинство в парламента и от факта, че напълно контролира партията си. Всичко това обаче сериозно подкопава репутацията му в навечерието на парламентарните избори догодина и още повече засилва недоверието на испанците в хората, които ги управляват.

Имидж на петна

Управляващата дясноцентристка Народна партия е разтърсвана от серия корупционни скандали във време, когато много испанци са изправени пред икономически трудности. Миналия месец здравният министър Ана Мато подаде оставка, след като името й изскочи по време на съдебно разследване относно схема за вземане на подкупи. В нея са участвали и други политици от Народната партия, които получавали плащания в замяна на гарантиране на бизнес договори. Мато заяви, че е невинна в обръщение пред парламента, а Рахой я защити, подчертавайки, че срещу нея не е повдигнато обвинение.

Премиерът се извини за корупционните скандали. Той призна, че в момента обществото е обезверено, но увери, че “повечето политици са почтени хора”. “Подозрението не трябва да бъде насочено към всички. Испания не е корумпирана”, каза Рахой. Миналата седмица той потвърди, че няма намерение да свиква предсрочни избори и в бъдеще би станал отново кандидат за премиерския пост, ако бъде посочен от партията си. Но рейтингът му е рекордно нисък, като 8 от 10 анкетирани изказват неодобрение към неговата политика. Това стана повод лидерът на опозиционните социалисти Педро Санчес да заяви, че Народната партия е напълно компрометирана: “Вие не сте в позиция да изправите Испания срещу корупцията. Вие не сте способни и не сте легитимни да водите.”

“Рахой е в трудна позиция в момента и неговата партия не би спечела изборите. Затова и няма да свика предсрочен вот. Той се надява, че подобрение в икономическата ситуация може да доведе до връщане на електоралния му успех. Но може да не му стигне времето”, казва пред “Капитал” проф. Андрес Родригес-Посе, специалист по Испания от London School of Economics (LSE).

Според проф. Антонио Лосада, политически анализатор от университета в Сантяго де Компостела, политическото оцеляване на Рахой сега не е застрашено и той не е толкова притеснен от корупционните скандали. “Основният му проблем е мобилизацията на електората, а стратегията му за постигане на това чрез икономическия растеж не работи. Неговите симпатизанти не вярват в икономическото възстановяване и са много деморализирани”, обяснява Лосада пред “Капитал”.

Проучванията сочат, че корупцията е втората най-голяма грижа за избирателите след безработицата. Затова Рахой бе принуден да обещае нови мерки в борбата с нея. В края на ноември парламентът прие два отдавна отлагани закона, насочени към справянето с този проблем. Единият се отнася за финансирането на партии, а другият цели предотвратяването на конфликти на интереси. “Тези закони са стъпка в правилната посока, но това не е достатъчно. Корупцията е дълбоко вкоренена в испанското общество”, твърди Родригес-Посе. Според проф. Антонио Лосада по-важното е друго. “Борбата с корупцията в страната не е въпрос на нови закони, а на ресурси. Трябват повече съдии и хора, които да проследяват незаконните пари и връзките между бизнесмени и политици”, смята анализаторът от университета в Сантяго де Компостела.

Източник: Капитал.бг