Испания и Португалия може и да преминаха през еднакви трудности по време на дълговата криза на еврозоната. Когато става въпрос за възстановяването обаче, двете страни поемат в различни посоки, коментира Bloomberg.

Макар че темпът на растеж на Испания е един от най-силните в 19-членния регион, като доверието в икономическите перспективи засилва инвестициите, Португалия плаща висока цена за мудния си напредък по ключови реформи, твърди Холгер Шмидинг, главен икономист вBerenberg Bank.

Отдалечаването между съседите на Пиринейския полуостров започна през 2015 г., когато Социалистическата партия в Португалия застана начело на консервативно правителство, подкрепена от крайно леви групи. Оттогава насам министър-председателят Антонио Кошта повиши минималното заплащане, увеличи броя на официалните празници и подсили заплащането за държавните служители. Растежът се забави, а инвестициите спаднаха.

Рейтинговата компания DBRS изстреля последния си предупредителен изстрел, като наскоро каза, че е разтревожена за слабата икономика и политическата воля за реформи. А това е проблем, тъй като канадската DBRS е единствената от четирите големи рейтингови агенции, която поставя държавните облигации на Португалия в инвестиционен клас. Ако изгуби този статут, държавните ценни книжа на страната ще станат недопустими в най-голямата програма със стимули на Европейската централна банка – количественото облекчаване.

Междувременно в Испания икономиката се отърсва от политическата безизходица, която остави страната без правителство в продължение на осем месеца. Въпреки сложния политически сценарий след два изборни тура с нерешителни резултати инвестициите нарастват, а създаването на работни места се възстановява, което помага поддържането на темп на растеж от около 3% – два пъти по-бърз от този на еврозоната и три пъти по-бързо от ръста в Португалия.

Редица предизвикателства очакват в бъдеще и Испания обаче. Изпълняващият длъжността министър-председател Мариано Рахой, който ще се изправи пред вот на доверие на 31 август, за да си подсигури втори мандат, все още получава недостатъчно подкрепа в парламента. Ако изгуби вота, страната може да се насочи към трети избори, което ще отклони вниманието от прилагането на изключително нужните структурни реформи и намаляването на излишния дефицит.