Древен като Римската Империя правен принцип важи с пълна сила и в наши дни: „Ignorantia juris non excusat“ („Непознаването на закона не освобождава от отговорност“).
Въпросният принцип е втъкан както в българската, така и в испанската правна система под формата на законова, необорима и обща презумпция.
Преведено на разговорен език това означава, че не можем да се оправдаем с нашето незнание при нарушаването на определена законова норма.
Напоследък все по-често ми се налага неуморно да подсещам за съществуването му.
Все по-бърза е динамиката на промените във почти всички правни области.
Въпросната динамика не пропуска и ежедневието на българите трайно пребиваващи в Испания.
Немалка роля за ускоряването на промените в някои основни нормативни актове, какъвто се явява и испанският наказателен кодекс, играе и настоящата икономическа криза.
Именно тя ускори приемането на нови по-сурови мерки срещу данъчните измами и измамите в областта на социалното осигуряване.
Сред поредицата от законови изменения влизат и някои, за които е добре българите в Испания да са своевременно информирани, тъй като част от мерките засягат помощите отпускани от испанската система за социално осигуряване, а не е тайна, че към сегашния момент много наши сънародници се възползват от въпросните помощи.
Нещо повече, за доста от тях това са единствените източници на доходи.
На 28.12.2012г., в испанския еквивалент на държавен
Законът влезе в сила на 17.01.2013г. и се явява двадесет и седмата поредна реформа на испанския наказателен кодекс от приемането му през 1995г.
Във въпросния нормативен акт се въвеждат три основни групи от изменителни и нови норми, а именно:
- Норми, свързани с борбата срещу данъчните измами, касаещи чл. чл. 305 и 310 bis от испанския наказателен кодекс и въвеждането на нов член 305 bis;
- Норми, свързани с борбата срещу измамите в социалното осигуряване, касаещи чл. чл. 307 и 311 от испанския наказателен кодекс и въвеждането на нов член 307 bis и теr;
- Норми, свързани с прозрачностт
Поради големия брой български сънародници получаващи различни видове помощи от страна на испанската социалноосигурителна система, ще се разгледаме по-подробно наказателноправните изменения и нововъведения именно в тази област.
Най-съществената част от текста на чл. 307 от испанския наказателен кодекс се изменя по следния начин:
„Чл. 307. (1). Който, чрез действие или бездействие, измами Социалното Осигуряване, избягвайки заплащането на нейни вноски, получавайки суми, които не му се полагат или ползвайки отстъпки, които не му се полагат под какъвто и да е претекст, винаги, когато стойността на вноските обект на измамата, недължимо получените суми или отстъпки, надвиши 50 000 евро, ще бъде наказан със затвор от една до пет години и глоба в шесткратен размер, освен ако не узакони ситуацията си пред Социалното Осигуряване при условията на ал. 3 от този член…».
Въпросните условия за «узаконяване на ситуацията» включват пълното признаване и изплащане на задължението преди на лицето нарушител да бъде известено началото на действията на инспекторите по установяването на въпросните дългове, или преди прокуратурата или юристконсултът на Социалното Осигуряване да са завели наказателна жалба срещу нарушителя, или преди прокуратурата или следственият съдия да са извършили действия, които им позволяват да имат формални познания за началото на следствените действия.
Освен гореописаните наказания, виновното лице губи и възможността да получава държавни помощи и правото да се възползва от данъчни или социалноосигурителни ползи и стимули за срок от три до шест години.
Точното определяне на сумата на измамата ще се изчислява в рамките на четиригодишни календарни периоди.
В случай на узаконяване на ситуацията пред Социалното Осигуряване, нарушителят няма да бъде преследван за евентуални нередности в счетоводството или други документни фалшификации, които са изцяло свързани с натрупания дълг, предмет на узаконяването, които същият би могъл да допусне преди момента на узаконяването на ситуацията си.
Наличието на наказателно преследване за престъпление срещу Социалното Осигуряване не спира административната процедура по събирането на вземането, освен ако съдията не постанови предварителното заплащане на съответна гаранция.
Накрая, но не на последно място по важност, е и разпоредбата на алинея 5 от чл. 307, според която, съдът може да наложи на нарушителя наказание с една до две степени по-ниско, ако, в срок от два месеца, считано от получаването на съдебната призовка за привличането на лицето в качеството му на обвиняем, то изплати задълженията си към Социалното Осигуряване и признае по съдебен ред фактите.
Същото намаляване на наказанието важи и в случай, че обвиняемият сътрудничи при разкриването на съчастниците си и помогне за изясняването на цялостната картина на съответната измама.
Резюмирайки промените в чл. 307 от испанския наказателен кодекс, включват:
- Фиксирането на минималната сума, предмет на измамата, в размер на 50 000 евро в рамките на четири календарни години; и
- Разширяването на кръга от действия, които до реформата са се считали за обикновени административни нарушения, а след реформата ще се считат за престъпления.
За занимаващите се с дребен и среден бизнес български предприемачи, опериращи в Испания, е изключително важно да познават основното съдържание и последиците от реформата на тази наказателна норма.
Не е едно и също едно лице да бъде осъдено за престъпление, което влиза в испанското му свидетелство за съдимост (припомням, че в предишен мой материал подробно обясних как много скоро ще е налице взаимно признаване на свидетелствата за съдимост на ниво ЕС) или просто да бъде глобено по силата на извършено от него административно нарушение.
По отношение на обикновените българи живеещи в Испания, които не се занимават със собствен бизнес също е налице един нов законов текст, който, по мнението на много действащи юристи е прекалено суров.
Става дума за нововъведения чл. 307 ter. от испанския наказателен кодекс.
Съгласно този член, „…който придобие за себе си или за другиго ползването на помощи от Социалното Осигуряване, незаслуженото им продължение, или помогне на друг да получава помощи чрез предизвикването на грешка посредством симулирането или изопачаването на фактите, или съзнателното скриване на факти, за които е следвало да информира, като по този начин причини вреди на Публичната Администрация, ще бъде наказан с наказанието затвор от три месеца до шест години…“
Освен горното наказание, осъденият ще бъде лишен от правото да получава държавни помощи и правото да се възползва от данъчни или социалноосигурителни ползи и стимули за срок от три до шест години (Пак там).
Когато стойността на задълженията надвишава сумата от 50 000 евро, ще се налага наказание затвор от две до шест години и глоба в шесткратен размер.
В тези случаи, осъденият ще бъде лишен от правото да получава държавни помощи и правото да се възползва от данъчни или социалноосигурителни ползи и стимули за срок от четири до осем години (чл. 307 ter., ал. 2).
Освобождава се от наказателна отговорност този, който върне надвзетите суми, заедно с натрупаните лихви в размер на законната лихва плюс два пункта, считано от момента на получаването на сумите, преди да е получил известие за стартирането на действия по инспекция и контрол във връзка с гореописаните нарушения, или, в случай, че въпросните действия не са започнали, преди прокуратурата, държавният адвокат, юристконсултът на Социалното Осигуряване, или представителят на автономната или местната администрация да заведе наказателна жалба срещу нарушителя, или преди прокуратурата или следственият съдия да извършат действия, позволяващи им да продобият формално познание относно началото на следствените действия.
В случай на узаконяване на ситуацията пред Социалното Осигуряване, нарушителят няма да бъде преследван за евентуални нередности в счетоводството или други документни фалшификации, които са изцяло свързани с натрупания дълг, предмет на узаконяването, които същият би могъл да допусне преди момента на узаконяването на ситуацията си.
Наличието на наказателно преследване за престъпление срещу Социалното Осигуряване не спира административната процедура по събирането на вземането, освен ако съдията не постанови предварителното заплащане на съответна гаранция.
Това, което обикновеният читател не ще успее да прочете между редовете е следното: съгласно текста на тази изцяло нова наказателна разпоредба, не е налице минимален паричен праг, за да бъде подведен под наказателна отговорност нарушителят.
Това означава, например, че който и да е българин, който не е информиран, че при получаването на помощи за безработица има право да напусне Испания само в рамките на 15 дни за една календарна година (виж подраздел 3 на Кралски Декрет 200/2006), поне на теория може да бъде подведен под наказателна отговорност за получаването на помощи, докато е извън Испания и поради незнание е надвишил въпросния 15 дневен период на престой извън Испания.
Могат да се дадат и множество други подобни примери. Дори при кражбата е налице един прословут таван от 400 евро, за да се счита дребната кражба за престъпление (чл. 234 от испанския наказателен кодекс).
При наличието и действието на новия чл. 307 ter от испанския наказателен кодекс, съветвам сънародниците си трайно пребиваващи в Испания, да са изключително внимателни и прецизни при получаването на испански държавни помощи.
Теоретично, а и на практика, една испанска осъдителна присъда може да доведе до административен отказ за подновяването на съответната испанска резиденция.
Не е необходимо да разяснявам последиците от подобен акт.
Много испански юристи са основателно притеснени дали ще се спази мярката и пропорционалността в случаите на дребни нарушения, извършени най-вече поради незнание от страна на обикновените граждани.
Практиката по приложението на тази норма тепърва ще отговоря на нашите въпроси, което не ни освобождава от отговорността постоянно да предупреждаваме относно последиците от новите промени в испанския наказателен кодекс.
Както споменах и в началото на този материал, „Непознаването на закона не освобождава от отговорност“.
Статията изготви адв. Дора Пощакова – www.poshtakova.com