Данъчното облагане на данъка върху доходите на физическите лица установява облекчение за лицата, които са заплатили суми за наем на основното си жилище.
Посоченото облекчение може да се прилага само при договори за наем, сключени преди 1 януари 2015 г.
Ако данъкоплатецът е имал право на приложи облекчението за наем на основно жилище в данъчен период, започнал преди 1 януари 2015 г., може да продължи да го прилага, въпреки че облекчението вече не е в сила. Задължително условие е лицето да запази действащия договор за наем, сключен ореди 31 декември 2014.
Данъчното облекчение може да се прилага от данъкоплатци, които имат облагаем доход по-малък от 24.107,20 евро на година и се състои от приспадане на 10,05% от сумите, платени през данъчния период за наемане на жилището, където пребивават обичайно.
На практика с течение на времето има случаи, при които договорът за наем, сключен преди 1 януари 2015 г., е прекратен, за да се сключи нов договор за наем за същото жилище с цел да се предоговори увеличаване на размера на наема, определен в първоначалния договор.
Ето защо Главна данъчна дирекция се произнася в задължителната за прилагане Консултация № V0679-18 от 14.03.2018.
Според критерия на ГДД, въпреки че възможността за прилагане на облекчението е заличена, що се отнася до подписването на нов договор за наем, следва да се отбележи, че новият договор със същия наемодател се счита, изключително за целите на прилагането на облекчението за наем на основно жилище, продължение на предходния договор, което няма да попречи на правото на данъкоплатеца да продължи да упражнява прилагането му.
Данъчно облекчение за наемане на основно жилище в Автономна област Валенсия
Като цяло, данъчкоплатците имат право да намалят данъка с 15% от сумата на платения наем, с лимит от 459 евро, който може да бъде увеличен до 20%, с лимит от 612 евро, или 25%, но не повече от 765 евро в зависимост от степента на физическо или сензорно увреждане на наемателя и неговата възраст.
За да се приложи това намаление от автономен характер, е необходимо:
1. Това е наемът на жилището, което служи за обичайно местопребиваване на данъкоплатеца, което е действително заето от него самия, при условие че датата на договора е след 23 април 1998 г. и продължителността му е не по-малка от една година.
2. Депозирането на сумата, определена като обезпечение за възможни щети, в полза на Generalitat Valenciana преди края на данъчния период
3. Поне през половината от данъчния период нито данъкоплатецът, нито някой от членовете на семейната единица не бива да са били притежатели като пълноправни собственици или с право да ползване или владеене на друго жилище, отдалечено на по-малко от 100 километра от наетия дом.
4. В същото време данъкоплатецът няма право на приспадане на инвестициите в жилище за обичайно местопребиваване, с изключение на сумата, внесена в сметка Жилище.
5. Сумата на общата данъчна основа и облагаемата база на спестяванията не бива да надвишава 25 000 евро при прилагане на индивидуалното данъчно облагане, или 40 000 евро, при съвместно данъчно облагане за семейната единица.
Пълният размер на намалението може да се приложи при данъкоплатците, чиято сума от общата данъчна основа и данъчната основа на спестяванията е по-малко от 23 000 евро при прилагане на индивидуалното данъчно облагане или по-малко от 37 000 евро в общото данъчно облагане за семейната единица.
Galya Ivanova Dusheva,
Economist – Tax advisor