18 ноември, 2015 
В настоящата статия ще разгледам един от спорните въпроси по отношение на данъчното облагане. Става дума за възнаграждението на управителите на търговските дружества. Въпреки че т.нар. „теория на обвързаността“ между търговските дружества и техните управители датира от 1988г., решението на Върховния съд от 13 ноември 2008 г., известно като Решението MAHOU, за пръв път постанови отказ за признаване за данъчни цели на разходите за възнаграждения, изплатени на управителите на търговски дружества. Според посоченото решение, за да се признаят за разходи, възнагражденията на управителите трябва да имат задължителен характер, т.е. да фигурират в Устава на дружеството. Същото Решение квалифицира възнагражденията на управителите, които не фигурират в Устава, като „щедрост“ от страна на дружеството.
По-късно Решението на Върховния съд от 2 януари 2014 г. третира легалността на разходите за възнаграждения на управителите, считайки, че плащания, които не фигурират в Устава, му противоречат, поради което противоречат на правните норми в областта на търговското право. На тази основа възнагражденията на управителите не се признават за данъчни цели поради незаконност и без да се навлиза в същността на дебата дали е „щедрост“ към управителите или е свързано с присъщи разходи, които генерират съответни приходи.
Решението на Върховния съд от 5 февруари 2015 г. отново третира възнагражденията на управителите като „щедрост“. Посоченото решение е постановено с вот на несъгласие на един от магистратите.
Законодателят е опитал да реши този проблем с новия Закон за данъка върху печалбата (Закон 27/2014), в сила от 1 януари 2015г., според който не се считат дарения, нито щедрост плащанията на управителите за дейностите по управление и други функции, произтичащи от трудовите им договори с дружествата. Въпреки това в друга алинея от същия член се посочва, че не са присъщи разходи тези, които произтичат от действия в разрез с правните норми.
От изложеното по-горе можем да заключим единствено правната несигурност по този въпрос, поради което целта на нашата статия е да направим преглед на най-важните аспекти, които трябва да се вземат впредвид с цел да избегнем евентуални проблеми при последваща данъчна ревизия:
-
Ако в Устава на дружеството не е предвидено друго, се счита, че длъжността Управител е безвъзмездна.
-
Ако Уставът предвижда, че длъжността Управител е безвъзмездна, разходите за заплати на администратора няма да се признават за данъчни цели.
- Възнагражденията на управителите трябва да бъдат предвидени в Устава на дружеството по начин, съвместим с нормите на търговското право, в противен случай тези разходи няма да бъдат признати за данъчни цели, тъй като се счита, че не се основават на действащите правни разпоредби.
- Администраторите могат да получават възнаграждение както за изпълнението на управленчески функции, така и за други функции, произтичащи от трудов договор с юридическото лице, без да е задължително в Устава те да бъдат изрично разграничени.
-
Възнагражденията, получени от физическите лица в качеството им на управители, подлежат на удържане на авансов данък общ доход при източника 37% (35% от 2016 г.). Удръжките ще бъдат в размер на 19,5% от 12 юли 2015 до 31 декември 2015 и 19% от 2016 г., когато възнагражденията биват изплащани от предприятия, чиито нетни приходи от продажби за последния данъчен период преди плащането на възнагражденията са под 100.000 евро.
От изложеното по-горе искам да се подчертая значението на доброто планиране на системата за възнаграждения за администраторите и членовете на управителните съвети, тъй като на практика данъчната администрация не признава за данъчни цели разходите за възнаграждения на управителите, изплатени на базата на трудов договор или договор за управление.
Статията подготви: Данъчен експерт Галя Душева
Galya Dusheva,
Economista
Oficina Valencia