12 февруари, 2016 
“Светът е като къща на седем цветни етажа”
Едно интервю на Росица Василева с художничката цветотерапевтка Милкана МЕСКИН
Да ни разкаже за лечителската сила на цветовете и тяхната магия, на гости на Портала на българите в Испания поканихме одухотворената художничка Милкана Мескин. Родом от Плевен и израснала в семейството на скулптора проф. Кирил Мескин и съпругата му Мария Мескин, галеристка в ХГ “Дарение Светлин Русев” – Плевен, Милкана постепенно превръща любимото занимание от страст в работа. Завършва “Текстил” в Националната художествена академия в София през 2005 г. и има множество самостоятелни изложби и участия в колективни. А защо е ваятелка и как лекува, ето какво разказа с охота…
Предлагам да започнем разговора с условно пояснение… Какво са цветовете за теб и защо всъщност терминът “цветотерапия”? Скептиците няма ли да погледнат изповед вежди?
За мен животът е игра с цветен калейдоскоп – всеки миг, при всяко движение има различни цветни комбинации. Аз съм се посветила на езика на цветовете и неизброимите му проявления и значения. Цветовете за хората са даденост и се възприемат като въздуха и водата. Създадени сме от цветове и реагираме на цветовете. Аз разглеждам цветните кодове като проявления в различните сфери от живота, употребата им.
Човешкото тяло има електромагнитна структура и реагира на трептенията на звука и светлината. Ние съществуваме като част от един безкраен електромагнитен спектър и се намираме в параметъра на бялата светлина (или седемте цвята, които познаваме от спектъра на Нютон). Човешкото тяло е аналогично устроено на тази цветна пирамида. На изток традицията за връзката на Човека с Космоса и Земята не е прекъсвана и затова се работи изключително с енергийните центрове, а човекът е част от цялото. Европейската цивилизация е малко ощетена поради факта, че всички доктрини и философии, които са налагани векове наред, са фрагментарни, което дава усещане за откъснатост.
Цветотерапията означава терапия с цвят, а на български “цвят” е двузначна дума – включва цветове (хромотерапия) и цветя (цветни извлеци, аромотерапия). Тя е древен метод, но едва ли някога са го наричали терапия – било е начин на живот. Сега терминът е “превантивни мерки за здравето”. Дори Хипократ има количество рецепти с цветове. Древните цивилизации – Египет, Китай, Япония, Гърция, Рим – са използвали изключително цветовете и ароматите за всички ритуали и йерархическа принадлежност.
В средновековието Авицена дава много цветни рецепти, след което през Ренесанса се правят много изследвания, а по-късно Гьоте и Нютон разглеждат този феномен подробно. Цветотерапията се завръща в Европа в началото на 20-ти век, по-точно през 30-години навлиза в болничните заведения. Това се случва, след като през 1877 г, английски учени откриват болкоуспокояващия ефект на синьото.
А болестта скептицизъм е загуба на време! Това са хората, на които липсва светлосиньо в цветния код или умението да вярват и да са спокойни, че има нещо и отвъд материалното.
Има световна организация „Група Цвят“, която непрекъснато изнася доклади и научни изследвания за цвета. И след като скептиците са нахранили до дупка взискателното жълто (което значително превишава нормата на синьото в случая), получили са нужните аргументи и доказателства,и спокойно могат да се отпуснат изтощени в лекотата на светлосиньото – ето, доказателствата са налице, може да се има доверие. Но светът си е същият, а скептицизмът е запълнил мигове от живота, в които можем да сме щастливи, вместо да се съмняваме. Това е само един пример за поведение, в който кодът е липса на синьо и много жълто.
Цветолечението не е от вчера. Тогава какво не знаем, когато става дума изобщо за нетрадиционни методи на лечение или физическо и психическо поддържане и равновесие?
Много хора не знаят е, че цветовете ни влияят независимо от нашето настроение или желание. 80% от влиянието е вибрация, а другите 20% е виждането и осмислянето им. Червеното активира, синьото успокоява, зеленото балансира, оранжът е антидепресант, жълтото тонизира и дава оптимизъм, лилавото – самоувереност, индигото – конструкция. Моите рецепти са лесни и приятни: всичко правете с мярка и променяйте, носете различни цветове дрехи, разнообразявайте интериора, яжте цветните сезонни плодове и зеленчуци, слушайте вътрешния си глас – той не ни лъже, когато е усещане, разумът е капанът!
Червеното са инстинктите ни за оцеляване на земята, оранжевото – емоциите, те са развивани най-дълго в еволюционен план и заемат голяма част от мозъка. Това е една от причините да ни владеят и да са верните източници за нашето Добро в живота.
А който иска да научи личния си цветен код и да използва умело данните си, може да разгледа страницата ми във ФБ https://www.facebook.com/colorart.mik/?fref=ts
или да ми пише на адрес: milkana.meskin@gmail.com
Светът е като къща на седем цветни етажа, на които се намираме в различните състояния и периоди в живота.
Живеем в трудни времена – на стрес, лошо здраве и разклатени психически и материални устои, а много хора при възникнал проблем загърбват традиционната медицина и търсят помощ в алтернативната. Защо и къде ти виждаш размитата граница между двете?
Стресът и всички лоши последствия са свързани с негативната информация, която е като масова зараза. Другият основен фактор е прекъснатата ни връзка със Земята и Бога. Когато човек е цялост и Едно с Вселената, такива последствия няма. Тялото е най-добрият ни съветник и лекар, то винаги предупреждава човека – първо емоционално, после психически и накрая идва физическият крах. Когато човек съумее да съхрани или възстанови душата си, да запази Духа, тогава здравето е дар. Някой да е чувал за тибетски монах в болница? Не, но всички сме чували за хора, които са преодолели „нелечими болести“ с помощта на нетрадиционни методи, нямащи нищо общо с традиционната медицина.
Традиционната медицина е подходяща за животоспасяващи процедури, а според мен и не на всяка цена. Естествено, ние не сме монаси, но основната ми идея е, че се пренебрегва Духът, а това е най-голямата сила, която човек притежава, както и вярата, която също е унищожена. Жалко е, че толкова бързо хората го забравят вследствие натрапените модели на съвременните информационни медии и обществото – психиката на масовия потребител и др. „сладки отрови“.
Доколко трябва да се доверяваме на вътрешния си глас в избора на цвят било за дреха, аксесоар или интериора на дома ни? Какво да спазваме и какво да избягваме?
Вътрешният глас на човек е истински, когато емоциите са спокойни. Тогава няма заблуди – това е най-доброто в момента. Но когато някой е афектиран, по-добре да потърси съвет. Всеки има нужда от конкретна информация в определения момент и я набавя сетивно по различни неосъзнати начини: червеното иска аромати, оранжевото – вкусове, жълтото – храна за очите, зеленото е жадно за тактилни усещания – допир, погавлане, пипане на глина, плат, трева, а синьото – за звуци. Така че независимо дали се храним или сменяме дрехите си – получаваме нужното. Енергийно-информационната среда е неразделна част от нас и всичко има своето значение.Ето малко примери: червеното не може да даде тонус на човек, който е свръхактивен, защото се получава прегаряне. Причината за отпадналост в случая може да е в емоционалния дисбаланс, а не в липсата на физическа издръжливост и т.н. Това се вижда в цветната карта.
Бяло носят хората в добра кондиция – искат да обменят енергия със света, да се раздават. Черно носят хората, които искат да се затворят, а бежово – тези, които искат да са незабележими. Зеленото привлича подредените, ако не – те стават такива впоследствие…
Цветовете променят всичко. В офисите стените често са жълти – това засилва мисълта. В болниците и училищата стените са зелени – уравновесява се средата и всички присъстващи поемат или отдават необходимото. Когато човек е в психическо неравновесие, се допитва до консултант или терапевт. Моите цветни терапии са базирани на петте сетива и са свързани с доста математика, за да достигна до вярната и подходяща рецепта. Първо изготвям индивидуален цветочислов анализ, за да проследя първопричините за появилите се ситуации, после изчислявам индивидуалните цветни дни. Естествено, най-важна е живата среща, защото езикът на цветовете има много проявления. Аз общувам на този език. Ако знаете само колко е забавен преводът! Хората ще припаднат от смях, вместо от страх, когато разберат колко са нещастни агресорите, например. Или пък каква е схемата на поста началник и какво представлява силата, както и всяка друга ситуация в живота, в която има неравновесие. Най-често това е липса или прекомерност на някой от цветовете. Балансът е незабележим.
Участваш в изложби, семинари, срещи в България и чужбина. С какви впечатления се връщаш и какво си казваш – стават ли хората по-мъдри и разумни или…?
Аз съм от щастливците, които се вдъхновяват от работата си. Цветовете и хората са безкраен алгоритъм, а аз винаги съм обичала разнообразието и предизвикателствата, поради което си измислих системата на работа „Цветен алгоритъм“. Много съм благодарна на това, което правя, защото непрекъснато научавам нови неща и усъвършенствам цветовите си „говорни“ умения. А за хората: никой не може да бъде променен насила, ако не иска. Аз работя най-вече с неписана реклама и препоръки – като на шега и между другото. Но дълбоко в себе си усещам осмисляне и същевременно се чувствам отговорна да давам това, което знам, или по-точно да заразявам света с “хубави вируси” – животът е игра и ние сме Божествени същности.
Ще те питам и за небезизвестните ти рисувани копринени шалове. Толкова са изящни! Какви идеи пресъздават творбите ти, докато ги майсториш?
Обожавам коприната и играта със стихиите – цветовете, въздухът и водата. Това е материалът, който е най-деликатен и с него се свещенодейства. Той е по-своенравен от умението на майстора, защото всеки миг е различен (коприната изсъхва много бързо). Шаловете са предназначени основно за хора, които имат цветочислов анализ и им е ясно какви цветове биха им донесли желаното щастие – баланс, любов, сила, вяра, спокойствие, пари, семейно щастие и т.н. Всеки образ е свързан с идеята за предназначението на шала. Най-често използвам калиграфски надписи, символи и др., според значенията на цветовете, с които работя.
Имам голям цикъл творчество с шалове, на които е изписан надпис (рисунка) на санскрит „Любов и благодарност“ – най-краткият и сигурен път към благоденствие.
Клиенти кръстиха шаловете ми вълшебни, има доста промени в живота на хората след анализите ми. Срещам случайно стари познати, които са с подходящия цвят за конкретната ситуация… Още помня и примерът с Роси и червеното! (бел. авт.: събеседничката визира стара наша )
Животът зад граница съвсем не е лек. Какво би пожелала на читателите на Портала на българите в Испания?
Желая на читателите на Портала на българите в Испания да са щастливи и да се радват на това, което имат, да не страдат за това, което не притежават! В Испания има слънце, въздух, може би и близки по душевност хора на нас, българите. Какво по-хубаво от това? Ако сте тъжни, само си помислете за Скандинавските страни и липсата на слънце и цвят… Ужас!
Била съм неколкократно в чужбина. Носталгията е най-тежкото чувство. Лично аз в подобни моменти отивах до една река, защото най-хубавите спомени от детството ми са от Търновския край и най-вече покрай реката. Мирисът на вода от река ме изпълва!
Свързвайте се с най-хубавите си спомени от живота! Ако имате любими аромати – използвайте ги! Ако имате любима храна – осигурявайте си я, и то често! Говорете на водата – казвайте желанията си особено когато сте щастливи! Сменяйте цветовете на дрехите си и красивите предмети в интериора! Изобщо – радвайте душата си непрекъснато с малките неща, които са свързани с най-ярките и незабравими спомени от живота ви!
И най-вече: правете го за себе си, така ще радвате и другите около вас…
——————————
Rossi VAS/Росси ВАС
Mi página artística
La mia pagina di arte
Творческата ми страница