30 януари, 2016 
Любопитно за имената: какво не знаем и защо?
Интервю с доц. д-р Мария Ангелова-Атанасова, дългогодишен преподавател по общо езикознание във Великотърновския университет и директор на Центъра по българска ономастика – ВТУ
за Портала на българите в Испания
от Тарагона взе и подготви: Росица Василева
1. В провинция Тарагона има село с име Маргалеф (Margalef). Жители разказват, че носи името на преселник. Как допускате, че може да е образувано – от български пришълци ли?
Всъщност не допускам връзка с българско име. Ако името на селото беше Стоичков, щях да си помисля, че е преименувано през последните десетилетия в чест на много тачения в Испания български футболист, играл в „Барса”. Допускането, че Маргалеф има български произход, вероятно се основава на наставката -ев, типична за голям процент български фамилии, но това съвсем не е достатъчно. Същата наставка служи за образуване на притежателни прилагателни имена, а оттам и на бащини или фамилни имена и в далеч по-разпространени славянски езици, говорени от многочислени маси. Ако у нас имаме Ботев, Донев, Петев…, то в руски имаме Лебедев, Каролев, Медведев. Дори утвърдителният отговор на въпроса дали в България е имало фамилно име Маргалев (поради факта, че в началото на ХХ век е имало фамилно име Маргалоф, вече изчезнало според нашата база данни), не е основание да кажем „да”. Всеки език има свои закони за образуване на селищни имена. Универсалното е, че във всеки език можем да срещнем имена на селища, образувани от името на техния създател или преименувани по-късно по имена на видни личности, които искаме по някаква причина да увековечим.
2. В България са актуални т.нар. двойни имена – Ана-Мария и т.н. Втората съставка в Испания обикновено е по деня/името на светеца. Преди модни, днес обаче сложните лични имена тук са демоде. Как обяснявате това разминаване в именниците?
За специалистите е любопитна констатацията, че днес в Испания двойните лични имена са демоде. Това е напълно логично — всяка мода преминава, а от друга страна — двойните имена са непрактични както за ежедневна употреба, така и за официално именуване или изписване в различни документи. Бездруго близките избират за употреба едно от двете имена, а много често и него съкращават — например Рафаела-Анджела в неофициално общуване е само Анджи или Рафи, а Роберт-Кристиан е само Роби. Това е закономерно, защото един от универсалните закони на човешкия език е принципът за икономия. Естествено е обаче да се запитаме по какви причини са се появили двойните имена и защо в различните езици днес съдбата им е различна.
За испанските имена сигурно знаете повече от мен. Това, което ни е известно въобще за католическите имена, че много често името на светата дева (само Богородица за източноправославните християни) е едната съставка от името на новородения католик, независимо от пола му, но по-често все пак при именуването на момичета. Така се явяват Мария Кармен, Мария Ана, Мария Изабел, Райнер Мария, а при един смесен брак на българин и Радослав-Мария. Нищо различно в тази практика от познатото у нас именуване по името на известен християнски светец – Иван, Димитър, Стефан, Петър, а и Мария, което не само е едно най-използваните женски имена у нас, но и въобще в света, особено ако имаме предвид и производните му Мари, Мери и под.
Двойните имена и у нас, и в Русия са били белег за принадлежност към висшата класа, привилегия на царедворците. У нас стават особено престижни след раждането на княгиня Мария-Луиза (1933 г.). Мултиплицирането на този модел е доста по-късно явление, защото до 1944 г. именуването се контролира от църквата и е съобразено с домашната традиция и християнския календар, а след това пък от държавната администрация чрез добре познатите Списъци за имена на новородените. Заобикалянето на официалната линия става преди всичко чрез създаване на сложни имена, които преживяват особен бум през периода 1981-1990 г. Обичайна практика е да се използва името на дядото или бабата или част от него и да му се добави втора съставка -мир, -мил, -слав, -зар, -цвет, -люб. Така се появиха Ивомир, Ивомил… След 1989 г. тези списъци отпаднаха и последва истински бум на всичко онова, което е било ограничавано, в това число на двойните имена. У нас те са изписвани по три начина: отделно, с разделителна чертица и слято, като сложни имена (Мария Ана, Мария-Ана, Мариана). Покрай Ванеса Мария, Виктор Франц и множество двойни имена с единична употреба, се срещат и тройни и четворни имена: Анди Анна Мария, София Жека Лара и др. Трябва да отбележим, че така са именувани не само български деца, родени в чужбина, но и родени в България, основно в София и по-големите градове. Винаги съм се питала ако Иван Анри Мари Асен напр. избере да живее в България и децата му се родят тук, какво бащино име ще носят? Родителите вероятно не допускат такъв жизнен сценарий, но животът ни предлага невероятни обрати.
3. Замисля ли Центърът по ономастика към ВТУ да разработи речници на имената съвместно с испански такива? Все пак Испания е страната с най-много български емигранти – тук се раждат и много деца, българчета по кръв!
Засега не планираме подобни речници, макар че това има резон — не само защото много българи вече живеят в Испания, раждат там децата си, а има и доста смесени бракове и познаването на двата именника е потребно. Всъщност много от използваните у нас чужди имена след 1990 г. са нови и чужди по произход, заимствани от различни именни традиции, включително романски. В този смисъл ако скоро се появи речник на имената на българите, родени след 1980 г. (допълващ Честотно-тълковния речник на Н. Ковачев), той ще включва и тези имена. Не зная дали това скоро ще се случи.
4. По времето на Франковия режим в Испания са налагани задължителни списъци при избор на име в родилния дом. Днес и тук, и у нас този избор е свободен. Забелязва се обаче пристрастеност, залитане – по имена на певци, актьори. А модерните в България и иначе латински по произход от типа Глория, Стефания на Пиренейския полуостров вече са остарели. Модерни обаче и в двете страни остават Джесика, Ребека… Защо?
Въпреки предписаните ограничения, у нас винаги е имало възможности за заобикаляне или видоизменяне на ограниченията. Тъкмо такова е и появата на споменатите нетрадиционни сложни имена, всъщност хибриди от християнски и стари домашни имена. В период на ограничения това е било начин традицията да бъде поне отчасти загърбена. Така се удовлетворят не просто модни увлечения, а и съзидателният стремеж за нещо ново, оригинално, единично, с което да назовем детето и да го отделим от множеството. Такава е въобще функцията на собственото име (не само на антропонимите!) и затова е напълно закономерно като явление. Това прави закономерно заемането на нови, непознати, чуждоземни имена, както и видоизменянето на стари така, че да звучат по нов начин — чрез удвояване на съгласни (Иванна, Еммануил), добавяне на наставки (Ивилиян) или промяна на окончанието (Стефано). Обновяването на именника чрез имена на известни личности или герои от харесвани филми се дължи пък на отношението ни към името на детето — пожелание да придобие качествата на съответните личности, които са ни впечатлили или очаровали. Така у нас не само се появиха, но и станаха много честотни имена като Никол, Касандра, Елизабет, Катрин. Имената от този тип създават нови багри в именната ни система, но то е неизбежно при днешната отвореност на света, активни контакти, множество смесени бракове и миграция.
Не бих казала, че има пристрастеност към чуждите имена. Модата у нас има по-добри шансове за висока честотност, ако е „подкрепена” от традицията: Иво, Ивайло, Ивелин, Ивелина на мястото на високочестотните Иван, Иванка; Никол вместо Никола, Николай, Николина; Стефани вм. Стефан, Стефана, Стефка… Модните имена имат винаги по-кратка история в именната традиция, отколкото наследените имена, използвани столетия наред. Независимо от темповете на промяна, голяма част от имената в основния именен фонд се съхраняват.
5. Какво ще посъветвате българските майки и татковци при избора на лично име?
Изборът на име, ако не е предопределен от традиция или закони, е винаги труден, защото трябва да бъде съобразен с личните вкусове и предпочитания на двамата родители, разкъсвани между авторитета на традицията и желанието да създадат нещо оригинално, рядко, но и красиво, смислено, съдържащо хубаво пожелание, което да съпътства детето през целия му живот. Детето не участва в този избор, но трябва да го приеме и да го носи цял живот. Затова изборът е и толкова отговорен. Не бих могла да дам предписания за всички, но считам, че съм разбрала някои универсални неща, които предопределят успешния избор на име. Моите наблюдения се основават на над 6000 анкети през 80-те години на ХХ век с ученици и студенти на възраст от 15 до 25 години, пространно анализирани в една глава от книгата ми „Имената на българите (1981-1990)”. От анкетите научих как порасналите ни деца оценяват доколко успешен е бил изборът на имена за тях, какво харесват и какво — не. Харесват имена, които са кратки, звучни (с повече гласни, завършващи на -ия, -ея, -ин-а, -ен-а); които имат имен ден или има песни за тях; които са носени от известни личности или герои; които са свързани с имената на баба или дядо, които обичат и на които искат да приличат. Не им допадат имена, които са необичайни, чудновати, кото събеседниците не възприемат бързо и не запомнят лесно, които и ги принуждават да дават обяснения какъв произход имат, какво значат. Не харесват дълги имена или нетипични за обкръжението си, както и неблагозвучни (които съдържат съчетания здр, стр, кр). Много трудно за прогнозиране е в какво езиково обкръжение ще попадне детето ни, защото днес вече нямаме представа в кой край на света ще живее след двайсет или четирийсет години. А е известно, че това, което в един език може да означава нещо прекрасно и възвишено, в друг може да бъде смешно или дори нецензурно. В този смисъл колкото повече се придържаме към универсалното, толкова по-малко рискове поемаме един ден детето да има проблеми и с името си.
6. Испания е единствената държава, в която при образуването на двете фамилни имена на новороденото се вземат тези на родителите – първото идва от бащата, а второто – от майката. Има и друго – при сключване на брак младоженката запазва моминската си фамилия. Подобна тенденция има и в Италия. Това резултат от патриархата ли е?
Намирам за много логична, закономерна испанската традиция — нали всяко дете носи петдесет процента от гените на двамата си родители. У нас, както правилно предполагате, именуването е свързано с патриархалната традиция, според която след омъжването си съпругата отива да живее в дома на съпруга (обичайно е било при неговите родители, където са живеели и другите женени братя, както и по-малките братя и сестри). В този смисъл в деня на сватбата си момичето у нас официално късало връзката си с досегашното семейство и ставало част от семейството на съпруга си, поради което закономерно приемало и фамилията му. Изключенията се появяват през втората половина на ХХ век. Макар че законът дава възможност на съпругата да избере между своята фамилия, фамилното име на съпруга си или двойна фамилия, все още най-често при сключване на брака жената сменя фамилното си име и приема това на съпруга си. Към края на 90-те години се появи устойчива тенденция жените, които имат повече публични изяви (предимно в науката и журналистиката) да използват двойно фамилно име, записвано с тире. Някои от тях използват двойната фамилия само като творческо име, с което стават известни на широката публика, а юридически приемат съпружеската фамилия. Доколкото през последното десетилетие все по-малко хора сключват брак, а когато го правят, то е към тридесетата си година или след това, то смяната на фамилията на жената с тази на съпруга ще става все по-рядко явление.
7. Как замисля търновският ономастичен център да популяризира дейността си сред българите на испанска територия – с дарения в местните библиотеки, с културен и научен обмен, да речем?
Центърът по българска ономастика „Проф. Николай Ковачев” при Великотърновския университет (ЦБО) все още не е планирал специални дейности за популяризиране на дейността си сред българите в Испания, както впрочем и другаде по света. Считали сме, че българите, а и чужденците, които ползват български език и които търсят подобни изследвания, ще ги потърсят в сайта ни в интернет, където има поне информация за отпечатаните книги и речници (http://www.uni-vt.bg/1/?page=1712&zid=145). Издаваните от нас книги са по финансирани от ВТУ или Министерството на образованието и науката научни проекти, поради което са в ограничен тираж (обичайно 100) и се разпространяват в подобни изследователски центрове у нас и в чужбина, където има развита славистика или балканистика. Изпращаме и на утвърдени изследвачи по света, които имат подобна научна дейност и интереси в тези области и с които също обменяме идеи, информация и литература. С Испания нямаме създадени такива връзки.
Разбирам, че въпросът Ви касае потребността на българските общности в Испания и въобще в чужбина от научна информация, най-вече за произхода и значението на имената на хората. Най-ценното в областта на българската антропонимия (лични, бащини, фамилни имена, прякори и прозвища) е публикувано преди всичко от автори, повечето от които вече не са живи. Това са речниците на Стефан Илчев, Николай Ковачев, Йордан Заимов, Людвиг Селимски. Неуредените въпроси с авторските права, които някой трябва да заплати на наследниците, за да придобие правото да ги отпечата отново или публикува в интернет, са сериозна пречка за предоставянето на подобна услуга. Друга сериозна причина за липсата на научна информация в интернет е кражбата на готов текст (плагиатство), от което авторите с основание се боят и не са склонни да предоставят изследванията си за този най-лесен и широк достъп до научното знание. Очевидно и тези пречки трябва да бъдат преодолени, защото търсенето на вярна информация е голямо и основателно, а лисата на непосредствен достъп до нея се компенсира с ползване на съмнителни извори.
Позволете ми в края на това интервю да Ви поздравя за интереса към тази проблематика, толкова важна за разпознаването ни като българи!
Интервюто подготви:
Rossi VAS/Росси ВАС
Mi página artística
La mia pagina di arte
Творческата ми страница