Стивън Бурген, в. Гардиан

Притокът през последното десeтилетие на милиони имигранти в Испания промени някои райони на Каталуния, усложнявайки положението със сепаратизма там и разпалвайки грозния аспект на националистическата риторика. През 2000 г. в Испания живееха само 900 000 чужденци. До 2011 г. броят им се увеличи до близо 6 милиона, което е 12 на сто от населението. Най-голямата група е на дошлите от Румъния, следвана от Мароко, Еквадор и Великобритания.

Хората в Каталуния са изправени пред един неотложен проблем: езикът. Именно той поставя образователната система под натиск, тъй като децата на имигрантите трябва да научат каталунски, преди да могат да учат каквото и да било друго. Неминуемо основната част от имигрантите се насочи към Барселона, но в някои по-малки градове като Вик, Бадалона, Салт, Вендрел и Тортоса ефектът от наплива на имигранти се усеща най-силно и там възникват повече конфликти.

Във Вик, където 24 на сто от населението са имигранти, общинският съвет гласува да се забрани на имигрантите да се регистрират като местни жители, с цел да ги лиши от достъп до здравни и други обществени услуги. Решението обаче бе отхвърлено от каталунското правителство. Югозападно от Барселона се намира градчето Вендрел, където 17 на сто от общо 36 000 жители са имигранти. “Дойдох тук през 1996 г., преди да пристигнат повечето мароканци”, казва Зинеба Азериух от Мароко. “Не нося хиджаб, така че не привличам излишно внимание и общо взето се почувствах добре приета. Но резкият наплив след 2000 г. бе шок за малък град като Вендрел и сега новодошлите не са толкова добре дошли.”

“Тук не правят разлика между религията и националността ни. Те говорят за мюсюлмански бомби”, казва Сахия Оулад Омар, също от Мароко. “Какво имат предвид, като казват, че искат да се интегрираме? Ние полагаме големи усилия да го направим, включително да научим езика.” По думите на Зинеба берберският език амазиг сега е третият най-разпространен език в Каталуния. Габриела е родом от Румъния и живее в село в покрайнините на Вендрел. “Каталунците ме възприемат по-добре от андалусийците”, казва тя. “Никога не съм се чувствала отхвърлена. Тук съм вече от 13 години и се чувствам като у дома си.”

Фани Канавес, която е от Уругвай и е говорителка на организацията “Донес дел мон”, която подпомага интеграцията, е съгласна, че изучаването на езика е жизненоважно. “Ние всички се познаваме, защото се срещнахме на курс по каталунски”, казва тя. “Трябва да знаеш езика, ако искаш да се интегрираш. Хората идват тук от най-различни култури и когато културите се смесват, това обогатя всички.”

“Политиците използват ксенофобията, но мисля, че като част от Испания Каталуния се справя добре с приемането на имигрантите”, смята Мирея Вилясека от Куба. “Но не си мислете, че когато говорят за независимост, те мислят за нас. Трябваше да живея тук 10 години, за да се сдобия с испански паспорт. Ще трябва ли сега да имам и каталунски?”

Около 15 на сто от 220 000 жители на третия по големина каталунски град Бадалона са имигранти. Неговият кмет Хавиер Гарсия Албиол се кандидатира за втори мандат с предизборна платформа, която призовава за експулсиране на имигрантите, извършили престъпления, за забрана на бурките и никабите, както и за лишаване от достъп до социални услуги на всеки, който е живял по-малко от 18 месеца в града.

“Мнозинството имигранти идват тук с желанието да работят и да се интегрират”, казва Гарсия Албиол. “Но съществува и малцинство, което създава проблеми. Има определени улици, където имаме проблеми с румънските цигани и с тяхното антисоциално и криминално поведение, както и с пренаселените апартаменти.”

Посещавайки миналата седмица окръг Салут по време на предизборната си кампания, той приветства местните жители с думите: “Не свършихме ли добра работа като изчистихме?”, имайки предвид жилищата, обитавани преди от цигани, които общината затвори. Той отхвърли предположенията, че изказването му има расистки подтекст.

“Когато говорим за “изчистване” на дадена област, имаме предвид да се избавим от хората, които създават конфликти с антисоциалното си поведение”, обясни той. “Не смятам, че това звучи негативно. Когато казвам “да почистим”, имам предвид, че водим политика на прочистване на Бадалона от престъпността и от хората, които извършват престъпления. Това не е расистко.” Въпреки това Гарсия Албиол ще се яви пред съд в най-скоро време по обвинения в употреба на предизвикателен език след разпространение на брошура с лозунга: “Не искаме румънци”.

Сепаратистите побеждават, но недостатъчно

Изборите в Каталуния, в които победиха партиите, подкрепящи независимостта на испанската област, са основна тема в чуждестранния печат. “Изборите в Каталуния дадоха победа на сепаратистките партии”, гласи заглавието на в. “Ню Йорк таймс”. Избирателите в Каталуния дадоха победата на сепаратистките партии на вчерашните регионални избори, с което увеличиха вероятността тази икономически най-силна испанска област да организира референдум за независимост, който Мадрид се зарича да блокира, пише вестникът.

Макар и гласоподавателите да подготвиха битка с централното правителство, като подкрепиха сепаратистката кауза, те не се произнесоха ясно кой да я води. Партията на Артур Мас, каталунския премиер, който свика изборите две години предсрочно, всъщност загуби места в регионалния парламент и сега ще разполага само с 50 места в 135-членната институция вместо досегашните 62, отбелязва “Ню Йорк таймс”. “Изборен удар за каталонския премиер” е заглавието на британския в. “Гардиън”. Партията Конвергенция и съюз на Артур Мас ще се нуждае от съюз с хардлайнерите, след като остана с 50 места, вместо 62-те, които спечели преди две години – далеч по-малко от нужните 68 за одобряване на референдум в 135-членния каталунски парламент, пише вестникът.

Сега Конвергенция и съюз трябва да сключи съюз със сепаратистката Републиканска левица, която е втора с 21 места, докато през 2010 г. беше четвърта. Макар Републиканската левица често да е критикувала регионалното правителство на малцинството на Мас, тя не изключва варианта за следизборно споразумение, отбелязва изданието. За разлика от насрочения за 2014 г. референдум за независимост на Шотландия, който се организира със съгласието на Лондон, централното правителство в Испания заяви, че ще блокира гласуване за независимост на Каталуния, като сезира Конституционния съд, който спря Страната на баските да организира подобен референдум през 2008 г.

Освен противопоставянето на Мадрид, една от най-големите трудности за Мас е неяснотата дали една независима Каталуния ще може да остане член на ЕС и на еврозоната. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви в Испания миналия уикенд, че договорите на ЕС изискват отцепилите се държави да застанат на опашката за получаване на членство, отбелязва “Гардиън”.

“Каталуния запазва курса към независимост. Националистичната партия на Артур Мас иска да влезе в борба с Мадрид въпреки лекото й отстъпление на сегашните избори”, е заглавието на в. “Фигаро”. Мас предупреди, че в случай на блокиране на референдума за независимост от Мадрид, той няма да се поколебае да “интернационализира конфликта”. Той вече посети Брюксел, за да убеди ЕС в основателността на проекта си, пише изданието. “Националистите триумфират на изборите в Каталуния, но липсата на ясен мандат за водещата партия хвърля съмнение върху перспективите за референдум за независимост”, смята и в. “Индипендънт”.

Мас изрази желание да постигне споразумение с испанския премиер Мариано Рахой, подобно на това във Великобритания за референдума за независимост на Шотландия през 2014 г. Но като се има предвид противопоставянето на Рахой на референдума (”Никой няма да вади каталунците от Испания или от Европа”, заяви той миналата седмица), шансовете това да стане изглеждат слаби. Въпросителните около референдума вероятно ще съживят и съмненията за икономическите перспективи на Каталуния, ако стане независима, особено като се има предвид финансовата й зависимост от Испания. Каталуния формира 20 процента от БВП на Испания. Испания получава около 45 процента от износа на Каталуния и би могла да наложи вето на евентуална молба на Каталуния за членство в ЕС, отбелязва “Индипендънт”.

БТА