“Българщината  не е сирене да я нарежем на парчета”

С Илиана Дъбова от неделното училище в Реус

разговаря Росица Василева

          С тържество и танцови трупи ще отбележат националния празник на България учителите и учениците от неделното училище  “Св. Седмочисленици” в Реус. Те ще почетат Трети март съвместно с още четири неделни училища в Испания. “Готвим  се и за годишнината от обесването на Васил Левски”, каза Илиана Дъбова, ръководител на школото в Тарагонската провинция.

          Всъщност мартенските празници бяха поводът, който използвах за разговор с нея относно училищната дейност.

Възторжено и тревожно, така може да се опише тукашното школо. Отворило с радост врати през 2010 г., днес то наброява 36 възпитаници от 5 до 18 години. Хубавото е, че броят на тези деца от всички краища на България расте непрекъснато. Те обаче са в слети паралелки, тъй като няма достатъчно българчета за индивидуални. Записано по постановление 334 на Министерски съвет, в него ентусиазирано работят трима учители, които учат на родна история, география и български език. Заплатите, плащани от Министерството на образованието и науката, съвсем не са от порядъка на заветните две хиляди евро. Това обаче не помрачава родолюбивия дух на учителите. Призивът към родителите: “Да съхраним българщината!”, е оправдан от факта, че в много семейства почти не се говори на български. Натоварването в редовното испанско училище идва вповече на децата -  голяма част от тях говорят втори и трети чужд език. Към това като се добави липсата на интерес от страна на някои родители към неделното школо срещу символичната такса от 20 евро, става ясно защо учителите са разтревожени.

Освен редовните занятия, се предлагат две извънкласни форми: кръжок по приложни изкуства и етнографско студио. Дъбова се гордее, че “Св. Седмочисленици” е първото неделно училище в чужбина, което използва модерния софтуерен продукт “Вижън”. Успешно се използват новите технологии, а от тази година –  и българската платформа “Уча се”. Занятията са всяка неделя от 10 до 14 ч. в сграда, предоставена безвъзмездно от местното кметство.

- Трудно се поддържа една такава дейност, госпожо Дъбова. Работата е много и отнема доста време. Родителите, които  са записали децата си тук, разбират, че това е начин да се запази живо самосъзнанието ни, макар и далеч от родината. Отбелязвате сплотено големите християнски празници, организирате тържества, рецитали, чествания на национални дни. Вие сте и председател на местната асоциация на българите. Кажете, с какви проблеми  се сблъсква неделното училище в Тарагонска област? И как да съхраним българщината?

- Проблемите, пред които се изправят неделните училища, са най-разнообразни: те са от материално, организационно и методическо естество. Но каквито и да са, те са разрешими. Големият въпрос не е в проблемите на самите неделни училища, а в съвсем друга посока. Българщината  не е сирене да я нарежем на парчета и да я съхраняваме поотделно. Българщината е нещо, за което трябва да се грижим всички ние, които живеем в чужбина. Тези семейства, които са изпратили децата си в неделените училища, те изпълняват своя дълг като българи, родители на българчета. Големият проблем за българщината стои в тези не стотици, а хиляди български деца, които не посещават неделните училища, които изобщо не говорят на български език. Неделните училища могат само да рекламират своята дейност, да покажат колко много работа се върши в тях. Другият проблем стои в ръцете на българските семейства. Те са тези, които трябва да направят така, щото българщината да я съхраняваме всички заедно и да я опазим!

- Посвещавате много време на цялата дейност – организирате родителските срещи, включвате се активно в международните работни срещи на учителите ни зад граница, изготвяте учебни помагала и приканвате родителите да бъдат по-актини. Броят на българските училища в Испания расте, което означава, че интересът все пак е голям и че има родители, които осъзнават националния си дълг. Училището в Реус има късмета да бъде водено от патриотични хора. Модерно е и правите всичко възможно българчетата да идват тук с желание. Какво пожелавате на учителите и възпитаниците? Въпреки трудностите, оптимист ли сте?

- На моите колеги, невероятни професионалисти, хора, отдадени на каузата за съхраняване на българското, пожелавам много здраве и много лично щастие! И нека никога този хъс, с който работят, да не ги напуска! Нека винаги се радват на обичта на своите ученици!

На училище “Св. Седмочисленици”, една от светилниците на българското в Испания, желая много ученици и още по-големи успехи от тези, които са постигнали до този момент!

Росица ВАСИЛЕВА

“Изкуство в раница с Росица Василева”

https://www.facebook.com/izkustvo.v.ranica/