Генното инженерство все по-настъпателно навлиза в хранителното производство, въпреки мерките, които се предприемат срещу него. Опитвали ли сте генномодифицирани храни? Може би, без да подозирате! Няма как да усетите разликата чрез сетивата.
Необходими са специални изследвания, за да се разбере дали даден хранителен продукт е генномодифициран. Този факт значително намалява възможностите за самоконтрол, но не сме напълно безсилни.
От генномодифицирани организми (ГМО) към генномодифицирани храни (ГМХ)
Генетично модифицираните организми (ГМО) са с изменен генетичен материал, вследствие на пренасяне на определени гени от други организми. За разлика от традиционните методи за размножаване, при които има ограничения за комбиниране на отделни видове, при генното инженерство гените може да се прехвърлят произволно. Целта е да се придадат нови характеристики на генномодифицирания организъм. Той може да бъде микроорганизъм, растение или животно, макар че все още няма генномодифицирани животни, които да се използват за производство на храни. Генетично модифицираните храни (ГМХ) представляват готови за консумация хранителни продукти, произведени на базата на генномодифицирани организми. Например генномодифицираното захарно цвекло е ГМО, захарта от генномодифицирано захарно цвекло е ГМХ.
Микроорганизмите се модифицират генетично, за да се намалят производствените разходи, да се увеличи производителността и за по-бързо узряване (например на сиренето) на хранителните продукти. Растенията са най-често използваните организми за генетични изменения. Целта е да станат по-устойчиви на вредители и препарати за растителна защита, за да се повишат добивите на земеделски култури.
Най-често модифицираните култури са соята, царевицата, памукът и рапицата. Семената от тях представляват 10% от световния пазар на ГМО. Водещи производители в световен мащаб са предимно американски и канадски компании (“Monsanto” – 88% от пазара на ГМО, “Bayer”, “Syngenta”, “Dow” и др.), защото там потреблението им е най-високо.
Генномодифицирани храни в европейското законодателство
Всеки ГМО и всеки ГМХ трябва да има индивидуално разрешение за пускане на пазара. Взимането на решение е продължителен процес, в който участват Европейската комисия, Европейския орган по безопасност на храните и всички страни членки. Прилагат се и строги правила към етикетирането на продуктите. Освен това всяка страна членка е длъжна да предоставя информация на ЕС за ГМО, които се отглеждат на територията й.
Генномодифицирани храни в българското законодателство
Българският закон за ГМО и ГМХ е по-строг от европейските правила, но няма практическо действие, заради неизготвени допълнителни разпоредби за влизане в сила. В него е регламентирана забрана за отглеждане и внос на ключови за страната култури като памук, маслодайна роза, тютюн, пшеница, плодове и зеленчуци. За да се насърчи био земеделието в закона има изискване за 30-километрови буферни зони около органичните стопанства, където да е забранено отглеждането на ГМО.
Генномодифицирани храни – шок и ужас
Въпреки че експертите се надпреварват да ни убеждават, че генномодифицираните храни не крият риск за здравето, има повече доказателства в подкрепа на обратното. Ето някои от тях:
• Един от рисковете на генното производство е семената, които се получат от едно растение да не може да се използват за нова реколта или това са т.нар. технологии – терминатор.
• Следващият негативен ефект се проявява, когато на площи, засаждани с генномодифицирани култури се премине към посеви с естествени семена. Натрупаните в почвата генномодифицирани семена убиват новите или това са т.нар. суперплевели, които са устойчиви на химикали.
• В резултат на генните изменения вирусите почват да мутират и да създават непознати щамове.
• Тестовете, проведени върху лабораторни мишки показват, че при хранене с генномодифицирани храни, те развиват рак на стомаха, губят оплодителните си способности и черният им дроб се увеличава. Повече от половината гризачи умират преждевременно.
• Генните мутации се отразяват зле и на кравите. След третиране с генноизменен хормон на растежа, те стават болнави, страдат от мастит и също са с намалени оплодителни възможности. Млякото им е със занижени хранителни качества и е опасно за човешкото здраве.
• Резултатите от изследванията на хора, консумирали домати и картофи, третирани с гени от риба тон и колорадски бръмбар и соеви продукти с добавен свински ген, показват странни алергични реакции.
• Консумацията на генномодифицирани храни е посочена като една от причините за високата степен на затлъстяване при американците.
• Съществува опасност генномодифицираните храни да изместят нормалните от пазара, заради ниската конкурентоспособност в икономически план на естествената продукция.
Генномодифицирани храни – как да се предпазим от тях?
Най-важното е да свикнете да четете внимателно етикетите на храните. Така ще се научите да избягвате не само генномодифицираните организми, но и хранителните продукти с високо съдържание на Е-номера. Според наредбите на ЕС е задължително на етикетите на ГМХ да бъде изписано “Този продукт съдържа ГМО”. Най-масовите генномодифицирани култури са: соя, пшеница, царевица, рапица, памук, картофи, домати, захарна тръстика. Ако се натъкнете на нарушения, непременно сезирайте “Комисията за защита на потребителите”.