Фотограф: Татяна Димитровa

Като част проекта “Концерт на въглавници” всеки месец ”Детски Дневник” публикува информация за историята на музиката, на която е посветена поредната среща на децата с музиката.

Днес Венета Нейнска (музикант и организатор на проекта, който беше първият с подобна насоченост и продължителност у нас) пренася читателите в Испания и разказва за най-известните композитори на тази страна. 

Въпреки изключителната популярност на фолклорната музика в Испания, там няма изобилие от големи класически композитори. Броят се на пръстите на едната ръка тези, които са достигнали до истински значима световна слава.

В испанската музика особено популярни са пианото и китарата, но редица произведения на чужди композитори са били посветени на един от най-великите цигулари на всички времена – Пабло де Сарасате. Дете-гений, целият живот на Сарасате се върти около цигулката. Музиката, която композира е за да покаже собствения си талант, а Джорж Бърнард Шоу казва за него, че има много композитори, които пишат музика за цигулка, но той е един от малкото, които правят цигулкова музика.

Пабло де Сарасате
Фотограф: Wiki Commons

[© 2014 edwardquinn.com© 2014 edwardquinn.com]

Камий Сен-Санс му посвещава своята “Интродукция и Рондо Капричозо”, Едуар Лало – известната си “Испанска симфония”. Самият Сарасате остава в сърцата и умовете на артисти и публика с неговите ‘Цигански напеви”:

Друг испански виртуоз още от ранните се детски години е Исак Албениз. Не цигулката, а пианото е било неговата страст. Малко преди да почине, Албениз пише сюитата “Иберия” за любимия си инструмент. Дванадесетте пиеси в нея са вдъхновени от испанския фолклор и често се изпълняват на други инструменти, най-често на китара, но също така и на цигулка, със струнен квартет, а съществуват и няколко оркестрови версии.

Самият композитор е смятал, че музиката му e ясна и жива, но не особено задълбочена. За разлика от него, велики композитори като Клод Дебюси и Оливие Месиен са я смятали за шедьовър.

Отново пианист, но влюбил се в музиката чак в юношеските си години, е Мануел де Файя. Интересно съвпадение се оказва участието му в конкурс на мадридската консерватория с произведението “Allegro de concierto”, когато друг голям испански композитор, Енрике Гранадос, участва с творба със същото име.

Гранадос печели първото място, но Файа има честта да бъде забелязан от известна издателска къща, която публикува две негови произведения. Сред най-обичаните му сценични творби са балетите “Любовна магия” и “Тривърхата шапка”, както и операта “Кратък живот”. Особено популярна е и работата му “Нощи в градините на Испания” за пиано и оркестър.

Освен награждаван композитор и прекрасен пианист, Енрике Гранадос е бил добър приятел с едни от най-талантливите музиканти в неговото време – Дебюси, Равел, Форе, Сен-Сан и много други. Той основава собствена музикална академия, в която се преподава предпочитания от него деликатен и звуково разнообразен стил на свирене.

Въпреки големите му успехи като музикант, композиторът завършва живота си особено трагично. На път за Европа по време на Първата световна война корабът, на който плава заедно с жена си, е бомбардиран и се разцепва на две. Гранадос скача в океана, за да спаси давещата му се съпруга, въпреки страха си от водата. И двамата загиват макар всички останали пътници от тяхната част на кораба да оцеляват.

Гранадос остава в историята не само с потресаващата си липса на късмет, но и с музиката си. Най-вече със своята сюита за пиано “Гойески”. Тя се състои от шест пиеси, вдъхновени от картините на испанския художник Франсиско Гойя.

Източник: Дневник.бг