Понякога хубавият спор е като хубавото вино – колкото по-дълго отлежава, толкова по-плътен и изтънчен става вкусът. След близо 300 години диспутът за статута на Гибралтар между Великобритания и Испания обаче придоби доста кисели нотки. Взаимните обвинения в провокации, неотстъпчивостта и недоверието между Лондон и Мадрид ескалираха до абсурд, като драматизмът бе засилен от маневри на британски бойни кораби, заплахи за изправяне пред международни съдилища, препратки към битката при Трафалгар, разбиването на Великата испанска армада и Фолклендската война.

Сама по себе си идеята, че днес може да се достигне до бойни действия между страни като Великобритания и Испания, които са съюзници в ЕС и НАТО, за щастие е немислима. Войната обаче се води на словесно и медийно ниво и е постоянно подхранвана от изказванията на агресивния испански външен министър Хосе Мануел Гарсия-Маргайо и премиера на Гибралтар Фабиан Пикардо, обвинил Испания, че се държи като Северна Корея.

Така в рамките на едва няколко седмици вековният спор за суверенитета над Скалата (както наричат Гибралтар) се завърна с пълна сила. Мадрид засили митническите проверки по границата с Гибралтар, като така излизането от британската територия бе почти парализирано и започна да отнема между един и седем часа. Освен това Гарсия-Маргайо заплаши, че въздушното пространство на Испания ще бъде затворено за самолети, движещи се към Гибралтар, аналогиите с блокадата от времето на Франко дойдоха сами. В допълнение Мадрид обяви, че ще потърси съюз с Аржентина и ще се обърне към ООН, за да си възвърне суверенитета над намиращата се в южния край на Иберийския полуостров скала. Така бързото покачване на напрежението показа, че във време на криза европейските правителства са склонни да прибягват до все по-ексцентрични мерки, за да отклонят вниманието от проблемите на вътрешния фронт.

Късче от империята

Времената, когато над Британската империя слънцето никога не е залязвало, отдавна са останали в миналото, но по света все още има кътчета, където знамето на Нейно величество гордо се развява и напомня за някогашното величие. Едно такова място е и Гибралтар. Неговите 30 хил. жители си имат дълга и героична история и твърдо държат на британския характер на своите 6.8 кв.км площ. Там се пие хладка бира, яде се риба с картофки, ликът на кралицата е навсякъде, градските автобуси са на два етажа и дори по улиците все още има червени телефонни кабинки. Човек би могъл да си помисли, че става дума за някое типично английско крайморско градче. Гибралтар обаче се намира на близо 2000 км от Лондон и е разположен на едноименния проток, който свързва Средиземно море с Атлантическия океан и разделя Европа и Африка. Подобно на други британски отвъдморски територии Скалата днес има славата на данъчен рай и привлекателен финансов център, онлайн хазартът процъфтява, а фактът, че там могат да се видят единствените свободно живеещи маймуни в Европа от вида магот, го превръща в атрактивна туристическа дестинация.

За разлика от останалите подобни британски владения, които са острови, Гибралтар има тясна сухоземна връзка с континентална Испания. Мнозина от жителите му говорят испански не по-зле от английски, а процъфтяващата им икономика, нараснала миналата година със 7.8%, е основен двигател за близкия испански регион Кампо де Гибралтар, където безработицата гони 40%. Ежедневно близо 10 хил. испанци пресичат границата, за да работят в някое от 18-те хиляди гибралтарски предприятия, почти цялата храна за жителите на полуострова се внася от Испания, а мнозина от тях притежават имоти от другата страна на границата. Източник: Капитал.бг