– Защо са ми упражнения? – казала Скуката.

– Толкова проблеми ми създават: напрягания безброй: потене от непосилните усилия, които влагам – дъх не ми остава, а като взема и да се контузя…

Травми, травми, ви казвам… – въздъхнала отново Скуката.

– Спорт, спорт, спорт… Спортувайте – казват всички! – превъзбудена продължава Скуката.

Разни напрягащи спортове: вдигане на тежести, бокс, футбол и т.н., при които може да пострада сърце, глава, става,… Колко от нас могат да ги практикуват? А, малцината, които го правят ( и рискуват здравето си ) е за нашето развлечение ( постигат се цели с прекалено натоварване! ). А, защо ни е развлечение, което “ убива “ едни за милиони, а на други губи времето и често се стига и до агресия и мания към нереални величаения на “ постижения “ и хора. Не е нужно да се състезаваме, за да сме победители! Победата не е, когато покажеш “ резултат “ по-добър от другия, а когато се чувстваш победител без да влизаш в състезания.

Развиването на т. нар. „ спортна злоба “:

– „ Хей сега ще го/ ги разбия/ем! и т.н….

Изтезаваме сами себе си и се изтезаваме помежду си. “ ( Тук може да се пише много… ) Упражненията могат да се правят с лечебна цел. Нали, движението не трябва да вреди, то самоизлекува, дава ни живот – това е изначалната му роля?! А, думата: „ спорт “ – това вече е комерсиалната страна: зрелища за пари. Напрежението в тялото създава травми в тъканите и така води до изтощение. А, тялото, когато нормално се движи, се възстановява и така стартира лечението: прочистват се тъканите, токсините излизат навън и няма как да не е пълно с енергия…

– А, с какви “ спортове “ се случва това? – попитала Скуката.

Всичко това става бавно и постепенно ( тук не се гонят цели за победи над другия ), с леки и плавни движения – да текат като река – без полагане на ненужни усилия и бързане за да се навакса времето, което все ни ни стига за да уголемим мускулите за скоростно време или да се явим на състезание, за да победим друг състезател в бясната надпревара.

– То, състезанието не е ли грях? – Кого побеждаваме? – Злобата?

– Да не би тя да ни дава любов? Не случайно съществува израза: „ спортна злоба “.

Леките, плавни упражнения се съсредоточват върху разтягането на сухожилията и мускулите. Разхлабват се и се освобождават от пренапрежението ставите  и крайниците и така кръвта циркулира в отворените с широки обятия за това, тъкани – енергията се влива като онази река, която тече, тече… Когато правим леки и бавни упражнения с дълбокото и спокойно дишане, насищаме се с кислород и естествено се алкализират тъканите и кръвта.

А, при “ спортовете “ се стига до задъхване, диша се плитко и се използва горната част на дробовете – повърхностно дишане – недостатъчно кислород, а от там и невъзможност за изхвърлянето на ненужното количество въглероден двуокис. Така тъканите и кръвта, в резултат на неизхвърлените отпадни продукти стават все по-киселинни и с липси на кислород.

Другото, което при напрягането при “ спортуване “ се натрупва бързо, е млечната киселина в тъканите и така се стига до ацидоза ( намалено количество на алкални молекули, т.е. повишена киселинност или нарушаваме  алкално-киселинното равновесие в организма ). Или, млечната киселина е продукт на напрежението  на мускулите. 

Следва продължението в следващия брой! Очаквам ВИ!

П. П. Някои си търсят оправдание за да не се движат, а други изпадат в крайности, за да се стигне до нереално мислене при първите.

(Теодосия Станева)