В четвъртък започват европейските избори, като първите страни, които ще гласуват, са Великобритания и Холандия. В петък ще се проведе гласуване в Ирландия, а Чехия ще гласува в два последователни дни – петък и събота. Италия, Малта, Словакия и Литва ще упражнят правото си на глас в събота. Останалите страни от Европейския съюз, сред които и България, ще гласуват в последния ден от изборите – неделя, 25 май.

Макар миналата година Европейската комисия да се опита да наложи една обща дата за изборите, някои държави отказаха да се съобразят с искането на Брюксел. Една от тях беше Великобритания, която настоя, че в страната съществува традиция от 1935 г. избирателите да гласуват в четвъртък.

Държавите членки, които гласуват по-рано, трябва да изчакат с обявяването на резултатите, за да го направи целият ЕС заедно. На теория никоя страна не може да обяви резултатите преди затварянето на последните избирателни секции, тоест преди неделя в 21 часа по Гринуич, когато приключва гласуването в Италия.

На практика обаче ще бъде трудно да се избегнат “течове” на информация в страни като Обединеното кралство и Холандия, които ще гласуват още в четвъртък. В Холандия преди пет години предварителни резултати бяха публикувани още в четвъртък, заради което страната бе укорена от Европейската комисия.

Последното социологическо проучване на проекта PollWatch, публикувано в сряда, определя победа за Европейската народна партия (ЕНП), но с малка преднина.

Според проучването от 20 май ЕНП би спечелила 217 мандата, на второ място е Партията на европейските социалисти (ПЕС) с 201 евродепутати. Броят на независимите депутати се очаква да бъде 95. Сравнено с резултатите, разпространени в началото на май, ЕНП печели един допълнителен мандат, ПЕС “губи” четири, а независимите изостават с три мандата.

Британският премиер Дейвид Камерън с привърженици преди изборния ден

Третото място сред традиционните групи се запазва за АЛДЕ, които в това последно проучване получават 59 мандата – с четири по-малко спрямо началото на месеца. Европейската обединена левица получава 53-ма евродепутати (+4), Зелените – 44 (+3), “Европейските консерватори и реформисти” – 42 (+3), “Европа за свобода и демокрация” – 40 (+1).

Към групата на независимите засега евродепутати попадат представители на партиите на Марин льо Пен (“Национален фронт”, Франция) и Геерт Вилдерс (“Партия на свободата”, Холандия). Като независими се определят онези евродепутати, излъчени самостоятелно или от партии, които не принадлежат към обособените европейски политически семейства.

Евроскептичните партии затвърждават пробива си, показва още PollWatch и посочва, че се очертава те да спечелят общо стотина места, което е три пъти повече в сравнение с настоящия състав на европарламента. Но те са доста разнородно движение, в което влизат крайнодесни партии като “Националния фронт” и “Партията на свободата”, ултранационалистически формации, като “Йоббик” (Унгария), дори неонацистки формирования като “Златна зора” (Гърция) и популистки движения като “Движение 5 звезди” (Италия).

Вилдерс се снима със свой привърженик на предизборно мероприятие

Радикалната левица, шестата сила в настоящия европарламент, трябва да отбележи ясен напредък със своите 53 места. Този възход се вижда ясно в страните, най-тежко засегнати от програми за строги икономии, като Гърция, където СИРИЗА бележи възход, но също и Испания и Ирландия.

PollWatch припомня, че освен статистическите грешки самото съставяне на групи в бъдещия европарламент може да крие изненади. Такава изненада може да поднесе например “Движение 5 звезди” и двадесетината му депутати, за които не се знае с кого ще искат да съставят парламентарна група.

Ако се присъединят към еврофобски настроените депутати, водени от Партията на независимостта на Обединеното кралство (UKIP) на Найджъл Фараж, последният може да удвои броя на депутатите си и да се окаже в битка с либералите за трета по големина парламентарна група. Освен това група от над 35 депутати би трябвало да може да се сформира около “Национален фронт” и “Партията на свободата”. /Източник: Дневник /