През последните години по-лесно се разпознават признаците на трафик на хора с цел трудовата им експлоатация и е нараснал броят на разследванията. Това заяви главният секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора Камелия Димитрова на кръгла маса по темата. На нея присъстваха посланиците на Холандия и Англия в София, зам.-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова, експерти и представители на други посолства у нас.

Димитрова описа и профила на жертвата от такъв трафик. Най-често пострадалите от трудова експлоатация са мъже между 20 и 50 години с изключително нисък социално-икономически статус, които обикновено са неграмотни и безработни.

Повечето имат роднини и близки, които работят в чужбина, и се подлъгват да заминат. Когато пристигнат в съответната страна, са изправени пред робски условия на труд, а възнагражденията не са тези, които са очаквали. Жертвите много често остават скрити от погледа на институциите, на доставчиците на услуги, защото за разлика от жертвите на сексуална експлоатация те не са на първа линия, не са на витрините, не рекламират своя труд, обясни главният секретар на комисията. Най-често те работят в земеделието, хотелиерството, строителството или извършват домакинска работа.

По думите ѝ образованите хора също могат да попаднат в такава ситуация, но те имат по-силен инстинкт за самосъхранение – могат да изискат и прочетат трудовия или граждански договор, да проверят условията на труд в съответната държава.

“Но и те не са изцяло изключени от обсега на този вид престъпление, защото те са ангажирани често с хора от общността или от агенция, която на първи прочит изглежда легитимна, но при по-задълбочен прочит излиза, че е фалшива.”

Главният секретар даде и пример как по време на тяхна информационна кампания с цел противопоставяне на трафика за трудова експлоатация към Чехия е бил направен сайт с информация за подобни случаи и как хората могат да се предпазят. След две седмици обаче е бил направен фалшив сайт от потенциални експлоататори, които са представяли подвеждаща информация и водели към потенциална схема за трудова експлоатация.

Жертвите от България биват трафикирани най-често в Испания, Италия, Гърция, Чехия и скандинавските държави, когато започне сезонът на бране на боровинки или други плодове, обясни Димитрова. След края на сезона или при слаб сезон пострадалите са принудени да просят или са подложени на различни форми на експлоатация.

Няма региони в България, откъдето идват най-често жертвите, но обикновено са малки населени места с високи нива на бедност и на социално изключване. Има зависимост обаче като тази, че от Южна България заминават предимно за Гърция, където има често тежки форми на трудова експлоатация, коментира още Димитрова.

Тя заяви, че е трудно да се даде оценка на официалните данни за броя на жертвите, защото голяма част от тях не влизат в статистиката, а остават извън обсега на институциите. Само от началото на 2017 г. обаче в комисията са получени 14 сигнала за потенциални жертви.

Ежегодно в хода на досъдебно производство се регистрират между 20 и 30 души, пострадали от този вид експлоатация. “Неофициалната картина пък е обект на всякакви спекулации. Международната организация по труда казва, че милиони граждани по цял свят живеят и работят в условията на робски труд”, заяви Димитрова. Повечето сигнали до комисията са от близки на жертвите. Самите пострадали сигнализират в дипломатическите представителства на България в чужбина.

Комисията ще разкрие до края на юни нова социална услуга от резидентен тип, в която ще бъдат настанявани и мъже, жертви на трудова експлоатация. Тя ще е в София, а адресът засега остава скрит. В нея пострадалите ще получават психологическа, здравна и правна помощ, след като са били обект на трудова експлоатация.

По-често извършителите на този вид трафик са в организирана престъпна група. Според данни на Европол 3.5 млрд. лв. годишно се кумулират от трафик на хора за трудова експлоатация. В Европа 20% от експлоатацията е именно трудовата, а жертвите са основно от източноевропейските държави

В началото на конференцията зам.-министърът Русинова заяви, че борбата с неграмотността е основен приоритет на кабинета, с което се цели намаляването на този вид трафик.

Посланикът на Англия Ема Хопкинс пък разказа за техния опит в борбата с тези престъпления. По думите ѝ жертвите са обикновено уязвими хора, с психични увреждания или зависими от алкохол и наркотици. Даде пример и с домашно заробване, където човек от Нигерия е бил буквално затворен в дом и работил като роб. През 2015 г. в Англия са приели закон срещу модерното робство, който им е дал възможност за по-големи наказания, и даде пример с румънски трафикант, който е бил осъден на 22 години затвор.

Според Алексей Андреев, директор на дирекция “Европейски въпроси и международното сътрудничество” към социалното министерство, е необходима “бърза писта за връщане на жертвите на трафик в България”. Той заяви, че министерството очаква от трудовите си аташета зад граница да знаят от какво се нуждаят жертвите при реинтеграция след връщането им в България, защото

не трябва да остават маргинализирани и податливи

Инспектор Олга Рангелова от ГДБОП разказа, че едно от първите ѝ разследвания започва след снимка в шведски медии, на която се виждат палатки в началото на гора и е озаглавена “берачи на боровинки”. Тя заяви, че разследващите имат два случая, при които е хваната нишката от държавата, откъдето идва жертвата, през транзитната страна до тази, в която пострадалият е бил трудово експлоатиран – Холандия и Швеция.

Димитър Радев от Гранична полиция пък заяви, че трафикантите често разполагат със собствени агенции за уреждане в тези страни.

Валентина Васильонова от Федерацията на независимите синдикати от земеделието разказа за своите посещения в гета в Италия, където труд полагат много български граждани.

Сезонът за Италия е 10 месеца – от края на февруари до края на октомври, а българите работят каквото им се предлага, нискоквалифициран, тежък труд на полето при слънце и тежки условия, заяви Васильонова.

Хората тръгват не с ясното съзнание, че могат да станат обект на екслоатация, а когато отидат там, вече е късно.

Работят по 15 часа на ден, въпреки че и България, и Италия са държави от ЕС, където трудът е регламентиран. Заплащането им е около 5 евро на час.. Имат си и “капорал”, или посредник, у когото остава част от заплащането им. “Ако отидете на място в общността, капоралите могат да се видят, близо до жертвите са, следят ги, много са мнителни към странични хора. Това видях аз”, разказва Васильонова. Капоралът вземал пари и за да превозва пострадалите с автобус до мястото им на работа.

Хората там изглеждат като в паралелна реалност. Обществото е от 700 души, в пик на сезона достига до 1000 души, в това число и деца, които не ходят на училище. Там няма канализация и ток.

“Мисля, че дори не можете да си представите как изглежда.”

Основният състав на престъплението трафик на хора в Наказателния кодекс гласи: “Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора с цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд или за просия, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност или за да бъдат държани в принудително подчинение независимо от съгласието им, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до дванадесет хиляди лева.”

ДНЕВНИК