Българите, работещи в друга държава от Европейския съюз, най-често заемат лошо платени места и рядко търсят социалните си права. Това показва независимо проучване на мобилността в страните-членки на Европейския съюз, направено в шест европейски града. То бе разпространено от Европейската комисия на конференция в Брюксел през седмицата, на която се събраха над 100 кметове и представители на местните власти от цяла Европа. Градоначалниците обсъждаха как се отразяват на управляваните от тях селища пристигащите нови жители заради свободното движение на гражданите в Европейския съюз.

“Мобилността е от полза за самите работещи, за приемащата ги страна и за тяхната родина. Хората отиват там, където има работни места. Въпреки това, в случай на масово и внезапно пристигане на граждани от други държави-членки на ЕС, в някои градове услуги като образованието и здравеопазването могат да се окажат под натиск. Трябва да работим екипно, за да се справим с тези конкретни предизвикателства, вместо да ограничаваме свободното движение”, заяви Ласло Андор, комисар на ЕС по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване.

Направеното изследване за въздействието на миграцията е направено в 6 европейски града, избрани заради многонационалния състав на тяхното население: Барселона (Испания), Дъблин (Ирландия), Хамбург (Германия), Лил (Франция), Прага (Чехия) и Торино (Италия). От тях българските работници са по-значим процент от чужденците в Прага /6.2%/ и в Хамбург /5.5%/, а студентите – в Лил и в Торино.

Изследването показва, че притокът на по-млади граждани на ЕС в трудоспособна възраст е оказал положително икономическо въздействие и в шестте града. Данъчните приходи от чужденци в Торино например като цяло са донесли полза за националните публични финанси от 1.5 млрд. евро. Освен това имигрантите са спомогнали да се отговори на нуждите от работна ръка на местните пазари на труда, допринесли са за растежа в нови сектори и са омекотили проблема със застаряването на населението. Проучването констатира, че чуждите работници често са по-квалифицирани за работните места, които заемат, и по-лошо платени.

В Прага българите и румънците запълват пазарния недостиг от нискоквалифициран и ръчен труд, докато работниците от старите страни-членки заемат висококвалифицираните длъжности. В Хамбург пък най-ниската безработица е регистрирана сред българите – само 2% от живеещите в града наши сънародници са без препитание. Сред европейците най-трудно си намират работа италианците и гърците.

Според авторите на изследването основният риск от сегашното развитие на свободното движение на хора в ЕС е във факта, че висококвалифицирани чужденци са склонни да работят под образователния си ценз. Това може да доведе до загуба на умения и по този начин да обезсмисли мобилността в рамките на ЕС, се посочва в доклада. Проблем е и разликата в заплащането между гражданите на приемащата страна и новодошлите.| Български новини