Българската консерва ударно емигрира и вече над 50% от родната продукция отива за износ. Българските камби, домати, лютеници и корнишони мигрират към ЕС, САЩ, Русия, Израел, но именно експортът побутва този бранш през кризата. Ако се разчиташе само на вътрешния пазар, предприемачите отдавна да са затворили кепенци, показа проучване на “Труд”.

Оказва се, че лютеницата и кьопоолуто се харчат най-много в страните, където живеят големи групи наши емигранти или други съседи от Балканите. Наред със споменатите САЩ и Канада, това са Германия, Гърция, Румъния, Франция. Сериозни количества вървят и за Русия. В Памплона, Испания, нашенци дори имат родни супермаркети, в които лютеницата се продава на двойни цени спрямо тези в България.

Сънародниците ни извън граница “рекламирали” и черпели с наши храни новите си съседи там. Това е една от причините в Германия да има огромен пазар за лютеница. Швеция също е един от големите пазари на продукти от типа на лютеницата, макар че само преди 25 години хората там дори не са знаели какво е чушка, посочва Константин Ламбрев, шеф на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци.

Американците са особено любопитни към новите вкусове и лютеницата вече е в супермаркетите им, което е отлична възможност за нашата преработвателна промишленост, добавя още той.

“Като цяло производството на зеленчуци за консервната промишленост се срина със 60-70% за 20 години, а консервната промишленост произвежда 4 пъти по-малко, като годишното производство вече се движи около 170 000 тона преработени готови храни”, тегли чертата Ламбрев.

Най-драматично е положението с плодовете. Консервната ни промишленост ги набавя главно чрез внос. Най-много се внасят праскови за преработка от Гърция. Проблем се оказва и намирането на череши и вишни, казват от българския бранша.

Румънци пък традиционно изкупуват българските кайсии и за новата реколта сочният плод вече е договорен на 60%, посочиха пред “Труд” вчера от съюза на градинарите.
Утехата е, че голяма част от преработваните зеленчуци са българско производство.

Основната причина родното производство и преработката на плодове тотално да се сринат е чиновническа немарливост на експертите от министерството на земеделието, твърдят от бранша.

“Година след присъединяването на страната ни към ЕС, през 2008 г., министерството доброволно се отказа от субсидиите за праскови, които България получаваше по силата на Договора за присъединяване. Вместо това чиновниците решиха всички култури да се субсидират на база площ обработваема земя, без да се отчита например, че поддържането на плодна градина е много по разходоемко от отглеждането на жито”, коментира Ламбрев.

Преди това решение на агроведомството ЕК отпускаше по 25,88 евро/тон за преработени домати и 35,78 евро/тон за праскови. Сега субсидиите за декар земя са 30 лв.
Лошата новина е, че и в новия програмен период агроведомството не защити отделни субсидии за плодове и зеленчуци.

“Недопустима е чиновническата апатия. В съседна Гърция се изплащат по 300 евро на декар за плодна градина, в Македония, чийто зарзават залива нашия пазар, субсидията е по 150 евро на декар. А в Турция за всяко засадено плодно дръвче фермерът получава двойна субсидия, равняваща се на цената на две плодни дръвчета.

Идеята е ясна – щедрата субсидия да го стимулира да отиде, да купи и да засади още едно плодно дръвче”, описа разликите Мариана Милтенова от Съюза на градинарите в България. Тя е категорична, че при тази ситуация няма как да се подобри суровинната база за консервната ни индустрия. /Труд