С ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, експерт по изборни системи, разговаря ВЕСЕЛИН СТОЙНЕВ

Реалният брой на избирателите у нас и зад граница наистина е 7 млн. души. Но във времето до вота можем само да си говорим има или не “мъртви души”.

- Колко са последно избирателите у нас за вота на 5 октомври, г-н Димитров?
- Приблизително толкова, колкото съобщи ГРАО. Според последното преброяване у нас има 7,240 млн. пребиваващи в страната български граждани, а още 700-750 хил. пребивават в чужбина. Преброяването в страната се извършва по домакинства и отчита хората, които в определен период от време се намират на съответния адрес, плюс краткосрочно пребиваващите в чужбина. Дългосрочно пребиваващите в чужбина би трябвало да бъдат преброени в съответната страна, където се намират.

- Къде са най-големите български диаспори?
- Според „Евростат” 127 000 души с български документи за самоличност са преброени в Германия, 147 000 – в Испания, 50 000 – в Италия, 17 600 – в Холандия, 14 000 – в Австрия, 12 000 – в Турция, 8000 – в Чехия, 5000 – в Дания, в САЩ предполагам, че няма повече от 25 000. При двойните гражданства е различно – в Италия например всички хора с двойно гражданство при преброяването се водят италианци. За съжаление не се подават данни за някои страни, в четири от които има значителен брой пребиваващи българи – за Гърция, Великобритания, Франция и Кипър, но също за Македония, Хърватия и Литва. Без тези страни, според преброяванията на българите у нас и в чужбина, населението ни към април тази година е 7 666 358 души. И като извадим дела на хората под 18 години, които нямат право да гласуват, избирателите са около 7 млн., което е и числото, съобщено от ГРАО – 6 931 855.

- Колко от тези 7 млн. са в състояние да реализират избирателното си право?
- На много места в Австралия, САЩ, Канада и дори в Германия това наистина е голям проблем. Технологично е възможно обаче на такива избиратели да бъде разрешено да гласуват по интернет. Но и регистърът на избирателите, и гласуването по интернет бяха част от инициирания референдум от сегашния премиер проф. Близнашки, но в края на краищата той предпочете сам да се занимава с координацията на изборите, с което бе пропусната възможността голямата реформа на изборното законодателство отново да бъде отложена. Както се шегува един колега, за 1 млн. “мъртви души” се сещаме винаги месец преди избори – като започването на диета и спирането на цигарите, което винаги е “от другия понеделник”, т.е. след като изтече мандатът.
- Дали броят на избирателите няма чувствително да се увеличи, ако очакваният голям интерес към изборите сред сънародниците ни в чужбина доведе да наплив от заявления за гласуване в оставащото време до вота или на самия 5 октомври?
- Със сигурност имената в списъците ще се увеличат с около 100 000 – това са хората, които се добавят в списъците в самия изборен ден в избирателните участъци в чужбина. Отделно преди това ще има 20-30 хил., подали заявления предварително, с които се откриват избирателни секции зад граница. Те ще фигурират и в списъците в България, тъй като процедурата предвижда след изборите ГРАО да извърши проверка на всички двойни записи, т.е. да прегледа всички записи в т.нар. допълнителни списъци и да установи дали има подписи на две места, т.е. дали някой незаконно е гласувал два пъти. На практика обаче тази процедура е неизпълнима – дори да установи наличието на два подписа, въпросът кой е поставил подписа няма да може да се уточни в рамките на мандата на който и да е парламент. Защото трябва да се правят експертизи чий е този подпис и т.н. Освен това тази проверка се прави едва след като бъдат обявени изборните резултати. Съмнявам се, че може да има победител в изборите, който да положи усилия да дискредитира изборния резултат, тъй като проверката се прави от администрацията, а тя е функция от наличните към момента управленски мнозинства. Въпреки че веднъж, през 2009 г., Конституционният съд ревизира изборния резултат за няколко секции в Турция. Рационалното решение на този проблем отново е регистър на избирателите и електронно гласуване.

- Т.е. според вас злоупотребите с вота чрез двойно гласуване няма да бъдат отчетени в изборния резултат?
- Ще бъде направено някакво усилие, но технологично това е толкова сложно и е монопол на ГРАО, че никой не е в състояние да каже как точно се изпълнява процедурата. Представете си, че на 5000 места има двойни записи – кой и кога ще установи за всеки подпис чий е.

- Но прокуратурата е длъжна да започне наказателни преследвания за двойно гласуване, ако бъде сезирана за такива случаи от ГРАО?
- Тя е длъжна, разбира се, и обикновено е сезирана. Само че няма физическата възможност да извърши такава проверка в разумен срок – проверката тече години.

- Какъв е броят на двойните гласувания на предишни избори?
- Според ГРАО в едни от последните избори са 60. Но само ГРАО може да каже как ги е установил – това е затворена вътрешноведомствена процедура и никой външен не е бил свидетел как тя се извършва.

- Често се спекулира, че и да не гласуваш, гласът ти отива за някого.
- Негласуващите, подалите недействителен вот, и подалите глас за партия, която не е прескочила бариерата от 4%, не участват в определянето на изборния резултат. Последните две категории обаче на практика гласуват по малко за всички останали партии, които са прескочили бариерата. А тези, които изобщо не са гласували, нямат никакво значение към вота.

- Какво може да се направи срещу “мъртвите души” до изборите?
- Няма как да очакваме в рамките на предизборната кампания да се направи нещо по избирателните списъци, ако не са били предприети законодателни и административни мерки много преди изборите. В рамките на кампанията можем само да си говорим има ли, няма ли мъртви души. Или може, или не може да се случи пак „Костинброд”, при положение ча тогава нищо не се случи, освен че няколко държавни институции, вкл. главният прокурор, са участвали в кампанията по особен начин в деня за размисъл. / Източник: Труд.бг