Една от малкото Майки, която се грижи за себе си и за здравето на детето си

Много майки има и ще продължава да има, но колко от тях мислят за здравето на децата си?

Ще кажете, че всяка една. Да, но не. Почти никоя. Това не ви харесва, знам, но е реалността.

В кабинета ми идват много майки (и понякога бащи), които искат децата им да са здрави, но дори и тогава, когато го заявяват като желание, не успяват да се грижат за здравето им.

Знаете ли защо?

Защото  не го правят със себе си.

 

Днес ще ви запозная с една моя пациентка, която мина през много изпитания и осъзна съществена част от смисъла на живота с грижата за здравето си и това на своето дете.
Но, да не разказвам само от моя страна за нея, а да ѝ дам думата да говори.
Тя живее между Гълъбово (Стара Загора) и Офенбах (Франкфурт на Майн) – Германия.

Нейното име е Снежана Дечева, уважаеми читатели.

 

Т. Ст.: Здравей, Снежи!

Колко назад във времето можеш да се върнеш и да си спомниш от къде тръгна по пътя на това да правиш така, че да бъдеш максимално здрав и истински човек?

Сн. Д.: Здравей, Теди!

Мисля, че по-осъзнато беше преди около 7 години.

Тръгнах по пътя на промяната и здравето, когато бях готова и срещнах теб!

Години наред преди това бях с тежка депресия и други дискомфорти. Пиех хапчета, които не ми помагаха. Лекарите ми изписаха почти всички видове успокойтелни, но не се чувствах добре. Силното главоболие и безсъние бяха с мен години наред…

Когато човек е болен целият му живот е объркан, особено с това тревожно състояние, което имах аз.

Тогава започнах да осъзнавам колко ценно е здравето наистина, защото преди това не вярвах, че ще стигна до такава дупка. Не правех нещата правилно, не се хранех правилно!

Т. Ст.: Ти мислеше, когато дойде при мен, че първо трябва да се справиш само с психиката си или как беше точно? Нещо не ти се мислеше за промяна в храненето?

Сн. Д.: Тогава и аз не знаех точно какво трябва да променя. Само знаех, че искам да оздравея, за да водя пълноценнен и смислен живот.

Но, да, повече мислех, че трябва да излекувам психиката. Не осъзнавах още, че всичко е свързано и че храненето е също толкова важно!

Мислех си, че се храня добре.

Т. Ст.: Преди колко време се срещнахме? Как стана това? Как ме намери?

Сн. Д.: Срещнахме се преди около 7 години, когато търсех някой да ми помогне.

Намерих те в интернет. Не помня точно как, но явно вече съм била готова за промяна и ти дойде.

Т. Ст.: С какво ти се искаше тогава да ти помогна?

Сн. Д.: Исках да спра хапчетата, за да бъда здрава и да се чувствам добре.  Да ми помогнеш да го постигна чрез природни начини и терапии!

Т. Ст.: От какво се страхуваше? Какъв беше живота ти тогава?

Сн. Д.: Имах много страхове и притеснения, страх да не умра най-вече, защото получавах на моменти паник атаки и те ме плашеха. Чувствах се слаба и безсилна, не можех да ги овладявам. Хапчетата също не помагаха!

Така разбрах, че тялото ми не иска хапчета, а промяна!

Животът ми беше объркан, имах трудни взаимоотношения с хората, много се плашех, страхувах, обиждах,… На работа ми беше трудно, всичко ми беше трудно!

Т. Ст.: Какво научи от терапите, които правехме за промяна на мисленето, убежденията и поведението?

Сн. Д.: От терапиите научих много – да бъда себе си, да разчитам на себе си, а не на хапчетата или нещо друго отвън да ме спаси. Да бъда спокойна, въпреки всичко. Че съм по-силна от страховете, че мога да се справя с всичко. Научих се да дишам, когато ми ставаше лошо и как да се справям в тези ситуации, които с времето започнаха да намаляват и накрая изчезнаха напълно. Как да променя убежденията и поведението си, за да бъдат ползотворни, че всичко е в мен и каквото е вътре, това е и отвън!

Т. Ст.: Ще разкажеш ли кога усети, че храненето е важно за здравето на тялото и чистото мислене на човека?

Сн. Д.: Малко след първият ни разговор, може би, защото видях смисъл в думите ти и ти повярвах!

Тогава закусвах с филийки и ги замених с бадеми.

Пиех много безалкохолни напитки и ги замених с вода.

Ядях много торти, сладкиши, сладолед , шоколад, бисквити и др. такива и започнах да ги ограничавам.

Започнах да си изграждам положителни навици и да вярвам, че това е моят път -правилният път и че храненето наистина е много важно за здравето и съответно за мисълта!

Ставах все по-добре и по-уверена!

Т. Ст.: Какво преодоля по пътя? Какви бяха в началото най-наболелите проблеми?
Кои бяха тези, които те подкрепиха? Чувстваше ли се сама през повечето време?

Сн. Д.: Най-наболелият проблем тогава беше тежката ми депресия, но по пътя преодолях още ред други дискомфорти – имах години наред косопад, болки в бъбреците, болки в кръста и гръбнака, болки в крака. Правиха ми и 4 пъти операции на очите. Справих се със страховете, тревожността, притесненията, паник атаките и депресията, която лекарите ми казваха, че е „непреодолима.”

Ти ме подкрепяше най-вече!

Семейството ми също искаше много да оздравея, но толкова се притесняваха дали ще мога да се справя без хапчетата и ми казваха: „Пий си хапчетата, за да си добре!“.

Имала съм моменти, в които съм се чувствала сама, но не е било през цялото време!

Т. Ст.: Ти присъстваше на моите лекции и демонстрации в Училището ми за Мисълта. Излязохме във ваканция и мина доста време…, но какво ти остана от там?

Сн. Д.: Училището за Мисълта ми беше много интересно и поучително!

Много от нещата, които ни обясняваше ми помогнаха тогава и ми помагат все още… Тези знания са много ценни!

Остана в мен този период, който ми беше като обогатяване и обновление!

Т. Ст.: Какво е за теб любовта? Как стигна до нея? Помниш ли как ми сподели за твоя любим? А, за детето, което днес е също мой пациент?
Ние започнахме да се грижим за него още при зачеването му. Дори по-рано, защото грижата за самата теб като човек, благоприятства да се роди здраво и да придобива здравословни навици.
Помниш ли колко се вълнуваше?
Мина през доста упреци и натрапващи убеждения от страна на близки, приятели и хора, които ти казваха, че така не е препоръчатилно да се прави. И днес все още ги има, а и хората, които срещаш навсякъде, виждаш как не се грижат за себе си и децата си, а говорят, че искат да са здрави.

Сн. Д.: Любовта е благо чувство, което ни прави още по-цялостни, любящи и щастливи. Тя е като извор, който ти дава светлина и топлина, изпълва те и се чувстваш прекрасно!

Стигнах до нея, когато излекувах себе си и се заобичах такава, каквато съм!

Споделих ти с голямо вълнение за моя любим и за нашето детенце.

След толкова години трудности, за мен това си беше и е благословия от живота!

Наградата за моите усилия.

Да, така е, когато бях оздравяла и пречистена дойде и щастието!

Грижех се за себе си по най-добрият начин, по който можех. По време на бременността също. Пиех си билките, които ми изписваше, хранех се пълноценно и здравословно с много плодове и зеленчуци – жива храна, много вода. Набавях си нужните витамини от храната. Мога да кажа, че вече бях осъзната и знаех, че това е много важно и за мен и за детето! И имах лека бременност и родих сравнително бързо и леко – за около един час.

Започнах да кърмя бебето и все още се кърмим успешно. Тя сега е вече на 2 годинки и 7 месеца почти!

Да тя ти е пациент от раждането си, но слава богу расте здрава, имаме си едно спокойно и добро дете. До тази възраст не е боледувала. Имали сме два, три пъти леки настинки със сополки и два, три пъти температурка, които минаваха много бързо и леко и всичко без лекарства, само с природните методи – билки и храна, които ни изписваш и съм щастлива, благодарна и горда за това!

Да, имах трудни моменти от страна на близки, приятели и други хора, но когато човек е осъзнат и знае колко ценно за здравето е храненето, е по-силен от всичко останало!

Аз имам изградени положителни навици, детенцето ни също и можем само да продължаваме да ги усъвършенстваме, защото от здравето по-важно няма!

Да, все още срещам такива хора и в частност майки. Мъчно ми е наистина за децата им. Хранят ги всеки ден и постоянно с некачествени и нездравословни храни – чипс, пуканки, вафли, близалки, сладкиши, бисквити, сокове, бонбони и др. подобни, а уж искат децата им да бъдат здрави. Това ли е обичата им – да им вредят?

Отиват в магазина и си дават парите за нещо, което ще навреди на децата им, но го правят и са щастливи от това.

Но причината е, че те нямат добра култура на хранене и какво да предадат на децата си!?

Т. Ст.: От какво си доволна днес? Какво постигна с лечението си и профилактиката за теб и детето ти? Доволна ли си?

Сн. Д.: Доволна съм, разбира се! Доволна съм от лечението си и профилактиката за мен и за детето, защото сме здрави!

Виждам колко често боледуват децата на мои приятелки, а ние сме добре, защото правим нещата правилно!

Човек, който дълги години е бил зле, знае каква цена е платил и колко е хубаво просто да си здрав! Всичко друго можеш да си го постигнеш с труд и упоритост!

Но, на първо място – здравето!

Т. Ст.: Какво самата ти би препоръчала на всички хора и в частност на тези, които са родители?

Сн. Д.: Бих им препоръчала да ценят себе си и здравето си, за да имат пълноценнен живот. Да се грижат за децата си и себе си по-осъзнато, да се хранят с жива храна и да пият билки вместо хапчета. Да се пречистват и да си изградят положителни навици на хранене. Да хвърлят в коша всички тези храни с толкова много Е-та отзад на опаковките, оцветените с боя близалки и сокове и всичко некачествено. И да станат по-отговорни, защото: „Каквото посееш, това и ще пожънеш!“.

И им пожелавам да срещнат и теб, защото без теб нямаше да успея!

И тук е мястото отново да ти благодаря сърдечно за всичко – за професионализма, всеотдайността, винаги бързата помощ и всичко, което направи и правиш за нас!

С уважение:

Една щастлива майка и съпруга!

Благодаря!

Т. Ст.: Благодаря, че Си!

 

Интервюто е от:  * Здраве с Теодосия * – онлайн кабинет с Диетолог Екотерапевт Теодосия Станева

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>