Хормоните са биологично активни вещества, които регулират всички процеси в организма ни като метаболизъм, белтъчна, въглехидратна и липидна обмяна, вследствие на което са отговорни за физическото развитие и емоциите ни.
Хормоните се синтезират основно от жлезите с вътрешна секреция. Но последните проучвания показаха, че адипоцитът – мастната клетка, също е хормонален орган. Затова е опасно за здравето, ако примерно мъжът или жената са с огромно затлъстяване в областта на корема, тъй като тази маса също произвежда хормони и влияе на “центроването” на организма ни.
Препоръчително е талията при мъжете да е до 94 см, а при жените – до 80. Ако ги надвишавате, вие сте в риск от хормонални и сърдечно-съдови заболявания.
Един час следобеден сън, т. нар. сиеста, оказва благоприятно влияние върху хормоните. Това е една от мерките, върху които можем да заложим, ако не искаме да стигнем до проблеми с тях, заяви пред “Труд” доц. Ивона Даскалова, началник на Клиника по ендокринология и болести на обмяната във ВМА.
Според специалистката, за да е нормално производството на хормони в организма ни, трябва да водим правилен начин на живот. А той предвижда хранене в определени часове поне 4-5 пъти дневно. “Изпълнението е трудно за работещия човек, но не пречи да опитаме”, каза доц. Даскалова. Храната трябва да е богата на белтъчини, на микроелементи, да се консумират много плодове и зеленчуци, а погълнатите мазнини и въглехидрати да са в умерени количества. Важно е да се избягват продуктите, които рязко повишават кръвната захар, като шоколада и концентрираната бяла захар. Това е особено важно за пациентите с диабет.
“Правилният начин на живот изключва пушенето и злоупотребата с алкохол. Една чаша вино дневно е добро решение, но това не означава, че 5-6 чаши са още по-добро”, добави доцентката. Тя препоръча също повишена физическа активност и сън, който трябва да е минимум между 7 и 8 часа на денонощие. “Твърди се, че хормоните регулират света. Въздействието им е абсолютно същото и върху целия ни организъм. Защото заедно с нервната система осигуряват адекватна реакция на органите и другите системи”, обясни специалистката от ВМА.
От изключително значение е т. нар. соматотропен хормон – на растежа. Той определя също тонуса, мускулната маса и силата ни. Синтезира се в предния дял на хипофизната жлеза. Хиперсекрецията му в млада възраст може да доведе до гигантизъм – когато човешкият ръст достига 240-250 см. А в зряла възраст пък води до акромегалия – при нея се наблюдава уголемяване на ходилата, на дланите на ръцете, задебеляване на костите и меките тъкани. Но и ниските стойности на хормона са опасни, защото забавят растежа на индивида. “Всички сме виждали т. нар. хипофизарни джуджета”, напомни доц. Даскалова.
Тя и колегите й използват соматотропния хормон при тежки мускулни травми, при катастрофи или при загуба на мускулна маса, защото има анаболен ефект. Увеличава мускулната маса, като засилва синтеза на белтъците, но влияе и върху мастната обмяна, като мобилизира мазнините от мастните депа и усилва окислението на мастните киселини”, обясни доц. Даскалова. Хормонът на растежа укрепва също костите, хрущялите, съединителната тъкан.
Други важни хормони са тези на щитовидната жлеза (познатите Т3 – трийодтиронин и Т4 – тироксин). Те оказват влияние по няколко механизма върху организма ни. На първо място повлияват белтъчната, мастната обмяна и биологичното окисление. За да са в нормални стойности, пак спасението са здравословният начин на живот и неподдаването на стреса.

http://www.trud.bg