Европарламентът защитава данъкоплатците от банките

bank-460x250Банките сами ще поемат риска от изпадането си в несъстоятелност и няма да разчитат данъкоплатците системно да споделят техните загуби. Това предвижда пакет от мерки, който Европейският парламент обсъжда и гласува днес. Двете споразумения за банките в затруднено положение и актуализиране на схемата за гарантиране на депозити под 100 000 евро придвижват ЕС напред по пътя към банков съюз, посочиха от пресслужбата на Европейския парламент.

Новото законодателство за преструктуриране на банковите институции ще гарантира, че акционерите и облигационерите ще бъдат сред първите, които ще претърпят загуби, ако банката изпадне в затруднено положение и неплатежоспособност, и няма да се налага на данъкоплатците да плащат за грешките на банковите мениджъри. Този принцип е важен елемент от изграждания банков съюз в Европа.

Текстовете, които бяха гласувани в пленарна зала, създават правна рамка за бързото преструктуриране на банки на ръба на фалита. Необходимите средства за това ще дойдат от фонд в размер на 55 млрд. евро, финансиран от банките, а не от данъкоплатците. Банките ще отделят средства чрез вноски в резервни фондове, които да бъдат използвани, преди да се прибягва до парите на данъкоплатците за покриване на загуби. Всяка банка ще трябва да има и свой собствен кризисен план, според който тя може да бъде преструктурирана или ликвидирана без излишни усложнения.

Евродепутатите гласуват и обновени правила за схемите за гарантиране на влоговете, които защитават спестяванията до 100 000 евро. Към момента защитата на влоговете е организирана на национално ниво, а не на европейско. Новите разпоредби ще задължат държавите членки да създадат собствени схеми за гарантиране на депозитите, финансирани от банките. Те трябва да се използват за обезщетяване на вложителите, когато банките не са в състояние да направят това сами. Така ще се гарантира, че данъкоплатците няма да бъдат ощетени.

Новите мерки допълват вече взети от Европейския парламент законодателни промени в банковата област. През септември 2013 г. депутатите приеха законодателство за единния банков надзор в ЕС, което беше първият елемент от банковия съюз в Европа.

Банковата криза в Кипър, която се разрази през март миналата година, доведе до закриването на най-закъсалата кипърска банкта – Лаики банк, и до безпрецедентното „подстригване” на негарантираните депозити над 100 000 евро в най-голямата кипърска банка – Банката на Кипър. По този начин спасяване на банка чрез парите на нейните вложители бе приложено за първи път в ЕС.| Български новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>