8 септември, 2012 
Д-р Боян Кулов, председател на Асоциацията на българските училища в чужбина, пред Агенция „Фокус” .
Фокус: Д-р Кулов, каква е ситуацията сега по отношение на признаването на училищата в чужбина? Как Вашата организация подпомага тези училища да бъдат признати?
Боян Кулов: До голяма степен те са признати в постановлението №334 на Министерски съвет от 8 декември 2011 година. Там са наречени български неделни училища в чужбина, но името няма толкова голямо значение. Много от тях са неделни или съботни. Повечето от тях нямат пълен набор от класове, от учебни предмети. Така че – за тях това е много голям напредък във всички отношения. Важно е училищата в чужбина да станат част от българската образователна система. За това асоциацията се бори в продължение на пет години. Това не сме успели да постигнем в пълен размер, въпреки че непрекъснато говорим за това с Министерството на образованието, младежта и науката и посрещаме пълно разбиране. В последния проектозакон, с който аз разполагах, за предучилищното и училищното образование, който още не е минал през парламента, но предстои да мине всеки момент, на практика е призната дейността обучение по български език, история и география на България в чужбина. Не са признати училищата като такива, но това е също много голяма крачка напред. Обучението се извършва от юридически субекти. Вярно е, че много от тях са в чужбина и те не са български юридически субекти. И все пак тяхната дейност е от изключително голямо значение за българското образование, за българския език, за българската държава като такава. Така че – смятам, че под една или друга форма би могло да се намери начин да бъдат признати български училища в чужбина като такива.
Фокус: Какви са другите пречки, освен това че не са юридически субекти на България?
Боян Кулов: Друга пречка, която се изтъква, е че те не са училища в юридическия смисъл на думата така, както българският закон определя този термин. За да бъде училище, едно юридическо лице трябва да преподава пълен набор от предмети от понеделник до петък и т.н. Това не е така с много голяма част от българските училища в чужбина. Но пак повтарям, няма нужда те да бъдат признати като училища. Не случайно ние ги квалифицираме като български училища в чужбина, защото и учебните програми, по които те обучават, всичко е по-различно. Все пак те са извън България, условията са съвсем различни и няма как те да са еднакви с училищата – такива, каквито ги признава българският закон.
Фокус: Коя държава бихте могли да посочите като пример за най-добро сътрудничество за организация на училище?
Боян Кулов: Има над 200 училища. Броят им е почти равен на броя на страните в света. Във всяка страна положението е различно. Някъде предоставят прекрасни условия за развитие, за създаване на училище, другаде – не, пречи се по всякакъв начин. Така че – в някои страни се налага да има междудържавни споразумения за образование, култура, за взаимно използване, например на училищни сгради след учебни занятия. Другаде – няма такава нужда, защото тези условия – като в Испания например – вече са предоставени. В САЩ в някои щати има такива условия, има училища, в които използват училищни сгради. Това са най-добрите случаи.
Фокус: Каква е учебната програма в тези училища? Доколко се отличава от тази в училищата в България?
Боян Кулов: Асоциацията се бори и за това – там, където има възможност, квалифицирани учители и желание от страна на родители и деца, да бъдат признавани дипломите, които тези училища предоставят, при положение, че водят обучение по съответни, одобрени от нашето Министерство на образованието, младежта и науката, програми. Министерството ги признава в момента, но дипломите трябва да изпълняват доста изисквания. В Постановлението те са посочени съвсем конкретно. Така че – там, където има условия, има квалифицирани учители, дипломите се признават и обучението се води по програми. Проблемът засега е, че само по български език има адаптирана програма за български училища в чужбина. Очакваме в кратък срок до края на тази календарна година, може би даже още по-скоро, да имаме и адаптирани програми за български училища в чужбина и по история на България и география на България. Така че – ако обучението се води по тези адаптирани програми, то и съответните дипломи на децата ще бъдат признавани и те ще могат да не губят години, когато се върнат в България, или просто тези дипломи ще бъдат признавани, където са признавани от съответната страна и т.н.
Фокус: Тези деца могат ли след това да се конкурират по знания на български език с децата от България?
Боян Кулов: Би трябвало да могат. Важното е не да се конкурират, важното е да могат да ползват българския език и да имат документ, който показва точно нивото, на което те могат да използват български език, съответния клас, който те са завършили.
Фокус: Обменят ли опит помежду си българските училищата зад граница? Има ли такава практика?
Боян Кулов: Да. Главно или на двустранна, или многостранна основа, или чрез асоциацията. Засега Министерството на образованието не осигурява условия за обмяна на опит между тези училища. Асоциацията прави това. Но сме в тясно сътрудничество с министерството по този въпрос. Няколко пъти сме говорили да се правят семинари за обмяна на опит. Смятам, че още догодина ще бъде възможно да се направят такива семинари и те трябва да бъдат задължително всяка година. Засега програмата „Роден език и култура зад граница” осигурява възможности за финансиране на такива семинари. Просто те не са правени досега. Обмяната на опит е по-скоро неформална, отколкото формализирана, разписана и ежегодна.
Фокус: Каква е материалната помощ от страна на българската държава за тези училища? Осигуряват ли се безплатни учебници и други материали?
Боян Кулов: Материалната помощ от страна на българската държава е доста съществена, особено като имаме предвид периода преди 2009 година, когато беше много минимална. Тогава се осигуряваха само някои учебници, част от учебниците за част от училищата. Това беше почти всичко. Сега на първо място чрез програмата „Роден език и култура”, която функционира и тази година, и следващата, и най-вече чрез Постановлението на Министерски съвет от миналата година се заделят сравнително съществени средства – 2-5 млн. лева, за финансирането на училищата в чужбина. Част от разходите се поемат със сгради, 50% от заплащането на учителите и т.н. Има много още какво да се желае в тази област. Например по програма „Роден език и култура” тази година за някои училища – понеже те се увеличават много бързо – необосновано са намалени средствата. Например за училището във Виена. Но смятаме, че в един по-нормален и редовен диалог с министерството тези неща навреме се улавят и биха могли да бъдат избегнати за в бъдеще.
Фокус: Има четири училища в Украйна, какви са трудностите там?
Боян Кулов: За съжаление, нямаме много пряка връзка с тези училища в Украйна. Колегите идват на нашите конференции през лятото, на общите ни събрания, но не редовно. Във всяка страна училищата си имат своя специфика. Така е и в Украйна и за нас, като асоциация, е трудно с абсолютно минималните ресурси, да не говоря почти липсващи ресурси, с които разполагаме, да оказваме необходимата помощ на всички. Но важното е, че училищата в Украйна имат много дълги традиции, голям опит, изпращат се учители от България. Все пак страната е по-близка до нас и смятаме, че тези училища имат голямо бъдеще.
Фокус: Доколко е важно да се изпращат учители от България?
Боян Кулов: В някои държави като Украйна се изпращат учители традиционно от доста години от страна на Министерството на образованието. Това е много съществено, защото на много места в тях, не навсякъде, образованието по български език се води в държавните училища. Така че – задължително е при тях учители да бъдат изпращани от българската държава, за да могат да провеждат това обучение. Това е от изключително съществено значение. В противен случай училищата, в които се преподава български – има и такива, разбира се – би трябвало да бъдат неправителствени организации, както е на много други места в света. За предпочитане е по-голямото разнообразие от форми.