Обща информация ВНИМАНИЕ! – ДОКАЗАНО Е, ЧЕ ХЕРОИНЪТ ПРИЧИНЯВА СМЪРТ! НЕ ГО УПОТРЕБЯВАЙТЕ ЗАЩОТО ЖИВОТЪТ Е МНОГО ПО-ЦЕНЕН! Хероин – активни съставки: 20% хероинов хидрохлорид, 20% ацетилов морфин, 35% тебаин, 15% папаверин, 10% носкапин . Хероинът е силно пристрастяващ и има най-жестоките абстинентни симптоми от всички наркотици. “Чудесните” качества приписвани на хероина след разработването му като болко успокояващо средство през 19 век, впечатлили медиците до толкова, че името му е взето от немската дума “за героичен”. произведен посредвом смесване на обикновен морфин с оцетна киселина /за да се получи хероинов хидрохлорид/, в най-чистата си форма хероинът е бял прах, известен във фармацевтиката като диацетилморфин или диаморфин. В зависимост от начина на производство и съставките, добавени от уличните дилъри, той може да бъде мръсно бял, розов, кафяв или сив дори! може да се гълта но напрактика с нулев ефект, тъй като по-голяма част от наркотика се унищожава в стомаха, да се смърка, пуши или инжектира. Хероинът е бял прах, но често цветът му е променен, заради примесите, които му слагат. Може да се смърка, пуши, инжектира и гълта. Когато човек за пръв път опитва хероин, може да се почувства зле и да повръща. Това понякога отказва опиталия го завинаги. Но пък може и да му се стори прекрасен и да повтори. А щом привикне към него и страничните ефекти намалеят, човек усеща пълният му ефект и започва да се пристрастява. Тъй като хероинът е болкоуспокояващ, той притъпява чувството на болка, страх, тревога, а когато индивидът спре да го приема, отново се сблъсква с тези усещания.. Затова се нуждае от нова доза през определен интервал от време, за да поддържа приятното усещане. Когато обаче този режим се наруши, се появяват симптомите на абстиненция: безпокойство, потене, гадене, болки в стомаха, треперене, главоболие, гърчове, чувство за дезориентираност и халюцинации. Тогава е обхванат от неконтролируемо желание за нова доза. Има чувството, че ако не си я набави, ще умре. Но ако успее да се овладее и не взема доза, симптомите намаляват до няколко дни, а до няколко седмици изчезват. Хероинът се добива от опиевия мак. Под листчетата на цвета се намира голяма шушулка (семенник). Когато се разцепи, от нея започва бавно да изтича млечен сок. Той постепенно се втвърдява до кафява материя, която прилича на маджун или смола. Именно тази материя се нарича опиум. Опиумът съдържа няколко дроги, включително и морфин. В специални лаборатории морфинът се извлича, смесва се с други химикали и така се получава хероин. Опиевият мак расте в региони с топъл и сух климат. Преди всичко това са райони на Югоизточна Азия (Бирма, Лаос, Тайланд) и в граничните области между Северен Афганистан и Иран. Тези места се наричат Златен триъгълник и Златен полумесец. Маковите плантации обикновено са нелегални, но за закона е твърде трудно да ги контролира поради тяхната отдалеченост и планински релеф. От хиляди години в Близкия и Далечния изток се употребява опиум по няколко начина чрез пушене, ядене или пиене на чай. Той облекчавал болките, вземал се за лечение на болести и в същото време действал като “магическо” средство за промяна в психиката. Преди неколкостотин години опиумът се разпространява по целия свят. И тъй като по онова време хората не разполагали с лекарства, каквито има сега, те понякога опитвали да се лекуват с опиум. Опиумът се оказва неподходящо лекарство. Някои хора започват да се чувстват зле от него, а други стават зависими. Това е причината химиците да искат да извлекат от опия някоя по-подходяща дрога. Морфинът е 10 пъти посилен от опия. Той премахва болките по-добре и не предизвиква неприятни усещания. Поради това става много бързо предпочитан от медицината. Но той също има някои неприятни странични ефекти и превръща хората в зависими (наркомани). Затова продължава да се търси по-добрият вариант от морфина. През 1874 г. за първи път в Лондон е създаден хероин. Той е около три пъти по-силен от морфина и става важно лекарство за медицината. През Първата световна война хероинът помага за облекчаването на болките на хиляди ранени мъже в сраженията. Все пак много бързо хората разбират колко вреден е хероинът и каква тежка зависимост би могъл да причини. През 20-те години на нашия век в САЩ вече има около 250 000 души, зависими от хероин. Престъпността се включва в търговията с него, тъй като печалбата е голяма. Лекарите се отказват от хероина и той публично е обявен за наркотик. В крайна сметка през 1924 г. го забраняват в САЩ. Всичко свързано с отглеждането на опиевия мак, приготвянето, трафика и продажбата на хероин, стои извън закона. Независимо от това хероинът е голям бизнес, защото с него се печелят много пари. Например: От един акър мак (около 4 декара) се произвежда около 7 кг суров опиум, който се продава от фермера за около 700 долара. В местната “фабрика” от суровия опиум се произвежда хероин. Стойността му е вече 70 000 долара. Хероиновият прах се пренася нелегално в САЩ от куриер. Между наркодилърите неговата цена е 450 000 долара. Хероинът се разпределя в малки пакетчета и в такъв вид се продава на улицата. Цената му вече е достигнала 1 500 000 долара (по данни на М. Годфри, 1987). Изводът е, че печалбата на всяко едно равнище на производство и търговия на хероин е огромна. Малко видове бизнес могат да доведат до подобна печалба. За селяните, отглеждащи опиев мак, както и за техните семейства това е основен източник за препитание. Селянинът в Северозападен Пакистан може да получи 700 долара от 1 акър опиев мак. Ако на същата земя се сади зърно, от реколтата може да се получат 20 долара. Разликата показва защо се провалят всички опити на официалните власти (местни или от Европа или САЩ) да убедят селяните да спрат отглеждането на опиев мак. Печалбата от хероина често отива за купуване на оръжие. Във войната между бившия СССР и Афганистан муджахидините използваха печалбата от мака за въоръжаване, което получаваха от страни, където контрабандират с хероин, т.е. изнасяш смърт и внасяш смърт. Източните райони на САЩ се снабдяват основно от района на Златния триъгълник. Европа се снабдява основно от Златния полумесец. Хероинът е толкова печеливш, че нараства броят на хората от други държави, които се занимават с производството му – например Ливан и Сирия в Средния изток, Колумбия в Южна Америка и Мексико в Карибския басейн. Мексико стана един от основните източници на хероин за западните райони на САЩ. Много са начините, чрез които се крие хероинът при контрабандирането му – в чанти, куфари, автомобили, в камери и фотоапарати, в детски артикули и дори в пластмасови опаковки, имплантирани в животни. Хората, които пренасят хероин, се наричат куриери или мулета. В България често ги наричаме наркотрафиканти. Печалбите са толкова големи, че с тях може да се подкупят екипажи на самолети, кораби или митничари, които заради парите се съгласяват да превозят или пропуснат през границата хероин. В същото време на големите гранични пунктове (аерогари, пристанища, шосета) работят и много добре обучени специалисти по разкриване на дрогата. Има много съвременна апаратура за тази цел. Обучени са и специални кучета, които могат да открият дрогата по миризмата. Но не всяка пратка преминава през големите гранични пунктове. Някои от тях се разтоварват от големи кораби на малки лодки в открито море и така безпрепятствено стигат брега или се използват малки частни самолети, които могат да кацнат на пригодени писти, и т.н. В крайна сметка всичко, което успява да се задържи и конфискува от официалните власти, представлява една малка част от контрабандата на хероин. Щом хероинът е влязъл в страната, той попада в мрежата на дилърите и пласьорите. Йерархията на дилърите е пирамидална. Най-отгоре стоят т.нар. наркобарони, които въртят милиони долари. Те са добре укрити и охранявани и контролират производството и дистрибуцията на хероина. Под тях е другото равнище дилъри, които се занимават с контрабандата на пратките и снабдяването на по-дребните дилъри. Накрая на стълбицата са уличните пласьори. Те обикновено получават готовите пакетчета хероин от по-горните дилъри и ги продават по улиците и на други обществени места или по домовете. Хероинът в пакетчета е смесен с различни вещества и има много по-нисък процент на чистота, отколкото хероинът, който се търгува на едро между по-големите дилъри. Пласьорите на хероин рискуват най-много. Те може също да са зависими от хероина и да го търгуват, за да остане нещо и за тях. Живеят в опасния свят на уличната престъпност и понякога намират смъртта си в криминални междуособици. Ефекти и вреди Трите ключови момента нa дрогирането с хероин са пристъп на удоволствие, физическо отпускане и общият болкоуспокояващ ефект. сега със сигурност се знае, че хероинът е депресант, атакуващ централната нервна система, но въздействието му остава неизяснено чак до 1975г., когато изследванията установяват, че определени протеини произвеждани от тялото като реакция срещу болката, имат сходна химична структура със синтетичните опиати. те действат като краткотрайни химически послания до мозъка, като променят влиянието на серотонина, допамина и норадреналина – болкоуспокояващи и предизвикващи удоволсвие нервотрансмитери, наречени общо ендорфини. Хероинът успешно имитира действието на тези протеинови “опиати”, но с по-силен ефект, който придизвиква прилив на ендорфини. при инжектирането / и почти толкова бързо при пушенето/, незабавно придизвиква вълна от силно удоволствие, често сравняван със сексуален оргазъм, която постепено затихва и преминава в приятно отпускане и сънливост. в чуство за защитеност и топлина, където няма място за страхове и тревоги. главата се отпуска а очите се изцъклят или затварят. тялото е тежко и топло, съзнанието се изпълва с оптимистични и уверени мисли и остава активно, освен ако не колабира в следствие на свръх доза. При хора които се друсат за първи път, често се получава замайване и повръщане, поради най-обикновена непривикналост със силните физически усещания. всъщност, пълният ефект на хероина се усеща едва когато потребителят развие поносимост към ранните странични ефекти. Опиатите като цяло, упражняват потискащо въздействие върху мозъка и нервната система, притъпяват усещането за болка и страх, забавят дишането и намаляват телесната температура. целият ритъм на организма се забавя и влиза в състояние на краткотраен “зимен сън”. Въпреки болкоуспокояващите си свойства, хероинът не спира напълно усещането за болка. наркотикът по-скоро намалява тревогите, предизвикани от болката, като предлага кратки пириоди на безстрашие. именно това психологическо състояние обяснява пристрастяването към него. отделният индивид привиква към него, защото му харесва начинът по който го кара да се чуства. Отказването от наркотика не е свързано толкова с присъщите му качества, колкото с мисълта на потребителя, че отново ще трябва да се изправи с реалността. Друг проблем свързан с хероина е бързото увеличаване на поносимостта, което води до увиличаване на дозата, в търсене на усещане подобна на първият път. продължителното бомбандиране на зоните с ендорфинови рецептори в мозъка, увеличава броя на рецепторни краища в тях. така дозата необходима да се получи същиян ефект, става все по-голяма. Твърдението, че човек се “зарибява” от хероина след първият път, е погрешно. но първият път може да бъде толкова фантастичен, особено ако е свързан с допълнителни преживявания, че да стимулира следващите опити. Симптомите на отказване са митологизирани в хероиновата култура като върховен ужас., който следва върховното удоволствие. поради това той представлява бариера за онези които мислят да се потопят в тайните на хероина, и мощно оправдание за пристрастените, които не намират сили да спрат. Симптомите на абсистенцията се проявяват защото клетките в тялото стават свръх чувствителни към болкоуспокояващиаят ефект на наркотика и намаляват естественото производство на болкоуспокояващи субстанции. когато потребителят спре хероина, оказва се, че той вече няма естественият съпротивителен механизъм срещу болката. Симптомите на абсистенцията у пристрастения се проявяват обикновено около 8 часа след последната доза – първите сигнали са чувството на безпокойство и силно желание за нова доза. следва потене, обилно отделяне на секрети от очите и носа, стомашни болки, вълни на гадене, треперене, силна болка в костите, в гръбначният стълб, в мускулите. безпричинен ужас и безсъние. кожата побледнява, става лепкава и настръхва / от където идва изразът cold turkey – студена пуйка/, а тялото изпада в спазми, от които краката се гърчат и ритат конвулсивно. в отделни случай, потърпевшият не знае къде се намира, не разпознава близките си и има халюцинации. Въпреки, че са много неприятни, тези симптоми сами по себеси не са опасни и продължават с голяма сила едва два-три дни и изчезват напълно в рамките на две седмици. сред експертите по пристраснтяването е известно, че симптомите на отказване при хероина са по-слаби от тези при алкохола. Хората не умират от отказване на хероин! Хероинът може да се приема в големи количества. регостриран е случай с германец приемал венозно хероин цели 40 години с поносимост, довела до дневни дози от 900 мг. / ефективната доза за първи път е в границите на 5-10 мг./. в някои части на пакистан са типични дневни дози по-високи от 4 000 мг. а се срещат и пристростени към дози от 10 000 мг! има докоментиран случай на пакистанец който е изпушил 16 грама хероин за един ден. В такъв смисъл, самият наркотик, не създава физиологични проблеми. хероинът като субстанция е по-безопасет от алкохола. един от малкото противо показни ефекти на пристрастяването към хероин, е потисканито на сексуалните желания и намаляването на сексуалните възможности. опасностите от пристрастяването, се дължът в много по-голяма степен на психологията на редовният потребител, и на начините по които се приема, от колкото на самият наркотик. Репутацията на хероина като наркотик-убиец е създадена от много причини, като най-значима е тясната граница между ефективната доза / тази която придизвиква нужният силен ефект/ и смъртоносната доза. въпреки, че различните хора се нуждаят от различни количества, в общият случай количеството, от което се нуждае отделният индивид, за да постигне какъвто и да било ефект, не е чак толкова далеч от количеството което може да го убие. при свръх доза потребителят просто преминава от доволно състояние на сънливост към кома, при която кръвното налягане пада до толкова, че жизнено важните органи изпитват недостиг на кислород и дишането блокира. отпускането е до смърт. Венозното приемане на хероина носи също и риск от подлагане но смъртоносни зарази като септикемия, хепатит и HIV. в повечето клиники за наркомани процентът на болните от хепатит С е около 70% това заболяване води до цироза и рак на черният дроб и за сега е нелечимо. Освен всичко друго нивото на чистотата на опиатите, продавани на улицата, е съмнително. в средатана 90те, шестима наркомани от бристъл, загинаха след употреба на хероин с 20% примеси. обикновенно чистият хероин, се смесва с евтини субстанции за увеличаване на печалбата. някои са относително безвредни – например глюкоза, лактоза и обикновена захар. други са потенциално смъртоносни: талк, прах за пране, барбитурати и дори стрихини. Употребата на кавито и да било опиати, без развиване на пристрастеност е невъзможна. някои потребители получават неистово желание за доза, дори при вида на обикновена чаена лъжичка. обичайната терапевтична практика, включва преместване в нова среда, различна от тази в която е придобит навика. бостън например е пълен с бивши хероинови наркомани, които са избягали от ню йорк, от безброините си познати и от каналите за снабдяване там. дори при товаа положение, немалък брой потребители не стават завършени наркомани. за тях се знае малко, защото нямат връзки с обичайните дилърски вериги, но проучванията показват, че голям брой хора са използвали хероин поне веднъж, без да се пристрастяват. В хероиновият фолклор остава жив митът, че убиват единствено “лошите” улични наркотици, а “добрият”, фармакологично чист хероин предлага възможност за здраве и дълголетие – любимо твърдение на дългогодишният потребител уилиям бъроуз, който дава за пример собственият си живот. По принцип подържането на стабилен навик с постоянно ниво но дозата е възможно, но при хероина винаги е налице изкушението да я увеличиш за да подсилиш ефека. в началото употребата има кратък период , през който хероинът предизвиква удоволствие без странични ефекти – после просто трябва да го вземеш – “за да се оправиш” – да премахнеш отрицателните усещания от абсистенцията, треперенето, потенето и безпокойството. периодът, когато можеш да се насладиш на удоволствието е сравнително кратък. за да поддържаш приятно усещане ти трябватвсе по-големи дози. точно там започват истинските проблеми. Законът В редица населени места хероинът може да бъде открит и купен без особени затруднения. Това става на определени улици, площади, кафенета, къщи и пазари. След поредица полицейски акции тези пунктове за продажба може да се преместят или въобще да изчезнат и тогава снабдяването става след лична уговорка с пласьора. Обикновено се продава в пакетчета, съдържащи прахообразна смес от хероин и различни смесители – захар, натрошени хапчета (кодеин, кодтерпин и др.), нес-кафе, брашно и т.н. Някои “дилъри” поставят и минимално количество стрихнин за засилване на ефекта. Малко пакетче съдържа обикновено от 1/20 до 1/10 от грама. Чистотата на хероина в тези пакетчета е най-често неизвестна. Цената за 1 грам е около 50 000 – 60 000 лева. При купуването на по-големи количества може да се направи отстъпка. Едно пакетче предизвиква наркотичен ефект за няколко часа. Зависимостта от дрогата означава необходимост тя да се взема постоянно например няколко пъти на ден. Трябват пари, за да се купува хероин. И тъй като подчинеността на хероина отнема възможностите на човека нормално да работи и печели, парите се набавят от заеми и продажби на лични и семейни вещи. Твърде скоро и тези възможности се изчерпват и се преминава към кражби и проституция. Престъпленията често са единственият начин за финансиране на зависимостта към дрогите. Някои се опитват да печелят от незаконна търговия, например стават пласьори на хероин. По този начин те нарушават законите и могат да бъдат осъдени. От друга страна, те са често обект на физическа агресия от страна на другите участници в хероиновия бизнес. Така много беди се стоварват на главата. Начин на приемане Хероинът (стаф, материал) се предлага като пудра или малки гранули. Може да има различен цвят – от розово-бял до тъмнокафяв. Също така може да бъде предлаган като таблетки или разтворен във вода. Ефектът се получава посредством навлизането му в кръвта и достигането му до мозъка. Хероинът се взема по четири основни начина: ЯДЕНЕ ИЛИ ПИЕНЕ – поема се през устата и се преглъща. Няма голям ефект, защото повечето от дрогата се разрушава в стомаха, преди да навлезе в кръвта. СМЪРКАНЕ – смърка се през носа от сламка или тръбичка, направена от банкнота. ПУШЕНЕ (гонене на дракона) – нагрява се метално фолио, върху което има хероинов прах, и пушенето представлява вдишване през сламка. Чрез белия дроб димът навлиза в кръвта и достига мозъка. Друг начин е пушенето на тютюневи цигари, в които се поставя хероинов прах. Това е много разпространено сред младите или начинаещите потребители на хероин. ИНЖЕКТИРАНЕ – прахът се разтваря във вода с лимонтузу или друга слаба киселина. Сместа се вари, докато разтворът се избистри, изтегля се с игла и спринцовка и се чака да изстине. Инжектирането може да стане подкожно, в мускул или директно във вена. Съществуват и по-необичайни начини за приемане на хероин като например посредством ВТРИВАНЕ ВЪВ ВЕНЦИТЕ. Тенденцията през последните години е да се започне с пушене и по-късно да се премине към венозно инжектиране. Венозното инжектиране е по-икономично от финансова гледна точка, защото кикът се постига с по-малко количество хероин. Разпространява се легендата, че пушенето е по-безопасно и ако само се пуши, не се създава зависимост. Това е абсолютно невярно. Рискове Хероинът причинява доста странични ефекти, предизвиква пристрастяване и води до сигурна смърт. А смъртта може да настъпи по много причини. Освен заради самият наркотик и свръхдозиране , наркоманите умират и от заразяване със смъртоносни вируси при ползване на общи игли, или от отровните примеси в дозата (такива често се слагат поради желанието на дилърите за лесна печалба).