През 1793 Испания обявява война на революционна Франция, където Бурбонския крал Луи XVI е свален и екзекутиран.

Войната поляризира испанското общество, тъй като народът мрази и презира франкофонския елит. Испанските армии са победени на бойното поле и през 1795 страната е принудена да сключи мир с Франция, а на следващата година обявава война на Англия и Португалия.

Окаяното икономичесско положение и други фактори водят до абдикацията на Карлос IV в полза на Наполеоновия брат Жозеф Бонапарт.

Новият чуждестранен монарх е посрещнат с възмущение. На 2 май 1808 в Мадрид избухва народно въстание срещу френските окупатори, което прераства в Испанската война за независимост.

Във всички провинции се създават регионални армии от доброволци и бивши офицери и войници от армията.

Те успяват да нанесат няколко поражения на французите, но след личната намеса на Наполеон са победени поради липсата на координация и снаряжение.

Това довежда до изпращането на английски експедиционен корпус под ръководството на херцог Уелингтън, който с помощта на испанците окончателно изтласква французите от полуострова през 1814.

През 1809 на събранието на Кортесите (Парламента) в Кадис е приета една от първите в света либерални конституции.

Френското нашествие съсипва икономиката и разделя испанското общество, което довежда по продължила повече от век политическа нестабилност.

Националноосвободителните движения в Латинска Америка се възползват от инвазията и след 25 годишна война откъсват почти всички американски колонии на Короната, с изключение на Куба и Пуерто Рико.

През 19 век се водят няколко последователни граждански войни, които влошават още повече ситуацията в страната.

През 1898 САЩ се възползват от окаяното положение на Испания и след кратка война заграбват Куба, Пуерто Рико, Филипините и Гуам. /Уикипедия