Една психоложка разказва за своя съпруг:
“По време на годежа ни, аз непрекъснато мислех, че Хари е идеален мъж. Но скоро след като се оженихме, в близостта на семейството, аз открих навици и недостатъци в моя “идеален” мъж, които ме раздразниха. Аз реших, че съпружеския ни живот ще е по-приятен, ако той се съобрази с моето разбиране за “идеален” съпруг. Положих неимоверно големи усилия, за да му “помогна” да превъзмогне над недостатъците си,за да мога по-лесно да го възприемам аз, моето семейство и другите. Това продължи няколко години, обаче без успех.
До голяма степен конфликтите в семейството се пораждат, когато единият от партньорите се опитва да промени другия, защото ние се чувстваме щастливи тогава, когато ни уважават, харесват и възприемат такива, каквито сме. Чувстваме се неприятно, когато ни принуждават да променим навиците и предпочитанията си.Да се научим да възприемаме различията, да толерираме особеностите и да уважаваме личността е важно за всички човешки взаимоотношения, но особено наложително е това в семейството.
Въпреки, че е изключително важно за нашите взаимоотношения да приемем другия такъв, какъвто е, това не е лесно да се направи.
Мога ли да го възприема, когато той посреща проблемите в живота различно от мен?
Мога ли да я възприема, когато тя избира друг начин за справяне с проблема?
Мога ли да му разреша да бъде различен от мен в това, което харесва, или не харесва?
Мога ли да я възприема, когато ми се ядосва?
Мога ли да го възприема да има свое собствено виждане на нещата и своя собствена ценностна система?
Да възприемеш другите такива, каквито са, не е лесно, защото съществува едно вътрешно противопоставяне да разрешим на нашите партньори, на нашите деца, на нашите родители, или приятели, да виждат нещата различно от нас.
Върховно право на всеки човек е да бъде самостоятелна личност, да има право да избира, да има свой начин на виждане на нещата, да има своя собствена ценностна система.
Някои хора си мислят, че те практикуват “приемане”, докато просто проявяват толерантност. Те полагат усилия да избегнат критикуването, но не могат да прикрият това и то се изразява в гримасите, в погледа и в мъчителното мълчание.
Ако вие все пак можете да контролирате критичните забележки, които в изобилие сте правили преди това, вие сте направили първата стъпка в приемането на другия.
От способността ни реално да оценяваме и възприемаме себе си , зависи способността ни да приемаме другите такива, каквито са. Реалната самооценка ни прави способни да сме по-чувствителни към нуждите на другите, по-малко да ги нападаме и по-малко да се опитваме да ги поправяме. Така и ние ще можем да изпитаме удоволствието да бъдем приети такива, каквито сме.

Типични изрази на заядливата съпруга:
“Той никога не поправя нищо около къщата, не ме води никъде, не става сутрин навреме, глада телевизия до късно, става много рано, не желае да ходи на църква, пропилява парите за глупости, не говори с мен, не ме разбира, не обръща внимание на децата, не е достатъчно време в къщи, не си прибира нещата” и т. н…
Заяждането не е изключително женска черта. Въпреки, че мъжете са по-различни изобщо в своето поведение, и на тях не са чужди оплаквания от рода:
“Не е добра домакиня, много вика, зависима е от родителите си, яденето никога не е готово на време, не е добре организирана” и т. н…
На мъжете повече допада критикуването, отколкото заяждането, но колкото повече един мъж критикува, толкова повече отдалечава съпругата си от себе си.
Може би вие имате добри подбуди, когато правите забележки, или критикувате, но знайте, че по този начин в дома се създава напрежение. Добрите взаимоотношения се развалят, съпругът се огорчава, ядосва и ожесточава. Съпругата става студена, дистанцира се и започва да мълчи. Започват все по-малко да споделят. Живеят под един покрив, но се чувстват чужди. При по-напреднал стадий на такива взаимоотношения, не е изключено някой от съпрузите да търси разбиране вън от дома.
Децата също страдат от напрежението в дома. Те може да не са свидетели на конфликтите, но атмосферата, мълчанието, погледите показват на децата, че нещо не е наред. Това ги измъчва и отнема радостта им.

Заяждането убива любовта. Много е трудно за един мъж да обича заядлива жена. Нейното заяждане му възвръща спомени от детството, когато майка му непрекъснато му е казвала:”Завържи си обувките, закопчей си палтото, не говори с пълна уста” и т. н… Любовта у жената също угасва, когато е непрекъснато критикувана. Тя изпитва нежелание да почиства дома, да се грижи за децата, или да приготвя храна за мъж, който критикува нейните усилия.
Основна нужда на човека е да бъде възприет такъв, какъвто е. Не възприемането наранява и убива чувството за собствено достойнство.
Заяждането предизвиква защитна реакция. Първата отбранителна реакция е обикновено словесна. Може да последват упорство, нежелание за сработване, намаляване на любовта, озлобяване. Колкото повече един човек се заяжда, критикува, или оплаква, толкова повече злобата, и раздразнението се увеличава.
Една жена, по време на семинар споделила следното:
Тя се опитвала в продължение на 35 години да промени своя съпруг. Посвещавала 2 дни всяка седмица на тази своя цел. Но всичко това в края пропаднало и сега тя била огорчена, уморена и самотна. Със сълзи на очи тя съжалявала за пропилените 35 години, прекарани в напразни усилия.
Друга жена разказва, че е направила списък на недостатъците на своя съпруг, който поместила на гърба на 12-те страници на календара. Тя е станала причина съпругът й и синът й да напуснат дома, поради нейните непрекъснати атаки. Никой от тях не се променил. Семейството се събрало заедно едва когато разбрала, че съпругът й е получил сърдечна атака и е в края на живота си.
Като обмисляме проблемите, които създава заяждането, нека се попитаме: “Разумно ли е да правим това?”
Защо всъщност се стремим да променим партньора си? Сигурно не от лоши чувства? Просто защото чувстваме, че той, или тя има нужда от промяна. Чувстваме дори, че по този начин му помагаме да превъзмогне слабите си места и да стане по-приятна личност. В действителност, това е за нейно, или негово добро.

Когато ние изберем този начин на поведение, нещо ще се промени в нашата позиция. Ние ще се научим истински да прощаваме грешките на другите и да ги приемаме.
Как да изтъкнем грешките си? Има подходящо време, когато грешките могат да бъдат казани и вие трябва да сте достатъчно разумни, за да го изберете. Научете се докъде вашият партньор ще издържи и кои са свръхчувствителните му точки. Когато някои съпруги критикуват съпрузите си, даже със старание да го направят незабелязано, изходът непременно е война. Други успяват да направят това много нежно.
Често е разумно да се изчака, докато горещият момент отмине. Чрез даване възможност на чувствата да се охладят, вие увеличавате вероятността проблема да се разреши благоприятно и печелите мъдрост.
Бъдете внимателни с вашите маниери и тон на гласа. Не говорете на своя партньор както родител, който се кара на детето си за лоша постъпка. Говорете като равни.
Съпрузите винаги трябва да могат свободно да дискутират това, което ги притеснява, но това не трябва да е под форма на атакуване. Освен това, не правете това много често. За да се почувстваме обичани, ние трябва да бъдем разбрани, не критикувани, или осъдени.
Как да променим съпруга/та си? Може би вече сме се убедили, че трябва са поемем курса на “приемането”. Всички ние вероятно в себе си изпитваме срам, когато си мислим за нашите минали становища и постъпки. Добре, ние ще започнем да се променяме, но дали нашият съпруг, или съпруга ще положи някакви усилия да се промени в тази насока?
Д-р Боуен, професор по психиатрия в Джорджтаун Юнивъсити Медикъл Скул във Вашингтон ДС и пионер в науката за семейни изследвания, казва:
“Семейството е система. Промяната в една част на системата винаги води до компенсираща промяна в другите части.” Според него, който е проучвал семейството в продължение на 20 години, проблема никога не е само в единия човек. Ако съпругът работи твърде усилено, вероятно нещо в неговата съпруга го принуждава да работи извънредно. Ако жената е разточителна, може би нещо в нейния съпруг насърчава тази екстравагантност (разточителност).
Разбира се, не е лесно да видим себе си като част от семейния проблем и съвсем човешко е да обвиняваме другите за своите слабости.
Думите, които ще прочетете по-долу , са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в криптата на Уестминстърското абатство:
“Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живеех.
Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: Ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя свeта.”
В началото може би ще ви се струва, че това не е съвсем така, защото е необходимо време, за да достигнете до фазата на “пълното приемане”. Вие обаче ще усетите, че колкото повече изразявате “приемането”, толкова повече това ще ви помогне да израснете по посока “пълно приемане”.
Трябва ли да приемаме всичко?
Не. Например ние не можем да приемем изневярата. Партньорите имат правото да очакват пълна верност, даже в тези времена на промяна на човешката ценностна система. Съпругът и съпругата са в своето право да се разведат при наличие на изневяра.
Тези случаи се нуждаят от индивидуално внимание и професионална помощ.