Фотограф:  Елена Геловска

Когато човек е прекарал три седмици в Андалусия, всичките му познати очакват да разказва и разказва безспир. В главата ти обаче е хаос от впечатления, цветове, аромати, звуци, придружен със силно тупкане на сърцето и никакви думи, които да ги опишат. Разчиташ снимките да кажат ако не всичко, то поне повече, но те се оказват бледи и нескопосани сенки на действителността.

Ветрила – пеперуди.
Фотограф:  Елена Геловска

 

Още от летището знаеш, че пак ще се върнеш там, където птици чуруликат през ноември, портокалите падат по улиците от дърветата, отрупани с плод, където всевъзможни цъфтящи храсти изпускат аромати, достойни за разгара на пролетта. Където лъскави андалуски жребци препускат в тръс, търговците на захаросани бадеми насищат въздуха с дъх на карамел от огромните медни съдини, търговци вадят на показ пъстри чинии и купи, по белите стени на къщите синеят саксии с цветя, а всичко това е подсилено с дъх на риган, който е точната подправка за това място.

Баните на севилския “Алкасар”.
Фотограф:  Елена Геловска

 

Изброяването може да продължи с диплите на черно-червените волани на роклите за фламенко и тракането на налчета, с почти непрестанния звън на църковни камбани, с шумните и приветливи хора, които се впускат в разговор също тъй естествено, сякаш се знаете отдавна, и продължават да говорят, дори след като отговориш на английски, че за голяма свое съжаление не разбираш испански. С нежното съчетание на прясно смляно гъсто доматено пюре между препеченото хлебче и розовия резен хамон отгоре и две нежни капки зехтин.

Андалуските коне са и повод за гордост, и туристическа атракция в Кордоба.
Фотограф:  Елена Геловска

 

В триъгълника Гранада –Севиля – Кордоба пътуващият е потопен в преплитането на трите религии и култури, от които Андалусия черпи духовното си богатство – ислям, юдаизъм, християнство.

Дантелените стени на “Аламбра”.
Фотограф:  Елена Геловска

 

Дантела е обобщаващата дума – от нежните ветрила на андалуските красавици, през паяжината на орнаментите в дворците до тънкоструйните фонтани и водни огледала и финия рисунък на вечнозелените дървета и храсти в нескончаемите градини. Изброяването може да продължи с филигранните решетки на прозорците и балконите, с нежните очертания на ветропоказателите и с шарките на живите плетове.

Органистът, въоръжен с таблет.
Фотограф:  Елена Геловска

 

Шокиращо е в средата на прочутата джамия в Кордоба да се озовеш в пищна барокова катедрала. Органистът рутинно настройва инструмента си с помощта на таблет – електронното устройство му дава данни за отклоненията в тона и посочва необходимите корекции. Настрани в полумрака във всички посоки се пръскат редиците бели колони на “Мескита”, омиротворяващото въздействие на които никоя снимка не може да предаде.

Гранада ни посреща с неочакван студ след ден на плажа в Малага. Склоновете на Сиера Невада са покрити със сняг, градът е неочаквано суров и строг. Но зад крепостните стени на Аламбра ни чака нежната везба върху камък в двореца на Насридите. А следобед в града – голяма тава със златиста паеля, богато гарнирана със скариди, лангустини, миди и калмари. Полята с чаша червено вино и дъхаво кафе “кон лече”.

Паелята била най-добра във Валенсия, но и приготвената в Гранада ни се услади.
Фотограф:  Елена Геловска

 

Почти всеки андалуски град сигурно има своя Алказар, но ако трябва да избирате, отидете в Севиля. Тук католическите владетели двулично са заимствали най-пищното от мавританската архитектура за личните си удобства, гарнирайки ориенталската изисканост и финес с щедра позлата и керамично пъстроцветие.

Да описваш един от трите града е кауза пердута, защото всяка дума звучи като клише. И трите са обявени от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство. За да се посетят обаче, е нужно повече време, защото емоционалното пресищане настъпва бързо. Андалусия атакува едновременно и мощно и зрението, и слуха, и обонянието, и вкуса, и осезанието.