Можем да бъдем близо до себе си или по-точно в себе си, но къде сме?
Вървим измежду тълпата и приемаме “законите ” и…?
Стремим се към ненужни вещи и други материални ” цености” и обясняваме колко ги мечтаем и бихме дали всичко за тях.
- „ Колко сме се променили от изначалното? “ – пита някой.
- „ Дали го съзнаваме? Какво мислите? “ – пита и пита друг…
Разболяваме се и как търсим лек? Отиваме пак там, откъдето идва проблема ни! И, дори не можем да се осъзнаем… Или, ако го знаем по някакъв начин, по-възможно ни е да търсим лесното и готовото, дори то да е отрова. А, толкова неща са бързи и достъпни и действително е най-лесно да си унищожим живота с тях: лекарства, храни, напитки, уреди,… Все ненужни неща, които днес ” осмислят ” живота ни на болни и нещастни хора, стремящи се все към по-голямото си нещастие, поради това, че нежелаем да мислим, а само следваме тълпата с онези закони, които ни правят малки и малодушни.
Нека се облечем ( добре е да е марково всичко ), да направим прически, маникюри,…! Скъпа кола, а къща имате ли за още по-голям престиж ( ,но нали знаете от кои къщи? Не се обърквайте, спазвайте законите на тълпата )?
Искаме все това, което ни разболява и побърква! Влагаме толкова усилия и труд в неща, които пак нямаме и които ни водят до там пак тях да искаме.
Много добре е за тези, които са се възползвали от това, че жалко сме се забравили и оглупели и ни дават лукс, който да нямаме, но да искаме да имаме и междувременно полудяваме… Но, то лудите като са почти всички, не се вижда. Да му мислят, мислещите, че те вече изглеждат нелепо и са на път да отидат в лудницата по очите на тълпата. А, тя гледа с изкуствени очи и това е голямо постижение в еволюцията на човека. Питам се, къде си оставихме очите? Защо ги изморихме така, че да не виждаме? Някой иска ли си своите?
Ако, има такива хора сред нас, защо да не вземем ръцете си в своите и да се захванем за смислена работа и да творим здраве и реален живот?!
Ако, сега мислите, че не можете, не е нужно да се показвате с думи на можещи! И, благодарете на можещите, вместо на тях да вменявате вина и да ги питате и да им подхвърляте думи, че колко години ще живеят или да им обяснявате колко е невъзможно при дадена ситуациа да се случи реалното оздравяване и щастие! Не е ли по-добре така?
Сега сте уморени! Това не идва отвън!
Тълпата се стреми към онзи престиж, които малцина бандити постигат, а другите единствено им остава да ги боготворят, не за друго, а защото имат вече изкуствени очи ( и бандитите и останалите: другите ).
Знаете ли, че ние имаме в себе си ензими и хормони, освен всичко останало? Да, всеки е чувал за тях! И, си припомня, когато му ги изпише лекарят в нереалната им форма. И, тогава се чудим защо и как ще влязат в норма те, че да оздравеем. Пием с месеци лекарства разни и нищо, все болежките пак разни и разширяващи се и отново се чудим и отново някой ни примамва с атрактивна опаковка и заучени думи, в която грижливо е подбрано лекарството на сезона или века, което е на път да излекува болестта неизлечима.
До кога ще сме с изкуствените си очи? Умираме и пак търсим клиники и специалисти, предлагащи различни лечения ( в които не вникваме ),чудновати лекарства,… и какво?
Истината е обаче само една! Няма друга такава, която да лекува. Този, който я разбере, е господар на себе си, а този който прихване, какво ли е? :)
Не винете истинските господари, а си отваряйте очите без да са ви нужни очила, защото който към очилата се стреми, толкова ще му дотежи, че … нали знаете вече колко изкуствени неща има? Следва изкуствено сърце, крака и т.н. или от онези клетки от тук и там ( човешки били ), но те са на мама, тате, и този, който умрял и си дал от своето тяло, за да спаси живот и т.н.
Дали това е спасението, че си жив, защото не си съумял да се съхраниш, а са ти приспособили нещо по ТВОЕ ЖЕЛАНИЕ?
НЯМА: „ НЯМА НАКЪДЕ! “ Има това, до което сме си позволили да стигнем, и когато мислим, че няма накъде, пак си пожелаваме същото, под друга форма или с доунищожаване в тази форма и все по този път!
Ти ЧОВЕК ли си? Или всичко е ИЗВЪН ТЕБ?
Има само една крачка и тя може да бъде продължението по пътя към лечението! И тази крачка е ПЪРВАТА!
С любов,
Контакт за консултация с цел лечение:
Skype: zdraveyanaaaaaa
9 ноември, 2014 