Представете си улеснението за нашите сънародници в Испания.

Представете си и спестените пари от излишни пътувания със самолет или автобус.

Представете си и възможността за пълна яснота относно парите, които периодично изпращаме в България, най-често на посредници или роднини.

Представете си спокойствието и по-голямата сигурност, както и възможността за контрол над личните ни финанси и имущество, и то, от разстояние.

Благодарение на информационните  технологии и на една сравнително нова Директива на ЕС, в близко бъдеще, това може би ще е напълно възможно и на практика, в зависимост от степента на инициативност на българските платежни институции, които биха стъпили на испанския пазар.

Испанското законодателство реално го позволява от 2009г., насам, стига да е налице адекватна българска компания, която да извършва услугата.

Как може да стане това? Позволява го скорошното уреждане на юридическа фигура на платежната институция на ниво законодателсвто на ЕС.

Какво представлява платежната институция?

Нейната фигура се налага в европейското законодателство през 2007г., чрез приемането на  Директива 2007/64/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО.

Преди приемането на горната  директива, пазарите на платежни услуги на държавите-членки на ЕС са организирани поотделно на национална основа и нормативната уредба за платежните услуги е фрагментирана в 27 национални правни системи.

В тази връзка, целта на въпросната директива е да се установи на общностно равнище една съвременна и последователна нормативна уредба на платежните услуги, независимо дали услугите са или не са съвместими със системата, създадена в съответствие с инициативата на финансовия сектор за единна зона за плащания в евро, която да е неутрална с цел гарантиране на равни условия за всички платежни системи, с оглед запазване правото на избор на потребителите, което би представлявало значителна крачка напред по отношение на потребителските разходи, сигурността и ефективността в сравнение с действащите национални системи.

Въпросната евродиректива  дава начания импулс, за да може във всяко едно национално законодателство  да бъде приет национален закон въвеждащ новите правила на директивата, сред които най-важното е даването на достъп на чужди оператори на платежни системи да извършват дейност на територията на друга държава членка на ЕС при равни условия с местните оператори на платежни системи.

Като следствие от приемането на горната директива, на 14.11.2009г., е публикуван Закон 16/2009, от 13 ноември, за платежните услуги, който частично имплементира разпоредбите на Директива 2007/64/ЕО в Испания.

През 2010 година се приема и Кралски  Декрет 712/2010, от 28 май, относно юридическия режим на платежните услуги и за платежните институции, който доразвива нормите на Закон 16/2009.

Съгласно цитираното по-горе действащо испанско законодателство, платежните институции заедно с кредитните институции, са единствените институции, на които е позволено да извършват платежни услуги на територията на Кралство Испания.

За разлика от кредитните институции, платежните институции нямат право да набират депозити, както  и други фондове, създавани с помощта на публични средства.

Платежните институции имат право да извършват и други  дейности освен предоставянето на платежни услуги, но при тези случаи, следва да се приемат норми разделящи различните дейности.

Разрешение за действието на платежните институции се дава от Министъра  на Икономиката и Данъчната Служба, като испанската централна банка  осъществява надзор върху тях.

За да може конкретна платежна институциа да получи разрешение да оперира  на територията на Испания, както  и да успее да се впише в регистъра  на платежните институции към испанската централна банка, тя трябва да отговаря на редица условия, сред които изтъкваме  задължението й да спазва правилата  за превенция при прането на пари, защита на личните данни на потребителите, както и да въведе адекватни мерки  за защита на средствата на потребителите  на платежните услуги.

Горната испанска нормативна уредба на практика отваря вратите на испанския пазар на платежни услуги пред българските платежни институции.

Те вече могат свободно да оперират в Испания и по този начин да улеснят значително живота на нашите сънародници на Иберийския полуостров.

На практика, Закон 16/2009 и Кралски Декрет 712/2010  предоставят на българските платежни институции свободен достъп до испанския пазар на платежните услуги, а сред услугите, които една наша платежна институция би могла да предоставя се включват, както дистанционното заплащане на всякакви битови разходи в България (включително сметки за ток, вода, парно, телефон, газ, кабелна и сателитна телевизия, КАТ услуги, плащания към различни кредитни институции (банки), местни данъци и такси, и много други подобни услуги), така и ползването на лесен дистанционен потребителски контрол чрез Интернет на всички текущи разходи на клиента на платежната институция в България.

Законодателният път вече е проправен.

Остава да е налице и  съответен инициативен български предприемач, който да развие дейност, за да стане съществуването ни в Испания малко по-лесно и за да не губим никога връзка с родината, дори да е по такъв злободневен повод като текущите сметки на нашите близки в България или редовното плащане на данъците на нашите имоти там.

Статията подготви адв. Дора Пощакова – www.poshtakova.com