Испания – Гражданска война (Guerra civil Española)

29 март, 2012

Испанската гражданска война (на испански: Guerra Civil Española) е значителен военен конфликт между Втората испанска република (републиканците) и опоцизионната военна диктатура (националисти или метежници), в резултат на който е ликвидирана испанската република. Конфликтът трае от 1936 г. до 1939 г.

Войната започва след pronunciamiento (декларация на опозицията) от групата на десните генерали под ръководството на Хосе Санхурхо срещу правителството на Втората испанска република, в този момент под ръководството на президента Мануел Асаня.

Бунтовническият преврат е подкрепен от редица про-Франко групи – монархисти, фашисти, фалангисти, карлисти и алфонисти.

След само частично успешния преврат, казармите във важни градове като Мадрид, Барселона, Валенсия, Билбао и Малага не се присъединяват към бунта, както и испанско Мароко, Памплона, Бургос, Валядолид, Кадис, Кордоба и Севиля.

Испания остава военно и политически разделена. От този момент нататък, Франсиско Франко започна продължителна война с правителството, докато лоялистки поддръжници на лявото републиканското правителство се борят с въстаническите сили за контрол на страната.

Генералите получават подкрепата на нацистка Германия и Кралство Италия, както и съседна Португалия, докато Съветският съюз и Мексико, а в началото на войната и Франция дават подкрепата си на републиканското правителство.

Жестоки убийства съпътстват завладяни от националистите тритории.,

Подобни жестокости следват в територии, завладяни от републиканците.

Гражданската война се води със страст и силно политическо разединение.

Десетки хиляди цивилни от двете страни са убивани само заради техните политически или религиозни възгледи, а след започването на войната през 1939 г., тези, които са свързани с републиканците са преследвани от победоносните националисти.

Войната завършва с победа на националистите бунтовници, свалянето на републиканското правителство и изгнанието на хиляди испански републиканци, много от които бягат в бежанските лагери в Южна Франция.

Предистория

През първата половина на 1936 г. напрежението между управляващия ляв Народен фронт (социалисти, републиканци, каталонци и баски) и дясната опозиция (националисти и монархисти) се засилва значително.

Убийството на водача на парламентарната опозиция Калво Сотело през юли 1936 г. става повод за избухването на отдавна подготвяния от военните метеж.

Гражданската война започва като бунт на армейски командири в Испанско Мароко срещу засилващите се социалистически и антиклерикални тенденции на републиканското правителство на Асаня.

Начело на бунта са генералите Хосе Санхурхо, Емилио Мола и Франсиско Франко. След смъртта на Санхурхо вследствие на самолетна катастрофа, Франко поема ръководството на войските.

Районите на Кадис, Сарагоса, Севиля и Бургос застават на страната на националистите, а Мадрид, Барселона, Билбао и Валенсия остават под републикански контрол.

Метежниците начело с генерал Франко са подпомагани от германски военновъздушни части от легиона „Кондор“ и 50 000 италиански доброволци.

СССР изпраща на републиканците съветници, военни специалисти и техници, оръжие и муниции.

На страната на правителството на Народния фронт се сражават интернационалните бригади, съставени от комунисти и леви симпатизанти от много страни.

Етапи на войната

Гражданската война протича в четири основни етапа.

През 1936 г. Франко завладява половината Испания, включително цялото протежение на португалската граница – ключов път за снабдяване.

Баските и каталунците се обединяват около правителствените сили и отстояват изтока и севера, а националистите са отблъснати на подстъпите към Мадрид.

През юни 1937 г. националистите имат успехи на север, като овладяват Билбао.

През 1938 г., с още по-голяма немско-италианска помощ Франко подновява офанзивата по всички фронтове.

през март националистите настъпват в Каталуния, като през април достигат Средиземно море и разделят на две териториите, контролирани от републиканците;
през юни силите на Франко напредват към Валенсия, а на река Ебро се водят тежки боеве;
през декември националистите пробиват каталонския фронт, но Мадрид устоява на атаките им през цялата година.

В последната фаза на войната съпротивата на републиканците бързо се разпада. Барселона пада на 26 януари 1939 г., Валенсия и Мадрид на 28 март и всички сражения спират три дни по-късно.

Жертвите на Гражданската война възлизат на над половин милион души от двете страни.

Социална революция

В местностите, контролирани от анархисти, Арагон и Кастилия, освен временния военен успех, се осъществява и сериозна социална революция, при която работниците и селяните колективизират земята и индустрията и съставят съвети, паралелни на безпомощното републиканско правителство.

Тази революция среща съпротивата както на комунистите поддържани от СССР, които са практически изцяло подчинени на сталинското Политбюро, което се страхува от загубата на контрол, така и на социал-демократичните републиканци, които се страхуват от загубата на правата върху частната собственост.

Аграрните колективи имат значителен успех въпреки опозицията и липсата на ресурси.

Ресурси липсват, защото Франко вече е завладял най-плодородните земи.

С развитието на войната правителството и комунистите успяват със средствата на силата и дипломацията да възстановят правителствения контрол на военните действия благодарение на съветските оръжия, които са предоставени изключително под тяхно разпореждане.

Анархистите и комунистите-несталинисти са включени в редовната армия, макар и не без съпротива.

По-късно РПМО е обявена за незаконна и инструмент на фашистите.

През Май 1937 стотици хиляди антифашисти воюват един помежду си за контрол над стратегическите пунктове в Барселона, както е описано от Джордж Оруел в Почит към Каталуния. /Уикипедия

Гражданска война в Испания

Период	17 юли 1936 — 1 април 1939
Място	Испания, Испанско Мароко, Испанска Сахара, Канарски острови, Балеарски острови, Испанска Гвинея, Средиземно море
Резултат	победа на националистите