НЕКА Е ЗА ПРОЛЕТТА, пречиствайки черния дроб и жлъчката. През пролетта се активира енергийният поток през черният дроб и жлъчката.

Черният дроб отговаря за филтрирането на кръвта от токсините, които сме натрупали през зимния сезон и като цяло.

Снабдява кръвообращението с постоянен приток на хранителни вещества, които трябва да стигнат до различните тъкани на тялото.

По време на пречистване, черният дроб съхранява допълнително количество отделени от тъканите токсини, докато кръвообращението постепенно ги отнесе за изхвърляне към определените за тази цел отделителни органи.

Всеки, който има или е имал чернодробни проблеми, задължително е необходимо да включи билки, подходящи за тази цел по време на пролетното си пречистване. Една от най-ефикасните е глухарчето.

Глухарчето можем да срещнем навсякъде: по ливадите, пасищата, нивите и градините из цяла България до надморска височина 2500 м.

Многогодишно тревисто растение от Семейство Сложноцветни (Asteraceae). Коренът на глухарчето е с форма на вретено, дебел и месест, от който се развиват листата във форма на розетка.

Те са продълговато ланцетовидни, едро назъбени с различни размери. От розетката излиза стрък с цветна кошничка, която е прегърната от зелени цветчета.

Тя има многобройни златистожълти цветчета във форма на езичета. Плодовете на глухарчето са дребни, с разширена отдолу част и разперен бял пух, който като духнем, хвърчи.

Надземната част на глухарчето ни дава провитамин А, витамини В1 и В2, витамин С, никотинова киселина, калций, калий, соли на желязо, манган, фосфор и др. Горчивият вкус на глухарчето се дължи на танацетина. Цветовете на билката лекуват изгаряния.

Корените съдържат инулин, захароза, танини, белтъчни вещества, инулин, каротиноиди, смоли, каучук, сапонини, аспарагин, гликозиди, слуз, стерини и др. Корените на глухарчето съдържат природни заместители на захарта!

Глухарчето може да се яде на салата; да се използва като отвара – цялото растение ( заедно с корените) или само корените; да се направи на кафе, както и да се ползва сокът му за външно мазане.

Примерна салата: Събират се млади листа, преди да станат твърде горчиви, а ако вече са такива се накисват в продължение на около 1 час в подсолена хладка вода.

След това се нарязват, посоляват се с малко розова сол, подправят със судено пресован зехтин и прясно изстискан сок от лимон. Може да се прибавят зелен лук и зелен чесън. Салата е много полезна при малокръвие!

Отвара: 2 супени лъжици от цялото растение (заедно с корените) или само корените се варят в 500 мл вряща вода в продължение на 5 минути. Отварата се прецежда и се консумира 4 пъти дневно по 100 мл.

Кафе: Изсушени корени от глухарче се изпичат във фурна, докато цветът им стане кафяв или могат да се нарежат и препекат, например в тиган, без да изгарят като периодично се разбъркват.

След това се смилат с кафемелачка. Може да се смесят с корен от цикория. Варят се като обичайното кафе на джезве. С корените на глухарчето можем да заместим кафето, без негативните ефекти от него, а само с лечебни свойства.

Външно приложение: Сокът на глухарчето се използва за мазане на брадавици и екземи! При втриване на млечният сок от неговите листа, тъмните петна и луничките по лицето изчезват. При всекидневна употреба глухарчето почиства и подобрява цвета на кожата.

Освен като мощен пречиставател на черния дроб и жлъчката, глухарчето има и противоглистно, пикочогонно и слабително действие.

Стимулира дейността на сърдечно-съдовата система. Помага при гастрит, колит, болести на далака, запек, копривна треска, артериосклероза, захарна болест, проблеми с бъбреците, безсъние и др. Активира апетита. Надземната част на глухарчето се бере от месец май до месец август, когато цъфти.

Съхранява се в продължение на 3 години – изсушено. Корените се вадят, когато растението увяхва през месец септември и могат да се запазят 1 година.

С тази информация не се изчерпва познанието за глухарчето, но е един ориентир в употребата му за здравни ползи! *** Когато приемате билки е желателно да се консултирате със специалист!

Статията подготви: Диетолог Екотерапевт – Теодосия Станева