Гастарбайтерите бият чуждите инвестиции

168467_ErasmusПарите, идващи от нашенци в чужбина, растат неотклонно през първите седем месеца на тази година, достигайки нетна стойност от 1.6 млрд. евро, показват данните на БНБ.

Ако се направи обаче сравнение с външната инвестиционна активност в страната, ясно се вижда, че емигрантските пари отново са изпреварили преките чужди инвестиции.

Те са на стойност 802.5 млн. евро за първите седем месеца на годината, наполовина на гастарбайтерските пари, и имат спад от 33% спрямо същия период на миналата година.

От януари до юли на 2012 г. общият размер на вложенията достигаше 1.197 млрд. евро.

Почти двойно по-големият трансфер от наши работници в чужбина спрямо преките чуждестранни инвестиции в страната до юли е с уговорката, че цитираната сума е само за “хванатите” пари, т.е. за трансферите, които БНБ осчетоводява.

Обикновено обаче гастарбайтерите ни се връщат у нас един-два пъти годишно и носят немалки суми кеш; сезонните работници в много случаи пренасят заработката си на ръка, а и старият метод – “трансфер” чрез познат, все още работи.

Според някои аналитици реалната цифра е пет-шест пъти повече. Междувременно стана известно, че пълната информация за доходите на българите, които работят зад граница и по-точно в границите на ЕС, ще бъде предавана автоматично на Националната агенция за приходите.

Това е записано в проекта за промени в Данъчноосигурителния процесуален кодекс във връзка с автоматичния обмен на информация между приходните агенции на всички страни от Евросъюза.

Това значи, че чуждестранните приходни агенции ще изпращат към НАП информация за доходите на българи, работещи в техните страни, както и ние за чужденци, работещи у нас.

Но и в случая става дума за работа по договор и официално декларирани приходи. Ако платецът на доходите не е фирма или самоосигуряващо се лице, то нашенецът ще трябва сам да декларира размера на дохода си пред местните данъчни. Тук е и капанът – колко от тях ще го направят.

Текстовете, които предстои да се гласуват от парламента, предвиждат шефът на НАП да може да изисква дори информация за чуждестранни лица, която попада в сферата на банковата тайна. Източник: в. “Банкеръ”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>