Парите, идващи от нашенци в чужбина, растат неотклонно през първите седем месеца на тази година, достигайки нетна стойност от 1.6 млрд. евро, показват данните на БНБ.
Ако се направи обаче сравнение с външната инвестиционна активност в страната, ясно се вижда, че емигрантските пари отново са изпреварили преките чужди инвестиции.
Те са на стойност 802.5 млн. евро за първите седем месеца на годината, наполовина на гастарбайтерските пари, и имат спад от 33% спрямо същия период на миналата година.
От януари до юли на 2012 г. общият размер на вложенията достигаше 1.197 млрд. евро.
Почти двойно по-големият трансфер от наши работници в чужбина спрямо преките чуждестранни инвестиции в страната до юли е с уговорката, че цитираната сума е само за “хванатите” пари, т.е. за трансферите, които БНБ осчетоводява.
Обикновено обаче гастарбайтерите ни се връщат у нас един-два пъти годишно и носят немалки суми кеш; сезонните работници в много случаи пренасят заработката си на ръка, а и старият метод – “трансфер” чрез познат, все още работи.
Според някои аналитици реалната цифра е пет-шест пъти повече. Междувременно стана известно, че пълната информация за доходите на българите, които работят зад граница и по-точно в границите на ЕС, ще бъде предавана автоматично на Националната агенция за приходите.
Това е записано в проекта за промени в Данъчноосигурителния процесуален кодекс във връзка с автоматичния обмен на информация между приходните агенции на всички страни от Евросъюза.
Това значи, че чуждестранните приходни агенции ще изпращат към НАП информация за доходите на българи, работещи в техните страни, както и ние за чужденци, работещи у нас.
Но и в случая става дума за работа по договор и официално декларирани приходи. Ако платецът на доходите не е фирма или самоосигуряващо се лице, то нашенецът ще трябва сам да декларира размера на дохода си пред местните данъчни. Тук е и капанът – колко от тях ще го направят.
Текстовете, които предстои да се гласуват от парламента, предвиждат шефът на НАП да може да изисква дори информация за чуждестранни лица, която попада в сферата на банковата тайна. Източник: в. “Банкеръ”