Два месеца преди местните избори и изборния референдум на 25 октомври заложените в новия Изборен кодекс мини започнаха да гърмят една по една. Първо беше проблемът с бюлетините и дали печатницата на БНБ ще има капацитет да ги отпечата, след това се оказа, че в чужбина ще се разкриват секции за националното допитване при нулев интерес от страна на избирателите. Задължението да се образуват кметства в населените места с над 100 души пък предизвика пореден още по-голям хаос в подготовката на вота.
Според актуалните данни от Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГРАО) в Централната избирателна комисия (ЦИК) на 25 октомври кмет ще се избира в 3461 населени места, от които 265 са общини. Това е с близо една трета повече спрямо местните избори през 2011г., обяви говорителят на ЦИК Цветозар Томов.
Разликата идва от това, че според новия кодекс, чийто автор е депутатът от БСП Мая Манолова, кмет ще се избира във всяко населено място с над 100 жители по постоянен адрес към датата на издаване на указа на президента, с който се насрочва вота, т.е. към 10 август. В допълнение кодексът изисква в тези населени места да се образуват кметства по закона за административно-териториалното устройство на страната, а кметът на общината трябва да ги обяви със своя заповед.
А ако кметът откаже да насрочи избори…
В Кърджали се стигна до спор между кмета Хасан Азис (ДПС) и представителите на ГЕРБ. На правителственото заседание в сряда министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова заявява, че там има почти 100 населени места, които са с над 100 жители, но кметът издава заповед само в половината от тях да се проведе избор, а за другите отказва. “Ние бяхме сезирани, изпратили сме по компетентност на Централната избирателна комисия, която има със свое решение също определение в изпълнение на закона, че трябва да се проведат избори, и нито кметът, нито общинският съвет не могат да тълкуват закона. Въпреки всичко, ние имаме много населени места, в които това се случва”, казва Павлова.
Тя смята да се обърне към главния прокурор, към Върховната административна прокуратура и Върховния административен съд за съдействие, които според нея трябва да се намесят също, да отменят всички тези нелегитимни заповеди на кметовете и съответно под някаква форма да се намери начин кметовете да бъдат задължени да изпълнят този свой законов ангажимент.
Населените места в община Кърджали са 118 и в 94 от тях, които отговарят на законовите условия, ще се гласува, каза в своя защита Хасан Азис пред БНР. По думите му има разлика между постоянен адрес и реално живеещи хора. Това е нещо много специфично, особено за района на Кърджали, посочва той. Допълва, че в 11 от кметствата в Кърджалийска община броят на реално живеещите хора е под 30 души, а в 46 от кметствата няма нито една сграда, която да се приспособи или да се предостави на бъдещия кмет, за да се изпълни условието на закона за административно-териториалното устройство за създаване на кметство.
Проверка в заповедта на Хасан Азис за образуваните кметства и в регистрите на ГРАО обаче показва, че решението му в кметство Опълченско да влязат две села – Опълченско и Айрово, противоречи на изборния кодекс, защото и в двете села жителите по постоянен адрес са съответно 820 и 555 и следва да са две отделни кметства, в които да се гласува. Същото важи и за селата Рани лист и Болярци, които имат съответно 725 и 118 жители по постоянен адрес, а са обединени в кметство Рани лист.
Заповедта на кмета може да се обжалва в 14-дневен срок от издаването й пред Административния съд в Кърджали. По Административно-процесуалния кодекс обаче няма срокове за произнасяне на съда и това може да стане както преди, така и далеч след изборите.
Колко секции за 6 села
Случаят в Кърджали показва и друг казус – колко секции ще има в кметството Бойно, в чийто състав влизат шест села – Бойно, Звъника, Каменарци, Кокошане, Стражевци, Яребица. Те се образуват отново със заповед на кмета на общината, която може да се обжалва пред Общинската избирателна комисия.
След разделянето на селата с над 100 жители в отделни кметства, то в Кърджалийска област трябва да се избира кмет в 370 населени места.
“Сговорна дружина – слепи ги ражда”, коментира във “Фейсбук” депутатът от ГЕРБ Цвета Караянчева, сещайки се “за тази перифразирана народна поговорка, като гледам в какъв батак вкара държавата прословутият изборен кодекс на Мая Манолова, гласуван с аплодисменти от ДПС, а сега бясно отричан от тях”.
“Как ще правим избори в обезлюдените села, които по постоянен адрес са пренаселени от т.нар. двойни граждани, ревнаха кърджалийските кметове. На ливадата ли ще гласуват неколцината останали в тях пенсионери или ще трябва да пращаме фургони, че в тях после да могат да кметуват избраните по волята на народа селски първенци?! Ами, то хубаво питате, г-да общински кметове, ама защо не помислихте за това, когато барабар с именитата правистка г-жа Манолова, вашите депутати настояваха всички селца и махали да си избират кмет, а не да им се “администрират началниците”, както изкусно се изразява колегата Мустафа Карадайъ”, описва недостатъците на кодекса Караянчева. “Ама да се бяхте сетили, преди да го гласувате. Явно, от време оно късият ум върви комбинация с дълъг език”, коментира тя.
Организацията на гласуването за референдума в чужбина показа и друг проблем – автоматичното разкриване на голям брой секции, заради задължението да има урни там, където в последните 5 години на избори са гласували над 100 души. Без значение, че от Външно министерство очакват слаб интерес към допитването сред българските общности в Турция и Испания. Поради тази причина външният министър Даниел Митов поиска и по-голямо финансиране за организацията на вота зад граница. За секциите трябва да бъдат осигурени не просто помещения, а членове на комисиите, на които се плаща. Ако партиите откажат да изпратят свои представители, МВнР е задължено да командирова свои служители.
За няколко дни пък имаше вероятност бюлетините да се печатат в Румъния, тъй като се оказа, че капацитетът на печатницата на БНБ, която има грижата за изборните книжа, е 9 млн. бюлетини, а за местния вот ще са нужни 18 млн. Проблемът ще бъде решен с купуване на нова техника, която отново ще изисква допълнителни средства. / Дневник.бг