Всичко, което търсим и много често не откриваме, е в нас! Не ходете другаде, а отворете собственият си дом!

УСПОКОЙТЕ СЕ, ХОРА! ПОТЪРСЕТЕ СЕ!!! Ако някога сте си задавали този въпрос, тогава ще ви кажа: Вземете всичко, от което се нуждаете за да направите вашият престой тук – на ЗЕМЯТА смислен и удовлетворяващ. Няма по-голямо блаженство от ИСТИНАТА: да се слеем с изначалното и да сътворим добри мисли и техните осъществявания. Да заразим и останалите около нас и те да тръгнат, защото ние – хората сме като скачени съдове и си влияем пряко един на друг. Когато грешим, това се отразява на нашите любими, деца, приятели и близки хора. За да бъдем полезни на себе си и на тези, които обичаме, трябва да се усетим – да се разберем – да заприличаме на себе си.

Голяма част от нас мислят, че материалните блага ще ни вдъхнат живот и ще имаме всичко. Тук много от вас няма да се съгласят с мен и ще си кажат: „Аз нямам пари за да се нахраня, както си искам, а тя ми пише:„…да заприличам на себе си.“.“

Всички искаме пари, пари,с които да създаваме какви ли не “чудеса“като изчерпваме неразумно, дори до главозамайване природните блага. Копаем, дълбаем – строим (нагореeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeee и надолууууууууууууу), добиваме, обработваме, използваме и изхвърляме, където и да е и какво ли не. И резултатът е: дисхармония,нарушено равновесие!

КЪДЕ? В природата? А, ние част от нея ли сме? Да, ли казахте? Тогава? Тогава и ние сме в неравновесие. Вървим по ръба на собственото си невежество и хоп…падаме някой ден. И това,не е най-лошото!

Какво се случва с нас всеки ден? Колко от нас се събуждат с усмивка и с мисъл,че днес е хубав ден? Колко от нас поемат в ежедневието си със спокойствие и радост? Колко от нас пожелават добри неща на себе си и на другите(дори и съвсем да са ни непознати)? Дисхармония: няма хубава мисъл и усмивка, няма удовлетворение, няма щастие, няма благопожелания,…

А, КАКВО ИМА? (Тези думи не ми се изписват – вие ги знаете!)! Те ни изморяват, дразнят ни, разболяват ни,…! Трупаме, трупаме разни вещи, стремим се към тяхното увеличаване и „усъвършенстване“, но… те не са живи,те са просто предмети, които много често събират прах – дори нямаме сили да го почистим…

Къде са живите същества? Ние ли? Мислите ли? Мислим за неживи неща: сгради, техника, готови храни и напитки, забравили произхода си…и прочие. Къде е живото в нас и около нас? „Природата!“ – ще кажете. „Растения, животни,…“ Какво правим и с тях? Живеем ли в синхрон в обкръжението им? Как контактуваме помежду си? Как ги манипулираме? Какво преживяват заради нас?

И ЗА КАКВО ГО ПРАВИМ? Дори не се храним с тях! Ние ги отравяме преди да ги консумираме. Защо създаваме от храна и лек – отрова? И как плащаме само за нея?!!! Полагаме много усилия за да си вземем отрова – да се нахраним и напием с нея.

А, след това: още усилия, за да си купим друга отрова: лекарствата (Тук не се сдържах и написах тази вреднa дума!), които ни карат да купуваме и други и други…

И след това си казваме: „ЗАЩО, ЗАЩО НА МЕН?“ Не, не е само на теб – казвам аз. Но,това би ли те успокоило? Всички гнием отвътре,но все искаме от вън да дойде спасението. Няма как да се случи така!

Първо: Не знаем кои сме! Не се познаваме – всеки сам себе си! Второ: Не познаваме достатъчно това,което е около нас:растения,животни,… !!! Второто следва от първото! И така не можем да направим смислена връзка,както със себе си,така и с природната среда.

Не сме в хармония! А, когато тя липсва – не можем да сме здрави! Болестите идват, когато няма разбирателство между човек със себе си; човек с човек; човек и природна среда. Искаме всичко да се случи много бързо – ей, така – да го грабнем и всичко да е наред! Бързаме, бързаме…и все не стигаме! Грабим, грабим…и все сме с празни ръце! Искаме, искаме…, а все не обичани оставаме…

КЪДЕ ГРЕШИМ? Към какво се стремим? Въпроси,въпроси,въпроси… Все искаме! А, даваме ли? Все недоволни сме! А, даваме ли? Все при нас идва лошото? А, даваме ли? Защо да не дадем.? Дайте им! Дайте на себе си, и така ще дадете и на другите. А, за да дадем на себе си,трябва да го сътворим с мисъл, да я отправим към Вселената, към своето изначало.

Да осъзнаем връзката,че там от където идваме – там отиваме и все сме там и това е нашият дом – той е в нас и ние сме в него. Всички си пожелаваме хубави неща по различни поводи: Рожден ден, Имен ден, на Великден на Рождество Христово и т.н. И много често го правим без да се замисляме, или защотооооооооооо трябвало!

Дори и така изречено, има своята сила към осъществяването на пожеланието на или на молитвата, но мощната сила е в осъзнатото и отправено с благост. Пожелаваме си нещо и то се случва! Просто изглежда,така написано. Да, трябва само наистина да го призовем.

Например: кажете си,че искате да сте здрави (често си го пожелаваме по празници и в молитви, когато се разболеем). Това зависи от нас – да се намираме в състояние, което да ни позволява да правим всичко с лекота.

Вижте какво съдържате в себе си, какво не съдържате достатъчно или имате липси! Помислете и си го вземете! Има го във вашият дом. ЩЕ КАЖЕТЕ: „Дори и да го има,то вече е отровено! За какво ми е?“

Помислете за следното: Това, което мислим – това ни се случва! А, ние мислим, че, ако имаме добри намерения от тук и до безкрая – всичко лошо и всичко отровено (което пак е лошо) ще се превърнат в добро и лек!

ВИЖТЕ! Цвете – порадвайте се – съберете семената му – направете си градина – откъснете си – направете си храна (лек), отвара (лек) и споделете с другите – посейте семената и в техните градини. Подарявайте си здраве и красота! Давайте ги с любов и те ще са при вас!

Статията подготви: Диетолог Екотерапевт – Теодосия Станева